Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

В някои дни, ако графикът ми беше твърде натоварен, за да вмъкна в него дълъг промеждутък от време за четене, просто отивах до Книгохранилището за няколко минути между часовете.

Бях толкова заслепен от новите си права, че в продължение на много дни не прекосих реката, за да отида до Имре. Когато се върнах в „Прошареният мъж“, носех със себе си визитна картичка, която бях измайсторил от парче стар пергамент. Мислех си, че Дена ще намери това за забавно.

Но щом пристигнах, досадният портиер в приемната на „Прошареният мъж“ ми обясни, че не може да занесе картичката ми, тъй като младата дама вече не живее тук. Каза ми и че не може да й предаде съобщение от мен, както и че не знае къде е отишла.

> 15.

> Интересен факт

Елодин влезе в залата за лекции с почти час закъснение. Дрехите му бяха покрити с петна от трева, а в косата му се бяха оплели изсъхнали листа. Той се усмихваше.

В този ден го чакахме само шестима. Джарет не се беше появявал за последните две занятия. Като се имат предвид язвителните коментари, които бе направил, преди да изчезне, малко се съмнявах, че изобщо ще се върне.

— Сега — извика Елодин без всякакво предисловие — казвайте!

Това беше най-новият му начин да ни губи времето. В началото на всяка лекция искаше да му кажем някой интересен факт, който никога преди това не беше чувал. Разбира се, самият Елодин беше единственият арбитър за това кое е интересно и ако първият факт, който му кажехме, не отговореше на изискванията му или ако вече го знаеше, той искаше да му казваме нови и нови неща, докато накрая не научеше нещо, което да му се стори забавно.

— Давай! — посочи той Брийн.

— Паяците могат да дишат под вода — бързо отвърна тя.

— Добре — кимна Елодин и погледна към Фентон.

— На юг от Винтас има река, която тече в погрешната посока — рече Фентон. — Тя е соленоводна и тече от морето Сентхе към вътрешността.

— Това вече го знам — поклати глава Елодин.

Фентон погледна към листа пред себе си.

— Император Венторан някога приел закон…

— Скучно — прекъсна го Елодин.

— Ако изпиеш повече от два литра и половина солена вода, ще повърнеш? — пробва пак Фентон.

Елодин изкриви уста замислено, сякаш се опитваше да извади жилка измежду зъбите си. След това кимна доволно.

— Това е добро.

Посочи към Уреш.

— Можем да разделим безкрайността на безкраен брой пъти и получените части пак ще бъдат безкрайно големи — каза Уреш със странния си ленати акцент, — но ако разделим число, което не е безкрайно, на безкраен брой пъти, получените части няма да са безкрайно малки. Тъй като те не са безкрайно малки, но са безкрайно много, ако отново ги съберем, тяхната сума ще е безкрайност. От това следва, че всяко число е всъщност безкрайно.

— Еха! — възкликна Елодин след дълга пауза и размаха сериозно пръст към мъжа ленати. — Уреш, следващата ти задача ще бъде да правиш любов. Ако не знаеш как да се справиш, остани да се видим след часа.

Той се обърна към Иниса.

— Илишците никога не са развивали писмен език — отвърна тя.

— Не е вярно — възпротиви се Елодин. — Използвали са система от плетени възли. — Той направи движение с ръце, сякаш плетеше нещо. — И са го правили дълго преди ние да започнем да драскаме пиктограми върху овча кожа.

— Не съм казала, че не са имали език, с който да правят записи — промърмори Иниса, — казах „писмен език“.

Елодин успя да изрази огромната досада, която изпитваше, с едно просто свиване на рамене.

— Добре — намръщи му се Иниса и добави: — В Сцерия има куче, което ражда през атрофирал пенис.

— Еха — възхити се Елодин. — Добре, да.

Той посочи Фела.

— Преди осемдесет години в Медика открили как да махат пердета от очите — рече тя.

— Това вече го знам. — Магистърът махна презрително с ръка.

— Нека да довърша — настоя Фела. — Когато разбрали как да го правят, това означавало, че могат да върнат зрението на хора, които никога преди това не са виждали. Тези хора не били ослепели, а били родени слепи.

Елодин изправи глава с любопитство.

Фела продължи:

— След като проглеждали, им показвали различни предмети. Кълбо, куб и пирамида — всички поставени върху една маса. — Обрисува с ръце формите, докато говореше. — После медиците ги питали кой от трите предмета е кръгъл. — Тя направи пауза за по-голям ефект и огледа всички ни. — Хората, които били слепи преди, не можели да отговорят на този въпрос само като гледали предметите. Едва след като ги опипали, осъзнали, че кълбото било кръглият предмет.

Елодин отметна глава назад и възхитено се засмя.

— Наистина ли? — попита я той.

Тя кимна.

— Фела печели наградата! — извика Елодин и вдигна ръце във въздуха.

Бръкна в джоба си, извади нещо кафяво и продълговато и го мушна в ръцете й.

Тя го погледна с любопитство. Беше шушулка от млечка.

— Квоте още не е участвал — обади се Брийн.

— Няма значение — безцеремонно отвърна Елодин. — Квоте хич не го бива с интересните факти.

Намръщих се възможно най-демонстративно.

— Добре де — въздъхна той. — Кажи ми какво си приготвил.

— Наемниците от Адем имат тайно изкуство, наречено летхани — обясних аз. — То е ключът към онова, което ги прави такива свирепи воини.

Елодин наклони главата си на една страна.

— Така ли? — попита той. — И какво е то?

— Не знам — отговорих лекомислено аз, като се надявах да го подразня. — Както вече казах, то е тайно.

Елодин, изглежда, обмисля думите ми известно време и накрая поклати глава.

— Не. Интересно е, но не е факт. Това е като да кажеш, че сийлдишките лихвари имат тайно изкуство, наречено „финансия“, което ги прави такива свирепи банкери. Това няма реална стойност. — Той отново ме изгледа очаквателно.

Опитах се да се сетя за нещо друго, но не успях. Главата ми беше пълна с приказни истории и неуспешното проучване на чандрианите.

— Виждаш ли? — обърна се Елодин към Брийн. — Не го бива.

— Просто не знам защо си губим времето с това — сопнах се аз.

— Имаш ли по-подходящи неща за правене? — попита ме Елодин.

— Да! — гневно избухнах аз. — Има стотици по-важни неща за правене! Като например да науча името на вятъра!

Елодин вдигна пръст в опит да заеме мъдра поза, но така и не успя заради листата в косата си.

— Дребните факти водят до голямото познание — напевно изрече той. — Точно както и малките имена водят до големите.

Елодин плесна с ръце и ги потри една о друга нетърпеливо.

— Добре! Фела! Отвори наградата си и можем да дадем на Квоте урока, който той толкова силно желае.

Фела пукна сухата шушулка от млечка. Белият пух от летящи семена се изсипа върху ръцете й.

Магистърът на имената й махна да ги хвърли във въздуха. Фела ги подхвърли и всички наблюдавахме как купчината бял пух се издигна към високия таван на залата за лекции и след това тежко се спусна на пода.