Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

Килвин извади една малка торба и сложи и нея на масата.

— Тези неща също бяха в плаща ти — рече той. — Много неща. Джобовете ти бяха пълни като денковете на някой калайджия.

— Изглеждате в добро настроение, магистър Килвин — предпазливо казах аз, като се чудех какво ли болкоуспокояващо са му дали в Медика.

— Така е — весело отвърна той. — Знаеш ли поговорката _Чан ваен едан Коте_?

Опитах се да разгадая думите му.

— Седем години… Не знам какво е _Коте_.

— „Очаквай нещастие на всеки седем години“ — каза той. — Това е стара и доста вярна поговорка. Трябваше да се случи още преди две години. — Той махна с бинтованата си ръка към останките от работилницата си. — И сега, когато накрая стана, се оказа, че нещастието е доста обозримо. Лампите ми не са повредени. Никой не беше убит. От всички малки наранявания моето е най-сериозното, както и би трябвало да бъде.

Хвърлих поглед на превръзките му и стомахът ми се сви при мисълта, че нещо можеше да се случи на сръчните му ръце на изобретател.

— Как се чувствате? — попитах предпазливо.

— Изгаряния втора степен — каза той и след загриженото ми възклицание махна с ръка, прекъсвайки ме още преди да съм казал каквото и да било. — Просто мехури. Болезнени са, но не са овъглени и няма да загубя подвижността си за дълго. — Той въздъхна отчаяно. — И все пак ще ми е дяволски трудно да върша каквато и да е работа през следващите три цикъла.

— Ако всичко, от което се нуждаете, са ръце, мога да ви заема моите, магистър Килвин.

— Това е щедро предложение, е'лир — с уважение кимна той. — Ако ставаше въпрос само за ръцете ми, щях да приема. Но голяма част от моята работа включва сигалдрия, с която ще е… — Той направи пауза и внимателно подбра следващите си думи — … _неразумно_ да има допир един е'лир.

— Тогава ще трябва да ме повишите в ре'лар, магистър Килвин — усмихнах се аз. — Така ще мога да ви служа по-добре.

— Мога и да го сторя — ухили се под мустак той. — Ако продължаваш с добрите дела.

Вместо да насилвам късмета си, реших да сменя темата:

— Какво не е било наред с кутията?

— Била е твърде студена — отвърна Килвин. — Металът е само черупка, която защитава стъкления контейнер вътре и поддържа температурата ниска. Подозирам, че сигалдрията на контейнера е била повредена и той е ставал все по-студен. Когато реактивът е замръзнал…

Кимнах, осъзнал какво се бе случило.

— И е пукнал вътрешното стъкло. Както когато замръзне бутилка бира. След това е разял метала на кутията.

Килвин кимна.

— Сега Джаксим изпита на гърба си целия ми гняв — мрачно каза той. — Той ми каза, че си му обърнал внимание върху това.

— Бях сигурен, че цялата сграда ще изгори до основи — признах аз. — Не мога да си представя как сте успели да овладеете огъня толкова лесно.

— Лесно ли? — повтори той, леко развеселен. — Бързо, да. Но не знаех, че е _лесно_.

— Е, как успяхте?

— Добър въпрос — усмихна ми се той. — Ти как мислиш?

— Ами, чух един студент да казва, че сте излезли от кабинета си и сте извикали името на вятъра — точно като Таборлин Велики. Казали сте „огън, утихни“ и огънят ви е послушал.

Килвин гръмко се разсмя.

— Тази история ми харесва — рече той, широко ухилен зад брадата си. — Но аз също имам един въпрос към теб. Как успя да преминеш през огъня? Реактивът създава много силен пламък. Как така не си изгорял?

— Използвах един от резервоарите, за да се намокря, магистър Килвин.

Килвин изглеждаше замислен.

— Джаксим те е видял да прескачаш огъня само мигове след като се е разлял реактивът. Кранът работи бързо, но не чак толкова бързо.

— Страхувам се, че го счупих, магистър Килвин. Това ми се стори единственият възможен начин.

Килвин хвърли поглед през прозореца на кабинета си, намръщи се, след това излезе от стаята и отиде в другия край на работилницата при разбития резервоар. Той приклекна и вдигна едно назъбено парче стъкло между превързаните си пръсти.

— Как, в името на четирите ъгъла, успя да счупиш моя резервоар, е'лир Квоте?

Тонът му беше толкова озадачен, че аз започнах да се смея.

— Ами, магистър Килвин, според студентите съм го разбил с един-единствен удар на могъщата си ръка.

— И тази история ми харесва — ухили се Килвин, — но не ми се вижда правдоподобна.

— Други по-достоверни източници твърдят, че съм използвал парче железен прът от близката маса.

— Ти си чудесно момче — поклати глава Килвин, — но съм направил това двойно закалено стъкло със собствените си ръце. Широкоплещестият Камар не би могъл да го счупи с ковашки чук. — Той пусна парчето стъкло и се изправи. — Нека другите да творят каквото си щат, но ние трябва да споделим помежду си своите тайни.

— Тайната не е голяма — признах аз. — Знам сигалдрията за двойно закаленото стъкло. Онова, което мога да направя, мога и да го разруша.

— Но кой беше твоят източник? — попита Килвин. — Не би могъл да подготвиш нищо толкова бързо…

Вдигнах превързания си палец.

— Кръв — изненадано каза той. — Да използваш топлината на своята кръв би могло да се нарече безразсъдно, е'лир Квоте. А измръзването при обвързване? Какво би станало, ако беше изпаднал в хипотермичен шок?

— Възможностите, с които разполагах, бяха доста ограничени, магистър Килвин — казах аз.

— Доста впечатляващо — замислено кимна Килвин, — да премахнеш обвързването на онова, което съм направил толкова грижливо, като използваш само кръв.

Той започна да поглажда брадата си, след това се намръщи раздразнено, когато се сети, че превръзките му пречат.

— А вие, магистър Килвин? Как успяхте да овладеете огъня?

— Не и с използването на името на огъня — призна той. — Ако Елодин беше тук, нещата щяха да са много по-прости. Но тъй като името на огъня ми е непознато, трябваше сам да се справя някак си.

Погледнах го предпазливо, защото не бях сигурен дали отново се шегува или не. Понякога беше трудно да разбереш безизразния хумор на Килвин.

— Елодин знае името на огъня?

— Тук, в Университета, има може би още един-двама, но със сигурност Елодин има най-големи познания по въпроса.

— Името на огъня — бавно повторих аз. — И тогава вятърът можеше да бъде повикан и щеше да направи каквото му е казано, както го е направил Таборлин Велики?

Килвин отново кимна.

— Но това са само истории — възпротивих се аз.

— Откъде мислиш идват историите, е'лир Квоте? — развеселено ме погледна той. — Всеки разказ има своите дълбоки корени някъде по света.

— Какво име е това? Как действа?

Килвин се поколеба и след това сви едрите си рамене.

— Трудно е да се обясни на този език. На който и да е език. Попитай Елодин — той е свикнал да изучава тези неща.

Знаех от личен опит колко услужлив може да е Елодин.