Unknown - Матю Райли Летящ старт

Следобед, когато Джейсън, Бъг и Сали се върнаха от парада и изкараха «Аргонавт» от бокса, той направо блестеше.

И беше готов за състезанията.

Джейсън и неговият отбор не отидоха на никоя от официалните прояви — вечери, спонсорски сбирки, коктейли.

След като в Италия бяха видели колко са кухи, бяха решили да не си губят времето с тях.

Останаха на официалната тренировъчна писта на Лонг Айланд Саунд и изпробваха преработения «Аргонавт» с различни скорости — а привечер се върнаха в къщата на братовчедите на Джеймс в Ню Джърси.

Чейсърови, кланът Макдъф, Ериъл Пайпър и Скот Сиракюз седяха около масата и обсъждаха различни тактики.

— Важното е системата на елиминациите — обясни Сиракюз. — И в четирите състезания се използва едно и също генерално класиране. Както в спортното училище получаваш 10 точки за победа и 1, ако се класираш на 10-о място, а ако не завършиш — нула точки. В края на всяко състезание класиралите се на последните четири места се елиминират. В Състезание 1 се надпреварват 16 състезатели; в Състезание 2 вече са 12; в Състезание 3 — 8, а в последното, Състезание 4, само 4.

— Затова първото състезание е просто — продължи той. — Ако пресечеш финала сред последните четирима, си аут. Ако оцелееш в първото надбягване, елиминирането зависи от точките на всеки в следващите състезания.

— Не забравяйте принципа на Бредбъри — обади се Хенри Чейсър, който както винаги играеше ролята на експерт пред телевизора. И намигна.

— Да, татко — въздъхна Джейсън и поклати глава.

— Вижте! — извика едни от братовчедите му пред телевизора. — Може да се залага на Джейсън!

Всички се обърнаха и загледаха спортните новини, където в момента се съобщаваше за курсовете на залагане за отделните участници в Мастърс. Представител на най-голямата компания за интернет залагания «Интербет» обобщаваше курсовете.

Джейсън беше класиран като аутсайдер, който все пак може да спечели Мастърс — шансовете му бяха определени като 1500 към 1.

Обаче не това изненада Джейсън, а броят различни възможности, които се предоставяха на разпаления комарджия да си профука парите:

— можеше да заложи на Джейсън, че ще оцелее в Състезание 1 (100 към 1)

— че ще стигне до Състезание 4 (575 към 1)

Обаче имаше и по-сложни залагания:

Джейсън да се класира в челната тройка.

Джейсън да се класира в челната петица.

Джейсън да се класира сред първите трима във всяко състезание (разбира се, шансовете в Състезание 1 бяха по-малки, отколкото, да речем, в Състезание 3, след като трябваше да избегне елиминациите, за да се добере до него).

Джейсън да се класира сред първите петима във всяко състезание.

Беше малко объркан от цялата тази работа. Винаги си беше падал по надпреварата, но никога не се беше интересувал от залаганията.

— Хъм, аз не съм много по хазарта — замислено каза Марта Чейсър, — но смятам да заложа някой долар на теб, че ще спечелиш Големия шлем. Тогава ще мога да си купя модерна шевна машина. Да.

Вечерята свърши и Джейсън и Бъг се прибраха в стаята си, за да спят. Искаха да се наспят както трябва преди утрешното състезание.

Обаче, преди да си легне на Джейсън му хрумна нещо и той влезе в интернет, за да го провери… Искаше да разбере какви са били коефициентите за него в Италия.

«Хъм», каза си, вторачен в екрана, преди да спре лаптопа.

В този момент влязоха родителите им, пожелаха им лека нощ, угасиха лампата и излязоха.

Джейсън лежа дълго в мрака — дълго след като Бъг беше заспал, — вторачен в тавана. После се обърна на другата страна и затвори очи.

След малко Хенри Чейсър влезе и седна между леглата на Бъг и Джейсън.

— Момчета — започна той тихо, сигурен, че спят, — искам да знаете нещо. Толкова се гордея с вас. Не за това, че стигнахте до Мастърс, а за това, което сте, и за това, че се държите така чудесно. Утре и да спечелите, и да загубите — няма значение, защото ще продължавам да ви обичам. Просто се опитайте да направите възможно най-доброто и се насладете на преживяването. Надявам се, че ще преживеете най-хубавото нещо в живота си.

Преглътна няколко сълзи.

След това стана и бързо излезе.

Джейсън се усмихна в мрака.

Той не знаеше, но Бъг също беше буден и внимателно бе изслушал думите на баща им.

Ню Йорк Сити, САЩ (Четвъртък)

Състезание 1: Суперспринт «Либърти»

Обиколка: 1 от 40

Светкавична скорост.

Каньони от размазани небостъргачи.

Бавно падащи конфети.

Ревящи тълпи.

И направо брутално състезание.

Състезание 1 от Ню Йорк Мастърс запозна Джейсън с едно напълно ново равнище на състезанията с летящи коли.

То не беше просто бързо.

А направо отчаяно. Правиш всичко, което е по силите ти, за да не влезеш в последната четворка… и да останеш жив.

Трасето на суперспринта «Либърти» не се отличаваше твърде от това, по което Джейсън беше карал в състезанието «Чалънджър». Като се изключи това, че тази писта никога не напускаше остров Манхатън, но това не ги спасяваше от спускането до коварния Лакът на статуята.

Обаче трасето беше тясно, стръмно, една несекваща поредица остри десни завои нагоре-надолу по остров Манхатън — на пилотското съзнание не се даваше възможност малко да почине. Ако изгубиш концентрация и за секунда, неминуемо ще изпуснеш завой или ще се плъзнеш над размагнетизиращите светлини, или ще се нахендриш на мъртва зона.

С една дума. Състезание 1 беше смърт за магнитните двигатели, което беше нарочно търсен ефект. Това правеше взимането на Лакътя на статуята още по-трудно.

В първия завой от състезанието Етиен Труво направи едва прикрит опит за покушение върху задния спойлер на Джейсън.

Обаче той — помъдрял от същото преживяване в спортното училище и доволен от допълнителната скорост на новия и подобрен «Аргонавт» — очакваше нещо подобно и умело избягна нападението.

Посланието гласеше: добре дошъл отново във висшата лига .

Завъртане, завиване, накланяне, пилотиране.

Шестнадесет състезатели, но само дванадесет можеха да продължат в Състезание 2.

Фабиан се стрелна и пое водачеството…

Следван отблизо от Ла Бомба Ромба…

Джейсън се вмъкна на четиринадесето място, състезаваше се здраво, но въпреки това си оставаше в обсега на елиминациите.

На него обаче трасето му харесваше. То подхождаше на лекия и пъргав «Аргонавт». Никога несвършващата поредица от къси прави отсечки и 90-градусови завои подхождаше на по-малките коли — в града нямаше нито една улична отсечка за по-тежките и с по-големи двигатели болиди, на която да успеят да наберат висока скорост по правата.