Unknown - Матю Райли Летящ старт

Във всеки случай едно от най-важните състезания в спортния календар на училището наближаваше и това много тревожеше Джейсън.

Спонсорският турнир в средата на спортния календар беше специална проява в чест на спонсорите, благодетелите и известните бивши ученици, провеждаше се след Състезание 25 и беше отворен само за онези ученици, които бяха спечелили поне едно състезание.

Спонсорският турнир беше отлична възможност да се покажеш пред някои от големите играчи в професионалния шампионат. Проблемът беше, че Джейсън още не беше печелил състезание, а при 15 вече отметнати шансовете му да спечели някое бяха силно ограничени.

Във всеки случай вече беше време да се заеме с проблемите на своя отбор. Дошъл беше моментът да стигне до източника на всички неработещи части и на разредената охладителна течност — училищния отдел за части и оборудване.

Училищният отдел за части и оборудване се помещаваше в гигантски склад зад боксовете близо до бреговете на река Дъруент. Беше огромна постройка — толкова голяма, че училището беше издигнало върху нея трибуна, откъдето имаше отлична гледка към финалната права.

През един от малкото свободни следобеди Джейсън, Бъг и Сали Макдъф отидоха до входа за ученици и отвориха вратата. Точно в този миг един набит младеж с остригана четинеста глава излезе от отдела.

Сали го изгледа с интерес как се отдалечава и после попита:

— Знаете ли кой е този?

Джейсън изпрати дебеловратия младеж с присвит поглед.

— Не, кой?

— Оливър Кох. Старшият механик на Зейвиър Зонора.

— Така ли?

Влязоха в отдела за части и отидоха до тезгяха, който отделяше посетителите от подобната на пещера вътрешност на складовото помещение. Натрапчива миризма на грес, каучук и охладителна течност изпълваше въздуха.

Посрещна ги млад мъж с лукаво лице, казваше се Върнолд Смайт. Тъкмо бършеше мързеливо изцапаните си с грес ръце с някакъв стар парцал.

— Да? Какво има? — попита той, след като прибра парцала в един от джобовете на крачола на работния си гащеризон.

— Аз съм Джейсън Чейсър. Отбор «Аргонавт». Имахме затруднения с части, взети от отдела. Магнитни двигатели, които не са заредени на сто процента, и разредена охладителна течност.

— Не сте получили дефектни магнитни дискове оттук — каза бързо Смайт. — Това просто не може да се случи.

— Но стана точно така. Бяха заредени само десет процента.

Смайт се наведе над тезгяха.

— Не е вярно! Всеки диск, който излиза от склада, се проверява при изнасяне. — Посочи с брадичка Сали Макдъф. — Старшата ви механичка е прецакала работата. Оставила ги е твърде близо до източник на размагнетизиране или микровълнов предавател.

Сали направо изръмжа:

— Никога не оставям магнитните двигатели до микровълнов преда…

— Случва се. — Смайт вдигна рамене. — А що се отнася до охладителната течност, ние я раздаваме в оригиналните опаковки на производителя със запечатани гърловини. Получих оплаквания и от други състезатели. Едно момче от Индия и онази мацка Пайпър. Вероятно просто ви се е паднала някаква нередовна партида. Във всеки случай ще отбележа оплакването.

В този момент Бъг подръпна Джейсън за ръкава и му прошепна нещо.

Джейсън кимна, след това погледна мазния парцал, който се показваше от джоба на Смайт, и каза:

— Ще имаш ли нещо против, ако преди следващото състезание нашият старши механик присъства на замерването на нашите дискове? Преди да ги изнесе оттук?

Лицето на Смайт се вкамени.

— Не ми харесва тонът ти. Намекваш ли нещо?

— Например какво?

— Нима искаш да кажеш, че нарочно позволявам на определени състезатели да се раздават изтощени магнитни дискове?

— Нека кажем, че ми писна да съм «кутсузлия». Просто искам да се уверя, че утре няма отново да изпитам липса на късмет.

Смайт отговори хладно:

— Аз съм просто подчинен на началника на Училищния отдел за части и оборудване Ралф А. Абът. Той пък е подчинен на Жан-Пиер Леклерк. Какво ще кажеш за следното: донеси ми бележка от него или от моя пряк началник и ще позволя на твоя старши механик да присъства на замерването. Докато не видя тази бележка, защо просто не се разкарате? — Замръзналото му лице се изкриви в коварна змийска усмивка: — Хайде чупката, че си имам работа.

Излязоха от отдела за части и Бъг отново прошепна нещо на Джейсън.

— Да, видях я — отвърна той.

— Какво си видял? — полюбопитства Сали. — Какво си шепнете?

— Бъг видя нещо в джоба на Смайт — обясни Джейсън. — Когато влязохме, Смайт пъхна парцала в джоба си. Но не го напъха достатъчно навътре и Бъг видя отдолу пачка стодоларови банкноти. Не мога да си представя, че омазан в масло склададжия като Върни Смайт ходи на работа с толкова пари в джоба.

— Което означава, че…? — попита Сали.

— Означава, че ги е получил преди малко. Кой беше в отдела преди нас?

— Оливър Кох… — отговори Сали.

— Точно така. Старшият механик на Зейвиър Зонора.

Бъг пак прошепна нещо.

— Не. — Джейсън поклати глава. — Не мисля, че можем да ги пипнем. Още не. Това, че сме видели пари в джоба му, не е доказателство. Обаче смятам, че трябва да държим под око Смайт и отбора на принц Зейвиър.

На следващия ден Джейсън летеше с «Аргонавт» в северна посока по протежение на тасманийското крайбрежие през леещия се дъжд.

Наклон, завой, газ и отново напред.

Наклони се наляво и влезе в бърз завой, който го изведе през средната част на Тасмания, и пое на юг към залива.

Имаше добра и лоша новина.

Добрата новина беше, че в това състезание беше на трето място след Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън.

Лошата новина: в състезанието бяха останали само три коли.

Това беше състезание-практика между тримата ученици на Скот Сиракюз: Джейсън, Уонг и Уошингтън.

Беше в деня преди Състезание 16 и докато повечето от останалите учители бяха дали на учениците си свободен ден за почивка и подготовка преди него, Сиракюз беше уредил за своите ученици да проведат частно състезание на Трасе 9 — писта, която обикаляше долната половина на Тасмания.

Въпреки ужасното време «Аргонавт» летеше без затруднения.

Изфуча над язовира «Серпентайн» и зави на юг към залива Рек.

Единственият проблем беше, че се намираше на четвърт обиколка зад останалите състезатели — поради неочаквана повреда в Тарантула още при първия питстоп.

Загубата беше четвърт обиколка.

А състезанието беше само от 10 обиколки.

Тъй като пистата беше по-дълга и открита, се смяташе, че на всеки четири обиколки ще се налага питстоп. Или не.

И така в края на Обиколка 8 Джейсън трябваше да реши.

Да влезе ли в пита, или не?

Да не се отбива в боксовете, докато другите две коли са вътре, щеше да му помогне да навакса и дори да ги изпревари. Смел ход, какъвто Уонг и Уошингтън сигурно не биха очаквали.