Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Уил вдигна ръка и кимна, за да признае правотата на думите на Симон.

— Знам, че това е истина, и точно затова позволих да бъда въвлечен в тази глупост. Просто исках да го отбележа. — Той ме погледна. — Осъзнаваш, че прекалено много се занимаваш с това момиче Дена, нали?

> 21.

> Работа на парче

Болката в колената ми попречи да спя добре тази нощ. Така че когато в прозореца ми се появиха първите бледи отблясъци на зората, аз се отказах от съня, облякох се и бавно и мъчително отидох до покрайнините на града, за да потърся кора от върба, която да дъвча. По пътя открих още няколко нови натъртвания, които не бях видял миналата нощ.

Ходенето беше истинска агония, но бях доволен, че съм излязъл в ранния сутрешен сумрак, когато улиците са още пусти. Със сигурност щеше доста да се говори за суматохата в „Златното пони“ от миналата нощ. Ако някой ме видеше да куцам, щеше много лесно да стигне до правилния извод.

За щастие от разходката сковаността в краката ми отслабна, а върбовата кора смекчи болката. Когато слънцето изгря напълно, вече се чувствах достатъчно добре да се появя на обществено място. И така, отправих се към Рибарника, като се надявах да получа няколко часа работа на парче, преди да дойде време за „симпатията за експерти“. Трябваше да започна да изкарвам пари за таксата за обучение за следващия семестър и за заема от Деви, както и за превръзки и за нова риза.

* * *

Когато пристигнах в Ателието, Джаксим го нямаше, но познавах студента, който беше на негово място. Влязохме в Университета по едно и също време и леглата ни бяха в съседство за краткото време, което прекарах в Мюз. Харесвах го. Той не беше от благородниците, които се мотаеха безгрижно насам-натам и разчитаха на името и парите на своя род. Родителите му бяха търговци на вълна и той работеше, за да плаща таксата си за обучение.

— Базил — обърнах се към него аз, — мислех, че миналия семестър стана е'лир. Какво правиш в Ателието?

— Килвин ме хвана да добавям вода в киселината. — Той леко се изчерви от смущение.

— Това е в разрез с процедурата, е'лир Базил — казах аз със строг и по-нисък с една октава глас и поклатих глава. — Изобретателят трябва да е много внимателен във всичко, което прави.

Базил се ухили.

— Докарваш неговия акцент. — Той отвори регистъра. — Какво да ти дам?

— В момента не ми се занимава с нищо по-сложно от обикновена работа на парче — отвърнах аз. — Какво ще кажеш…

— Почакай — прекъсна ме Базил и погледна намръщено регистъра.

— Какво?

Той завъртя регистъра към мен и посочи.

— Срещу името ти има бележка.

Погледнах. Със странния детински почерк на Килвин бе написано следното: „Да не се дават материали или инструменти на ре'лар Квоте. Изпратете го при мен. Клвн.“

Базил ме погледна съчувствено.

— Ето ти вода в киселината — меко се пошегува той. — Да не би и ти да си забравил?

— Иска ми се да беше така — отвърнах аз, — тогава поне щях да знам какво става.

Базил неспокойно се огледа и каза с тих глас:

— Чуй ме, пак видях онова момиче.

— Какво? — глупаво примигнах срещу него аз.

— Момичето, което дойде да те търси тук — подсети ме той. — Спомняш ли си младата жена, търсеща червенокосия магьосник, който й е продал амулет?

— Тя е идвала отново? — Затворих очи и разтрих лицето си. — Само това ми липсваше сега.

Базил поклати глава.

— Не е влизала вътре — обясни той. — Поне аз не знам да го е правила. Но я видях няколко пъти отвън. Мотае се на двора. — Той махна с глава към южния изход на Рибарника.

— Каза ли на някого? — попитах аз.

Базил изглеждаше дълбоко засегнат.

— Не бих ти причинил такова нещо — отвърна той. — Но тя може да е говорила с някой друг. Наистина трябва да се отървеш от нея. Килвин ще започне да бълва змии и гущери, ако реши, че продаваш амулети.

— Не съм го правил — защитих се аз. — Нямам представа коя е тя. Как изглежда?

— Млада е — сви рамене Базил. — Не е сийлдиш. Мисля, че косата й е светла. Носи син плащ с вдигната качулка. Опитах се да поговоря с нея, но тя просто избяга.

— Чудесно, няма що — потрих челото си аз.

Базил сви рамене със съчувствие.

— Просто сметнах, че трябва да те предупредя. Ако тя влезе тук и пита за теб, ще трябва да кажа на Килвин. — Той направи извинителна физиономия. — Съжалявам, но и без това си имам достатъчно неприятности.

— Разбирам — отвърнах аз. — Благодаря за предупреждението.

* * *

Когато влязох в работилницата, веднага ми направи впечатление странното качество на светлината в залата. Първото нещо, което сторих, бе да погледна дали Килвин не е добавил нова лампа към внушителния брой стъклени сфери, висящи между покривните греди. Надявах се промяната на светлината да се дължи на нова лампа. Настроението на Килвин неизменно ставаше отвратително, когато някоя от лампите му внезапно угаснеше.

Докато оглеждах покривните греди, не видях нито една угаснала лампа. Отне ми доста време да осъзная, че странното осветление се дължи на полегатите лъчи на естествената слънчева светлина, която проникваше през ниските прозорци по източната стена. Обикновено идвах да работя по-късно през деня.

Толкова рано сутринта работилницата беше почти зловещо тиха. Огромната зала изглеждаше празна и безжизнена само с шепа студенти, които работеха по своите проекти. Това, в комбинация със странното осветление и неочакваното ми повикване от Килвин, ме накара да се чувствам доста неспокоен, докато пресичах помещението на път за кабинета на магистъра.

Въпреки ранния час малкото огнище в ъгъла на стаята на Килвин беше добре разпалено. Когато застанах на отворената врата, почувствах вълна от топлина. Усещането беше приятно след ранния зимен студ навън. Килвин стоеше с гръб към мен и духаше с духалото в постоянен ритъм.

Почуках силно на рамката на вратата, за да привлека вниманието му.

— Магистър Килвин? Току-що се опитах да си изпиша материали от Ателието. Някакъв проблем ли има?

— Ре'лар Квоте — хвърли ми поглед Килвин. — Ей сега ще дойда. Влизай.

Пристъпих в кабинета и затворих тежката врата след себе си. Ако се бях забъркал в неприятности, предпочитах никой друг да не го чуе.

Килвин продължи да духа с духалото още дълго време. Едва когато извади дълга тръба, разбрах, че не раздухваше огнището, за да кове метал, а се занимаваше със стъкларство. Със сръчно движение той изтегли едно топче разтопено стъкло от края на тръбата и след това се зае да раздува все по-нарастващ балон от него.

След минута стъклото загуби оранжевия си блясък.

— Духалото — нареди Килвин, без да ме поглежда, и сложи тръбата обратно в гърлото на пещта.

Побързах да се подчиня и задухах с духалото в равномерен ритъм, докато стъклото не заблестя отново в оранжево. Килвин ми махна да спра, извади го и отново дълго духа в тръбата, като въртеше стъклото, докато балонът стана голям като пъпеш.