Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— Къде са лейди Мералда и детето? — ревна Уолфгар.

— Не причини ли вече достатъчно неприятности? — пристъпи напред Темигаст.

Уолфгар срещна погледа му и без да отмества очи, заяви:

— Предостатъчно. Но не тук.

При тези думи старият иконом направи крачка назад.

— Къде са? — настоя исполинът и пристъпи към Присила.

— Крадци! Убийци! — изпищя тя и се олюля.

Уолфгар срещна погледа на Темигаст и с изненада го видя как кимва и посочва близкото стълбище.

В този момент, Присила Ок изскочи от стаята и хукна нагоре по стълбите.

— Знаеш ли какво ми причини? — попита лорд Ферингал, застанал край леглото, в което Мералда лежеше полуизправена, с малкото си момиченце до себе си. — Какво причини на нас? На Окни?

— Моля те, опитай се да ме разбереш! — проплака младата жена.

Лицето на Ферингал се разкриви от болка и той притисна юмруци до очите си. Миг по-късно се съвзе и посегна към детето. Мералда се опита да му попречи, но все още бе твърде слаба и политна назад.

— Какво ще правиш?

Ферингал отиде до прозореца и дръпна пердетата.

— Сестра ми казва, че трябва да го хвърля в морето — процеди той през зъби. — Та завинаги да се отърва от доказателството за твоята измяна.

— Моля те, Ферингал, недей…

— Всички казват така — продължи Ферингал, сякаш тя изобщо не беше проговаряла, й вдигна ръка, за да изтрие сълзите си. — Детето на Джака Скъли.

В зачервените очи на Мералда проблесна ужас.

— Как можа? — кресна Ферингал и погледна първо към бебето в ръцете си, а после към отворения прозорец.

Мералда заплака.

— Рогоносец, а сега и убиец — промърмори Ферингал и се приближи още малко до прозореца. — Ти ме обрече на това, Мералда!

И той протегна ръце през прозореца само за да ги прибере обратно, когато погледът му спря върху невинното дете. Сълзите му се смесиха с тези на разплаканото момиченце:

— Ти ме обрече на това мъчение!

Внезапно Присила нахлу в стаята, затвори вратата и я залости след себе си, после се огледа наоколо и изтича до брат си:

— Дай ми я! — пронизително нареди тя.

Ферингал притисна детето до себе си и се обърна на една страна, закривайки го с тялото си.

— Дай ми я! — изпищя Присила и двамата се сборичкаха.

Уолфгар взимаше по четири стъпала наведнъж. Когато изкачи стълбището, се озова в дълъг коридор, по чиито стени висяха дебели гоблени. Натъкна се на още един войник и реагира мълниеносно — изби меча от ръката му, а него улови за гърлото и го вдигна във въздуха.

Морик изтича покрай него и хукна от врата на врата, долепяйки ухо до всяка от тях. Изведнъж спря и се обърна към приятеля си:

— Тук са!

Сграбчи бравата, но вратата се оказа заключена.

— Ключът? — викна Уолфгар и с все сила разтърси беззащитния войник.

— Никога! — с мъка успя да изрече стражът, борейки се да се отскубне от желязната му хватка.

Варваринът изглеждаше така, сякаш има намерение да го удуши и Морик побърза да се намеси:

— Не си губи времето. Аз ще се погрижа — и той посегна към кесийката на кръста си.

— Ти не си губи времето. Аз имам ключ.

Разбойникът се обърна към него и го видя да се втурва към вратата. Досетил се за намерението му, Морик отскочи назад тъкмо когато злощастният войник политна към дървената врата.

— Ето ти ключ — заяви Уолфгар.

— Добро хвърляне — одобрително отбеляза лусканецът.

— Не ми е за пръв път — обясни варваринът и като прескочи зашеметения страж, нахлу в стаята.

Мералда седеше в леглото си, хълцайки ужасено, докато Ферингал и Присила стояха край прозореца. Младият благородник се бе привел към отворения прозорец с бебето в ръце, сякаш се канеше да го хвърли навън. Тримата обърнаха слисани погледи към вратата, а смайването им стана още по-голямо, когато видяха Морик да се появява след исполина.

— Лорд Брандебург! — извика Ферингал.

— Направи го сега, преди да провалят… — кресна Присила.

— Детето е мое! — заяви Уолфгар и Присила не можа да завърши от удивление.

Ферингал се вкамени.

— Какво? — ахна той.

— Какво? — ахна Присила.

— Какво? — ахна Морик.

— Какво? — ахна и Мералда, съвсем тихичко, и побърза да се покашля, за да прикрие изненадата си.

— Детето е мое — твърдо повтори Уолфгар. — Хвърлиш ли го през прозореца, ще го последваш толкова бързо, че ще стигнеш преди него, та тялото ти да омекоти падането му.

— Колко красноречив ставаш в критични моменти — одобрително прошепна Морик, а после се обърна към Ферингал: — Прозорецът не е много голям, но се обзалагам, че приятелят ми ще успее да те изхвърли през него. А и закръглената ти сестра след теб.

— Не може да е твое — Ферингал трепереше толкова силно, че краката му едва го държаха.

Погледът му се насочи към Присила, сестрата, която бе винаги край него и знаеше отговора на всички въпроси:

— Какъв е този номер?

— Дай ми я! — настоя тя за трети път и измъкна детето от ръцете на брат си, възползвайки се от изумлението му.

Мералда изпищя, бебето заплака още по-силно, а Уолфгар се хвърли към прозореца, макар да знаеше, че няма да стигне навреме. Невинното създание беше обречено.

Преди Присила да направи и една крачка, Ферингал й препречи пътя и стовари юмрука си в лицето й. Зашеметена, тя отстъпи назад и той грабна детето от ръцете й, след което я блъсна на пода.

Уолфгар спря изпитателен поглед върху лицето на младия благородник и онова, което видя там, го убеди извън всякакво съмнение, че въпреки гнева и болката Ферингал няма да нарани невинното момиченце. Уверен, че не греши, исполинът бавно отиде до него.

— Детето е мое — изръмжа той и нежно пое плачещото бебе. — Възнамерявах да се върна след около месец — обясни той, обръщайки се към Мералда. — Но съм доволен, че си родила по-рано. Иначе сигурно щеше да умреш при раждането.

— Уолфгар! — извика Морик неочаквано.

Ферингал най-сетне се бе съвзел, а със самообладанието му се бе завърнала и изгарящата го ярост. С кама в десницата, той се нахвърли върху варварина. Всъщност Морик нямаше за какво да се притеснява — Уолфгар беше чул рязкото движение и като вдигна бебето над себе си, се обърна и изби камата със свободната си ръка, след което заби коляно в слабините на нападателя си. Превит одве, Ферингал се свлече на земята.

— Мисля, че приятелят ми може да се погрижи мъжът ти никога да няма свои деца — смигна Морик на Мералда.

Тя обаче не го чу, неспособна да откъсне изумен поглед от Уолфгар и детето, което той току-що бе обявил за свое.

— Поднасям искрените си извинения за действията си на пътя, лейди Мералда — заяви варваринът, чиято публика се бе увеличила с появата на Лиам Уудгейт, Темигаст и половин дузина войници на прага.