Unknown - Матю Райли Летящ старт

А най-важното беше, че никой от участниците в ендурото не се беше опитал да се възползва от прекия път.

Водачите завършиха Обиколка 11 и групово се отправиха към боксовете. Джейсън също.

Плъзна се в своя питстоп и Тарантула започна да се спуска върху «Аргонавт»: стискаше в ръцете си магнитни дискове и маркучи за охладителна течност.

Задъханият Джейсън отпи няколко глътки енергийна напитка. Досега отбиванията в боксовете бяха минавали добре. Магнитните им дискове и компютърните системи изглеждаха наред…

Изведнъж Тарантула замръзна.

— Неее! — изрева Джейсън.

Сали Макдъф се хвърли към конзолата на сервизния робот, затрака по клавиатурата и изкрещя:

— Системата отново заби! По дяволите! Трябва да рестартирам.

Пръстите ѝ бягаха шеметно по клавиатурата.

Джейсън рязко се извърна…

… и видя как първо Кришна, след това Уошингтън и накрая Зейвиър излитат от питовете един след друг и отново се включват в състезанието.

— Хайде, Сали, хайде!

— Още секунда! — извика тя. — Още само секунда…

— По дяволите!

Секундите отлитаха — и всяка забиваше по пирон в ковчега на Джейсън.

10 секунди…

15…

20…

— Готово! — изликува Сали.

Тарантула завърши работата си и се вдигна нагоре под тавана на бокса, а Сали се провикна истерично:

— Давай, давай!

Джейсън натисна педала до ламарината и «Аргонавт» с рев се върна на трасето…

… където беше посрещнат от изненадваща гледка.

Веднага след изхода от боксовете Джейсън видя Кола №1 — черният «Локхийд» на принц Зейвиър, «Острие на скоростта», се беше завъртял в центъра на пистата. Зейвиър размахваше юмруци към една оранжева кола, която се беше блъснала в близките дървета.

Джейсън веднага разбра какво се е случило.

Докато Зейвиър бе излизал от питлейна, злополучният пилот на оранжевия болид — вечният последен Брент Хърст — се бе носил насам без ни най-малка представа, че Зейвиър излиза от боксовете. В резултат се бяха разминали на косъм. «Острие на скоростта» се беше завъртял, а Хърст беше пропуснал следващия завой, минал беше над дяволските фенери и се бе плъзнал безконтролно към дърветата.

Зейвиър успя да даде газ и двамата с Джейсън се върнаха в играта почти едновременно. Изоставаха с 20 секунди от водачите, като «Острие на скоростта» изпреварваше «Аргонавт» със съвсем малко.

Колкото и да се опитваше, през следващите три обиколки, Джейсън не успя да стопи преднината на водачите.

Последва още едно отбиване в боксовете, но след като повече или по-малко всички спираха по едно и също време, разликата във времето на двамата водачи — Кришна и Уошингтън — и останалите от групата, водени от Джейсън и Зейвиър, си остана непроменена — 20 секунди.

Едва след като завърши Обиколка 14, Джейсън получи просветление.

Обиколките бяха на път да свършат!

Оставаха още шест, повечето състезатели планираха още един питстоп, а той въобще не наваксваше.

Беше ужасно. С тази огромна разлика от 20 секунди никога не можеше да спечели. А трябваше!

Освен ако…

— Сали! Бъг! Бързо допитване! — извика той в микрофона. — Дали в следващата обиколка да не опитаме прекия път?

— Джейсън, право да ти кажа, не знам… — измърмори Сали. — Ако се прецакаш вътре, сто процента губим.

— Вече и без това губим — възрази Джейсън. — Освен ако не извадим някакъв галактически късмет! Бъг?

Бъг прошепна отговора си.

— Толкова зле значи? — възкликна Джейсън. — Братко, има ли някоя статистика, която не знаеш?

Анализът на по-малкия му брат не му вдъхна доверие. Само един пилот на летяща кола беше печелил професионално състезание, използвайки успешно прекия път — от 165 трасета, оборудвани с пряк път. Това не беше добър коефициент.

— Прецакани сме — изпъшка Джеймс.

Обиколките се сменяха: 15, 16…

Изоставането си оставаше 20 секунди.

«По дяволите — помисли си Джеймс, — дори Черния принц не мога да надмина.»

Обиколка 16. Поредното отбиване в боксовете.

Кришна и Уошингтън точно излизаха по питлейна, когато Зейвиър и Джейсън се плъзнаха по него.

Докато Тарантула си вършеше работата, Джейсън не отместваше поглед от оживения бокс на Зейвиър.

В средата на това оживление стоеше «Острие на скоростта». Джейсън видя как Зейвиър обсъжда разгорещено нещо със своя старши механик Оливър Кох. А в дъното на техния бокс стоеше млад мъж, който не носеше черната униформа на членовете на принцовия отбор…

Джейсън замръзна.

Младият мъж в дъното на бокса на Зейвиър беше Върнолд Смайт.

— Ей, Сали — подвикна Джейсън. — Откога Върни Смайт е в бокса на принца?

— Дойде преди няколко обиколки. Започна дълъг разговор с Кох неизвестно за какво.

Джейсън погледна отново към питстопа на «Острие на скоростта». Видя Зейвиър и Кох да разговарят. Германецът правеше някакви резки жестове, сякаш даваше подробни упътвания на пилота.

След това Джейсън погледна отново към Върнолд Смайт. Спомни си, че го беше видял преди две вечери край шосето, покрит целия със сив прах, а летящият му мотоциклет беше в същото състояние.

И внезапно Джейсън прозря.

— Бъг? Прекият път при Дунъли е през изоставена мина, нали?

Бъг потвърди.

— Каква мина?

Бъг каза, че било въглищна мина.

— Въглищна мина… — замислено повтори Джейсън. — Варовиков прах…

— Джейсън? Какво замисляш? — попита Сали.

Джейсън обясни:

— Във въглищните мини използват варовиков прах, за да пречат на процеждането на запалителни газове от стените. Това е сива прах, с която миньорите пръскат стените и таваните в рудника. Покрива всичко. Веднъж четох за това в един трилър.

— И какво?

— Ами във вторник вечерта случайно видях Върнолд целия покрит със сив прах…

И изведнъж картината му се изясни.

— За това Кох и Зейвиър са платили на Върни! — извика той. — Не са плащали на този задник да ни дава негодни части. Платили са му да отиде и да разузнае за тях прекия път, да открие пътя през лабиринта! Боже мили, току-що извадихме галактически късмет!

Рууум!

«Острие на скоростта» се изстреля от питстопа — точно в мига, когато Тарантула се вдигна и се отдръпна от «Аргонавт».

Вече със свален визьор Джейсън насочи дюзите напред и полетя след Зейвиър сякаш животът му зависеше от това.

«Острие на скоростта» на принц Зейвиър изскочи от питлейна, преследван по петите от «Аргонавт».

Боксовете бяха построени вдясно от устието на река Дъруент, в средата на най-гадната част от трасето с остри завои, чиито краища бяха покрити с неравни размагнетизиращи ивици.

Зейвиър се стрелна в първия завой остро наляво, като се наклони силно. Джейсън го следваше отблизо с «Аргонавт».

Следващият завой беше тесен десен — и точката, където състезателите можеха да си опитат късмета, срязвайки тока на полуостров Порт Артър при провлака Дунъли.