Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Какво е това нещо, ре'лар Квоте? — любопитно попита той.

Когато го поставих върху масата, предметът издаде глух звук.

— Най-общо казано, магистър Килвин, това е автоматично задействано устройство за кинетично противопоставяне — сияейки от щастие, отвърнах аз. — По-конкретно то спира стрелите.

Килвин се наведе, за да го разгледа, но нямаше нищо за гледане освен безинтересни плочи от тъмно желязо. Моето творение приличаше на голям фенер с осем страни, направен изцяло от метал.

— И как го наричаш?

Това беше частта от изобретението ми, която не бях успял да довърша. Сетих се за стотици имена, но като че ли нито едно от тях не пасваше. „Капан за стрели“ звучеше като нещо, свързано с краката. „Приятелят на пътника“ беше твърде прозаично. „Проклятието на бандита“ звучеше глупаво мелодраматично. Никога нямаше да посмея да погледна Килвин отново в очите, ако се бях опитал да нарека изобретението си така.

— Имам затруднения с измислянето на име — признах аз, — засега го наричам „уловител на стрели“.

— Хъммм — промърмори Килвин, — но то не улавя стрелата.

— Знам — раздразнено отвърнах аз, — но трябва да е или това, или „дрънкало“.

— Човек би очаквал от студент на Елодин да се справи с по-голяма лекота с даването на имена, ре'лар Квоте. — Килвин ме изгледа косо, но очите му се смееха.

— Делевари лесно се е справил с проблема — изтъкнах аз. — Той просто е направил по-добра ос и е написал името си върху нея. Спокойно мога да нарека това „Квоте“.

Килвин се засмя.

— Така е. — Той се обърна към „уловителя на стрели“ и го изгледа с любопитство. — Как работи това нещо?

Ухилих се и измъкнах един голям свитък с хартия, покрит с диаграми, сложна сигалдрия, металургични символи и старателно изписани формули за кинетично преобразуване.

— Има две основни съставни части. Първата е сигалдрията, която автоматично създава симпатична връзка с всяко тънко, бързо движещо се парче метал в рамките на шест метра. Трябва да призная, че ми бяха нужни няколко дълги дни, за да я измисля. — Почуках с пръст по съответните руни върху свитъка. — В началото смятах, че това ще е достатъчно. Надявах се, че ако обвържа приближаващото се острие на стрелата с неподвижно парче желязо, то ще погълне инерцията на стрелата и ще я направи безобидна.

— Това е опитвано и преди — поклати глава Килвин.

— Трябваше да се сетя още преди да го пробвам — отбелязах аз. — В най-добрия случай то поглъща една трета от инерцията на стрелата, а стрела, движеща се с две трети от първоначалния си импулс, е все още нещо опасно. — Посочих друга диаграма. — Онова, от което наистина имах нужда, бе нещо, което да противодейства на стрелата. И то трябваше да го прави много бързо и много силно. Накрая използвах пружинна стомана от капан за мечки, разбира се, модифицирана. — Взех един резервен връх за стрела от работна маса и замахнах с него към „уловителя на стрели“. — Първо стрелата се приближава достатъчно, за да се установи обвързването. После инерцията й задейства спусъка като стъпването в капан. — Щракнах рязко с пръсти. — След това натрупаната енергия на пружината отблъсква стрелата, като я спира или дори я блъска назад.

Килвин кимна в съгласие.

— Ако пружината трябва да се задейства отново след всяка употреба, как успя да спре втората ми стрела?

Посочих централната диаграма.

— Устройството не би свършило особена работа, ако можеше да спира само една стрела — отвърнах аз — или ако спираше само стрели, идващи от една посока. Проектирах го с осем пружини, разположени в кръг. Би трябвало да спре стрели, идващи едновременно от няколко посоки. — Свих рамене извинително. — Така е на теория. Още не съм успял да го изпробвам.

Килвин погледна отново към сламеното чучело.

— И двата ми изстрела дойдоха от една и съща посока — каза той. — Как вторият беше спрян, след като пружината вече е била задействана?

Вдигнах „уловителя на стрели“ за пръстена, който бях поставил отгоре му, и показах как той се върти свободно.

— Виси на въртящ се пръстен — обясних аз. — Ударът от първата стрела го завърта леко към нова пружина. Дори и да не го направи, енергията от стрелата го завърта към най-близката незадействана пружина така, както ветропоказателят указва посоката на вятъра.

Всъщност не бях планирал последното. То се бе оказало щастлива случайност, но не виждах никаква причина да споделям това с Килвин.

Докоснах червените точки, които се виждаха върху две от осемте страни на „уловителя на стрели“.

— Тези точки показват кои пружини са били задействани.

Килвин взе „уловителя“ и го завъртя в ръцете си.

— Как активираш пружините отново?

Измъкнах изпод работната маса едно метално устройство, което не бе нищо повече от парче желязо с дълго рамо. След това показах на Килвин осмоъгълния отвор на дъното на „уловителя на стрели“. Поставих изобретението си върху устройството и натиснах с крак рамото, докато не се чу остро изщракване. След това завъртях „уловителя“ и повторих процеса.

Килвин се наведе, вдигна устройството и го завъртя в огромните си ръце.

— Тежко е — отбеляза той.

— Трябваше да е здраво — обясних аз. — Стрелата от арбалета може да пробие дъбова дъска с дебелина от пет-шест сантиметра. Имах нужда от пружина, която да й се противопостави с поне три пъти по-голяма сила, за да може да я спре.

Килвин поднесе „уловителя на стрели“ до главата си и го раздруса леко. Отвътре не се чу никакъв шум.

— А ако върховете на стрелите не са направени от метал? — попита той. — Говори се, че нашествениците от Ви Семби използват стрели от кремък или обсидиан.

Сведох поглед към ръцете си и въздъхнах.

— Ами… — бавно подзех аз. — Ако върховете на стрелите не са от желязо, „уловителят на стрели“ няма да се задейства, когато се доближат на шест метра.

Килвин изсумтя неопределено и сложи на масата „уловителя“, който отекна глухо.

— Но — бодро продължих аз — когато стигнат на по-малко от пет метра, всяко парче остър камък или стъкло ще задейства друга поредица от обвързвания. — Почуках с пръст върху схемата си.

Гордеех се с идеята си, тъй като предвидливо бях надписал вградените парчета обсидиан със сигалдрия за двойно подсилено стъкло. Така те нямаше да се строшат на парчета при удар.

Килвин хвърли поглед на схемата, гордо се ухили и се засмя гърлено.

— Добре. Добре. А ако стрелата е с връх от кост?

— Руните за кост не са достъпни за ре'лар като мен — отговорих аз.

— А ако бяха? — попита Килвин.

— Тогава пак нямаше да ги използвам — уверих го аз. — За да не се задейства „уловителят“ от черепа на някое дете, което бързо се премята в циганско колело.