Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Погледнах в посоката, която сочеше, разтревожен, че ще видя Амброуз да стои там и да ме наблюдава самодоволно с проклетата си шапка. Но видях само един оплешивяващ сийлдишки мъж. Той ни отправи кратък поклон — нещо средно между потвърждение и извинение.

Сим го погледна намръщено, след това се обърна към Дена и неохотно посочи празния стол срещу мен.

— Чудесно. Ще играем ли на ъгли или не? — попита той.

Дена се отпусна на стола с гръб към залата. След това се наведе и целуна Симон по челото.

— Отлично се справи — похвали го тя.

— Аз също се намръщих — рече Уилем.

Дена плъзна бутилката към него.

— И за награда можеш да налееш. — Тя сложи чаши пред всеки от нас. — Това е подарък от извънредно настоятелния ми ухажор. — Въздъхна раздразнено. — Винаги държат да ми подарят нещо. — Изгледа ме замислено. — Странно мълчалив си днес.

Потрих лицето си с ръка.

— Не очаквах да те видя тази вечер — признах аз. — Когато дойде, бях почти задрямал.

Уилем наля от бледорозовото вино и раздаде чашите, докато Дена разглеждаше надписа, гравиран върху бутилката.

— Сербеор — замечтано прочете тя. — Дори не знам дали е от добра реколта.

— Всъщност не е — сухо отбеляза Симон, като вдигна чашата си. — Сербеор е в Атуран. Само вината от Винтас имат реколта, ако трябва да сме точни.

Той отпи от виното.

— Наистина ли? — попитах аз и погледнах своята чаша.

— Тази дума често се използва неправилно — поясни Сим.

Дена отпи от чашата си и кимна на себе си.

— Въпреки това виното е хубаво — отбеляза тя. — Той все още ли е на бара?

— Там е — отвърнах аз, без да поглеждам.

— Ами тогава, изглежда, че няма да се отървете толкова лесно от мен — усмихна се тя.

— Някога играла ли си на ъгли? — с надежда попита Сим.

— Опасявам се, че не — отвърна Дена, — но уча бързо.

Сим й обясни правилата с помощта на Уил и на мен самия. Дена зададе няколко точни въпроса, с което показа, че е разбрала същността на играта. Бях доволен. Тъй като седеше срещу мен, тя щеше да е моят партньор.

— Обикновено за какво играете? — поинтересува се тя.

— Зависи — отвърна Уил. — Понякога играем за ръка, а понякога за няколко ръце.

— Нека да е за няколко ръце тогава — рече Дена. — Колко?

— Първо можем да направим една игра за упражнение — предложи Сим и махна косата от очите си, — тъй като още се учиш.

Тя присви очи.

— Нямам нужда от специално отношение. — Тя бръкна в джоба си и сложи монета на масата. — Един йот твърде много ли е за вас, момчета?

За мен беше твърде много, особено с партньорка, която току-що е научила как се играе играта.

— Внимавай с тези двамата — предупредих я аз. — Те са жадни за кръв.

— В действителност — рече Уилем — кръвта не ми върши никаква работа и затова предпочитам да играя за пари. — Той порови в кесията си, докато намери един йот и го тропна със замах върху масата. — Нямам нищо против да изиграем една игра за упражнение, но щом Дена намира това за обидно, ще я бия и ще взема всичко, което тя сложи на масата.

— Точно такива хора като теб ми допадат, Уил — ухили се Дена.

Първата ръка мина доста добре. Дена загуби една взятка, но ние така или иначе нямаше да спечелим, тъй като картите бяха срещу нас. При втората ръка обаче направи грешка при обявяването. Когато Сим я поправи, тя се обърка и наддаде твърде необмислено. После, без да иска, игра, когато не беше неин ред. Това не беше кой знае каква грешка, но тя игра вале купа и всички видяха каква е ръката й. Дена също осъзна това и я чух тихо да промърморва нещо, което никак не подобаваше на възпитана жена.

Верни на обещанието си, Уил и Сим се възползваха безмилостно от ситуацията. Тъй като картите ми бяха слаби, нямаше какво друго да сторя, освен да гледам как те печелят следващите две ръце и започват да ни пристискат като изгладнели вълци.

Само че така и не успяха. Тя изигра хитро един коз, после извади поп купа, в което нямаше никакъв смисъл, защото преди това бе опитала да играе валето. После игра и асото.

Осъзнах малко преди Уил и Сим, че непохватната й игра преди това е била преструвка. Успях да се сдържа да не се издам, докато не видях по израженията на лицата им как бавно проумяват истината. След това се разсмях.

— Не бъди толкова самодоволен — смъмри ме тя. — Успях да заблудя и теб. Когато показах валето, направо изглеждаше, че всеки момент ще ти прилошее. — Закри устата си с ръка, а очите й станаха кръгли и невинни. — О, аз никога преди не съм играла на ъгли. Можете ли да ме научите? Вярно ли е, че понякога хората играят за пари? — Дена изплющя следващата карта върху масата и прибра взятката. — Моля ви! Трябва да сте доволни, че само леко ще ви ощипя, вместо да ви скубя цяла нощ, както заслужавате.

Довърши неумолимо останалата част от ръката и това ни осигури такава солидна преднина, че играта беше предрешена. Дена не пропусна нито една взятка и играеше с такова коварство и усет, че в сравнение с нея Манет изглеждаше тромав като товарен кон.

— Това беше поучително — отбеляза Уил, след като плъзна своя йот към Дена. — Май ще се наложи известно време да ближа раните си.

— За наивността на добре образованите — вдигна Дена чашата си за наздравица.

Чукнахме чашите си с нейната и отпихме.

— Вашата компания отсъстваше удивително дълго — рече тя. — Следях за вас в продължение на почти два цикъла.

— И защо така? — попита Сим.

— Вие двамата също сте в Университета, нали? — Дена хвърли пресметлив поглед на Уил и Сим. — Онова специално място, където се изучава магия?

— Точно така — любезно отвърна Сим. — Главите ни са наблъскани със загадъчни тайни.

— Занимаваме се с тъмни сили, с които е по-добре да си нямаш работа — безгрижно добави Уил.

— Между другото, това се нарича Арканум — изтъкнах аз.

Дена кимна сериозно и се наведе напред с напрегнато изражение.

— Предполагам, че вие тримата знаете как работи тя. Така че кажете ми — как работи?

— Как работи кое? — не разбрах аз.

— Магията — отвърна тя. — Истинската магия.

Тримата с Уил и Сим разменихме погледи.

— Сложно е — рекох аз.

Дена сви рамене и се облегна на стола си.

— Разполагам с цялото време на света — заяви тя — и трябва да разбра как работи тя. Покажете ми. Направете някаква магия.

Тримата се размърдахме неспокойно на столовете си. Дена се засмя.

— Нямаме право да го правим — отговорих аз.

— Какво? — не повярва тя. — Да не би това да нарушава някакво космическо равновесие?

— Нарушава спокойствието на приставите — обясних аз. — Тук не приемат особено добре тези неща.

— На магистрите в Университета също не им харесва — додаде Уил. — Те са много загрижени за репутацията на Университета.