Unknown - Матю Райли Летящ старт

Когато катастрофира, Джейсън водеше по точки.

Обаче сега, когато стоеше неподвижен на 42-ра улица, всички решиха, че надпреварата за него е приключила.

Телевизионните коментатори, чиито кабини гледаха към старт/финала, започнаха да изразяват скръбта си заради катастрофата.

— Толкова жалко…

— Пилотирането му можеше да влезе в историята…

— Той е още млад, ще се научи…

— Да, Боб, точно така. Състезанието на вратички не е завършило, докато не пресечеш финала…

В този момент един от коментаторите блъсна стола си назад и надвика всички:

— Ей, я чакайте! Какво е това?!

Всички зрители на Пето авеню едновременно обърнаха глави и…

И за първи път в историята на Пето авеню се възцари пълно мълчание.

Защото онова, което видяха, напълно ги слиса.

Под славния дъжд от бавно падащи конфети видяха нещо да излиза от 42-ра улица на Пето авеню.

«Аргонавт». Висеше над улицата.

А зад него, превити на две от усилие, се виждаха две малки фигури.

Джейсън и Бъг го бутаха.

Бавно, крачка по крачка, Джейсън и Бъг избутаха «Аргонавт» на Пето авеню.

Широкото авеню се простираше пред тях — до финала оставаха 500 метра.

Те продължаваха да бутат. Отначало бавното им пътуване минаваше в мълчание — тълпите по трибуните от двете страни на улицата ги гледаха слисани до онемяване.

Но след миг някой ревна с класически нюйоркски акцент:

— Хайде, момчета, избутайте бричката до финала!

Тези думи разпръснаха магията на слисването и тълпата започна да пляска и да поощрява Джейсън и Бъг с викове, които разтърсваха небесата.

Състезателно време: 2 ч. 58 мин.

Две минути до края. 200 метра до финала.

Стъпка след мъчителна стъпка Джейсън и Бъг бутаха «Аргонавт» — техния «Аргонавт», малката им храбра кола — по финалната права.

Тълпите от двете им страни направо бяха луднали, подкрепяха ги с ритмично пляскане и викове в хор:

— Раз-два, раз-два!

Пот се стичаше по челото на Джейсън и капеше по асфалта.

Бъг бе опрял гръб в задния спойлер и буташе заднишком.

Часовникът, отмерващ състезателното време, прескочи на 2 часа и 59 минути.

Една минута до края.

Оставаха още 120 метра до финала, но момчетата вече бяха изтощени.

Коментаторите направо бяха прегракнали от вълнение:

—… Откакто коментирам състезания от ФЛК, не съм виждал подобно нещо…

—… Да погледнем генералното класиране. Преди да катастрофира, Чейсър оглавяваше класирането с 60 точки преднина. Сигурно е, че с тази ниска скорост няма да успее да пресече финала преди изтичане на времето. Възниква въпросът: колко точки ще изгуби заради закъснението?

Джейсън и Бъг бутаха болида по Пето авеню пред очите на скандиращите зрители:

— Раз-два, раз-два!

Джейсън буташе навел глава.

Крачка, тласък.

Крачка, тласък.

Обаче в този миг Бъг се подхлъзна… и падна.

Джейсън спря и вдигна брат си.

— Продължавай да буташ! — нареди му задъхано. — Трябва… да успеем.

В този миг часовникът на състезанието отбеляза 3:00. От сега нататък всяка секунда щеше да им струва по 2 точки… а им оставаха още 80 метра.

— Раз-два!

20 секунди минаха.

— Раз-два!

Вече станаха 40 секунди.

— Раз-два!

Една минута.

70 секунди, след като времето за финиширане беше минало, под бараж от проблясващи светкавици и прожектори на камери, Джейсън и брат му Бъг избутаха «Аргонавт» през линията на финала и се строполиха един върху друг.

Ако не беше атаката на 42-ра улица, Джейсън щеше да спечели състезанието с 60 точки преднина.

Обаче закъснението му със 70 секунди да пресече финала в указаното време му стовари тежко наказание — лишаване от 140 точки. Така Джейсън завърши на 3-то място зад двамата специалисти по състезания с вратички от ВВС на САЩ Карвър и Левицки.

Фабиан се беше класирал на 4-то място, подпомогнат от това, че се беше лепнал като опашка към задния спойлер на Джейсън. Ромба беше предоволен, че е успял да завърши 5-и.

Последните четирима пилоти — Хасан, Рейн, Чоу и Райце — или бяха катастрофирали (Чоу), финиширали със закъснение (Хасан и Рейн) или просто не се бяха справили добре (Райце).

С един скок Джейсън с 8-те точки за класирането на трето място изпревари Хасан, Рейн, Чоу и Райце, да не говорим за своя колега от отбор «Ломбарди» Пабло Ривиера.

Сега беше 7-и в общото класиране.

Което означаваше, че по най-невероятен начин след първите две състезания е сред класиралите се осем състезатели.

Джейсън Чейсър още не беше отпаднал от Мастърс.

И беше само на две състезания от славата…

Осма част Джейсън и Златното руно

Ню Йорк Сити, САЩ (събота)

Състезание 3: Преследването

Обиколка: 120 от 120

«Аргонавт» се носеше над река Хъдсън с максимална скорост. «Везир» на Етиен Труво летеше до него, като го почукваше и блъскаше — в последната обиколка на Състезание 3, с още само един завой пред тях, страховития Лакът на статуята, Джейсън и французинът бяха начело и се бореха за победата.

Светът около Джейсън изглеждаше размит. Сградите на Ню Йорк Сити. Мостовете. Огромните летящи трибуни покрай реката.

Това състезание беше мъчително. Мъчително и сурово.

И се беше свело до това.

Един завой, двама състезатели.

«Аргонавт» се гмурна в Лакътя. Същото направи и «Везир».

Джейсън се бореше срещу гравитационните сили.

6G…

«Везир» още беше до него.

7G…

«Аргонавт» почна да се тресе. Джейсън се вкопчи във волана с все сили.

8 G и зрението на Джейсън започна да се помрачава — първите признаци за предстояща загуба на съзнанието.

«Не бива да губя съзнание — каза си той. — Не бива да губя съзнание!»

Обаче «Везир» продължаваше да е до него. Дори по-лошо — промъкваше се покрай него откъм външната страна на ужасния завой!

«Как го прави този Труво!?»

8,5 G…

Започна да му се гади. Никога не беше удържал при толкова голяма гравитационна сила — всичко, за което можеше да мисли, беше, че «Везир» се промъква покрай него, изпреварва го, побеждава го. А той трябваше да спечели, ако искаше да остане в Мастърс.

Трябваше да спечели.

Да спечели.

В този миг краят на огромния остър завой се видя и…

… Джейсън изгуби съзнание.

«Аргонавт» се измъкна от Лакътя.

Джейсън се беше свлякъл на седалката като парцалена кукла.

Смътно чуваше как Бъг пищи от ужас, докато болидът излизаше от контрол и прелетя над ивицата размагнетизиращи лампи, обточили двата края на завоя, подскочи и падна с ужасен плясък в пристанището. Разхвърчаха се парчета. След това болидът се блъсна във фюзелажа на друга кола, катастрофирала по подобен начин още в началото на състезанието.