Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Наистина пъхнах ръце под краката си.

Сим пусна Фела вътре и затвори вратата след нея.

— Фела, ти си просто прекрасна — възхитих се аз. — Бих ти дал всички пари в кесията си само да те погледам гола за две минути. Бих ти дал всичко, което притежавам. С изключение на лютнята си.

Трудно беше да се каже кой от двамата се изчерви повече. Мисля, че беше Сим.

— Май не трябваше да казвам това, нали? — попитах аз.

— Не — отвърна Сим. — Това е някъде към „пет“.

— Но в това няма никакъв смисъл — удивих се аз. — На картините жените са нарисувани голи. Хората купуват картините, нали? А жените позират за тях.

— Така е — кимна Сим. — Но все пак просто стой неподвижно за момент, без да правиш и да казваш каквото и да било. Съгласен ли си?

Кимнах утвърдително в отговор.

— Нещо не мога да повярвам във всичко това — намеси се Фела, а руменината вече изчезваше от страните й. — Не мога да не си помисля, че двамата си правите някаква хитра шега с мен.

— Ще ми се да беше така — призна Симон. — Това нещо е ужасно опасно.

— Как може да си спомня голите картини, но не и това, че не бива да сваля ризата си пред други хора? — попита тя Сим, без да ме изпуска от поглед.

— Просто не ми изглеждаше особено важно — обясних аз. — Свалих си ризата и когато ме биха с камшик. Беше на обществено място. Струва ми се странно това да се смята за нередно.

— Знаеш ли какво би се случило, ако се опиташ да намушкаш Амброуз с нож? — попита Симон.

Замислих се за секунда. Беше като да се мъчиш да си спомниш какво си ял за закуска преди месец.

— Предполагам, че ще ме съдят — бавно отвърнах аз, — а хората ще ме почерпят с питиета.

Фела прикри устата си с ръка, за да сподави смеха си.

— А какво ще кажеш за това? — попита ме Симон. — Кое е по-лошо — да откраднеш пай или да убиеш Амброуз?

Замислих се съсредоточено за момент.

— Пай с месо или плодов пай?

— Ау — възкликна Фела, притаила дъх. — Това е… — Тя поклати глава. — Направо ме побиват тръпки.

— Това е ужасяваща алхимична формула — кимна Симон. — Тя е разновидност на успокоително, наречено „топка от сливи“. Дори не е необходимо да го поемаш през устата. Поглъща се направо от кожата.

— Откъде знаеш толкова много за него? — Фела погледна към Сим.

— Мандраг преподава за него във всичките си занятия по алхимия — леко се усмихна той. — Вече съм чувал тази история десетина пъти. Това е любимият му пример за злоупотреба с алхимията. Един алхимик използвал тази формула, за да съсипе живота на няколко правителствени чиновници в Атур преди около петдесет години. Хванали го само защото някаква графиня се развилняла по време на сватбено тържество, убила десетина човека и… — Сим не довърши и поклати глава. — Както и да е. Било ужасно. Толкова ужасно, че любовницата на алхимика го предала на стражите.

— Надявам се, че си е получил заслуженото.

— Дори и малко повече от това — мрачно отвърна Сим. — Въпросът е, че формулата действа малко различно на отделните хора. Тя не просто премахва задръжките им, а усилва и емоциите. Освобождава скритите им желания в комбинация с някакъв странен вид селективна памет, която почти наподобява морална амнезия.

— Не се чувствам зле — намесих се аз. — Всъщност се чувствам доста добре. Но се безпокоя за приемните изпити.

— Виждаш ли? — посочи ме Сим на Фела. — Спомня си за приемните изпити. Те са важни за него. Но всички останали неща просто са… изчезнали.

— Няма ли лек? — загрижено попита Фела. — Не трябва ли да го заведем в Медика?

— Не мисля. — Симон изглеждаше неспокоен. — Може се опитат да му дадат очистително, но тук не става дума просто за наркотик, който влияе върху тялото. Алхимията не работи по този начин. Той е под въздействието на принципите за освобождаването от обвързване. Тях не можеш да ги изкараш от организма му така лесно, както да речем живака или офалума.

— Очистителното не ми звучи много забавно — обадих се аз. — Ако моят глас изобщо има някакво значение.

— А има и вероятност да помислят, че се е побъркал заради напрежението от приемните изпити — обясни Сим на Фела. — Това се случва всеки семестър на няколко студенти. Ще го набутат в Убежището, докато не са сигурни…

Скочих на крака и стиснах ръце в юмруци.

— По-скоро бих се оставил да бъда разкъсан на парчета в ада, отколкото да им позволя да ме набутат в Убежището — извиках разярено аз. — Дори и за един час. Дори и за една минута.

Сим пребледня и отстъпи крачка назад с вдигнати отбранително ръце, обърнати с дланите към мен. Но гласът му беше твърд и спокоен:

— Квоте, казвам ти го три пъти, спри!

Спрях. Фела ме наблюдаваше с широко отворени и уплашени очи.

— Квоте — продължи все така твърдо Симон, — казвам ти го три пъти, седни!

Седнах.

Застанала зад него, Фела погледна Симон изненадано.

— Благодаря ти — любезно рече Симон и свали ръцете си.

— Съгласен съм. Медика не е най-подходящото място за теб. Можем да се справим и тук.

— И на мен това ми звучи по-добре — съгласих се аз.

— Дори и нещата да минат гладко в Медика — добави Симон, — предполагам, че ще си по-склонен от обичайното да казваш каквото мислиш — усмихна ми се кисело той. — Тайните са крайъгълните камъни на цивилизацията, а аз знам, че твоите са малко повече от тези на обикновените хора.

— Не мисля, че имам някакви тайни — възпротивих се аз.

Сим и Фела избухнаха едновременно в смях.

— Страхувам се, че ти току-що потвърди думите му — отбеляза Фела. — Аз самата знам, че имаш поне няколко тайни.

— Аз също — присъедини се Сим.

— Ти си моят компас — свих рамене аз.

След това се усмихнах на Фела и извадих кесията си.

Сим поклати глава.

— Не, не и не. Вече ти го казах. Да я видиш гола би било най-лошото нещо за теб в момента.

Фела присви очи при тези думи.

— Какво има? Да не се страхуваш, че ще я съборя на пода и ще я изнасиля? — засмях се аз.

Сим ме погледна.

— А няма ли да го направиш?

— Разбира се, че не — отвърнах аз.

Той погледна към Фела и после обратно към мен.

— Можеш ли да кажеш защо? — попита той с любопитство.

Замислих се.

— Защото… — Замълчах и поклатих глава. — Защото… просто не мога. Знам, че не мога да ям камък или да мина през стена. Същото е.

Съсредоточих се върху тази мисъл за секунда и главата ми взе да се замайва. Закрих очите си с ръка и се опитах да не обръщам внимание на внезапното виене на свят.

— Моля ви, кажете ми, че съм прав за това — попитах аз, внезапно уплашен. — Не мога да ям камък, нали?

— Прав си — бързо отвърна Фела, — не можеш.

Престанах да тършувам в съзнанието си за отговори и странното замайване премина.

Сим ме наблюдаваше внимателно.

— Иска ми се да знаех какво означава _това_ — рече той.