Unknown - Матю Райли Летящ старт

Преди да влезе в завоя, Зейвиър пое по алтернативния маршрут, зави наляво , изоставяйки основното трасе, и се отправи към прекия път.

Това, че водачите бяха избрали по-дългия, но безопасен маршрут, правеше решението му още по-дръзко. Това, че принц Зейвиър Зонора — елегантен, красив, и водач във временното класиране — беше решил да го направи, вълнуваше зрителите още повече.

Обаче тогава се случи нещо още по-удивително.

«Аргонавт» зави също наляво и пое след «Острие на скоростта» към прекия път пред тях.

Двете коли се стрелнаха с висока скорост към провлака Дунъли. Докато летеше, Джейсън виждаше безбрежния син океан отвъд тясната ивица земя.

Обаче на преден план, подобен на оръдейна площадка, която сякаш пази пътя, зееше ниският бетонен входен тунел към прекия път през мината.

«Острие на скоростта» не се поколеба. Потъна в рудника с 300 км/ч.

Джейсън преглътна. Трябваше да следва отблизо принца, защото той знаеше правилния път.

Черният входен тунел на мината се носеше към него като пастта на изгладнял великан. Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Дръж се, Бъг. Влизаме!

След това «Аргонавт» се гмурна под земята и изчезна в мрака на изоставения рудник.

Обиколка 17 (от 20)

Прекият път през лабиринта

Фучаха през мрака.

Стените на мината прелитаха покрай Джейсън с удивителна бързина — целият подземен свят пред него бе пронизан от подобните на мечове светлини на фаровете. Шахтите бяха с височината и ширината на някогашните железопътни тунели.

Пред себе си виждаше червените стопове на «Острие на скоростта», което потъваше във вътрешността на земята по стръмния входен тунел, който падаше право надолу.

Червените светлини без предупреждение се стрелнаха наляво, защото бяха стигнали до дъното.

Джейсън даде газ — не биваше да изпуска от поглед тези стопове…

Бъг каза нещо.

— Знам, знам! — изкрещя Джейсън в отговор. — Опитвам се да не го изпусна!

За миг «Острие на скоростта» изчезна от погледите им и след още миг Джейсън изведнъж се озова пред две разклоняващи се шахти… а стопове не се виждаха никъде.

Полазиха го ледени тръпки.

Не…

И в този момент видя червените очи на стоповете напред по шахтата вдясно и изпита дълбоко облекчение, докато даваше газ.

Шахтите на рудника се снишиха. «Острие на скоростта» се носеше по тях със скоростта на самолет, взимаше завоите с лекота: тук един остър ляв, там един широк десен, а «Аргонавт» го следваше плътно по петите.

В този момент Джейсън забеляза, че тунелът започва да се издига. Значи бяха започнали да се приближават към повърхността. Следваше отблизо «Острие на скоростта», взе един последен завой и…

… го заслепи ярка слънчева светлина.

Бяха излезли!

Бяха успели да минат през лабиринта на прекия път!

Възхитителната източна брегова линия на Тасмания се простираше отляво, а «Острие на скоростта» на принц Зейвиър се отдалечаваше бързо по протежението ѝ.

«Аргонавт» се наклони силно, за да избегне специално поставените размагнетизиращи ивици на кръстовището между прекия път и нормалното трасе, и точно в този момент — руум! руум! — две коли профучаха от двете му страни.

Варишна Кришна и Айзая Уошингтън!

Доскорошните водачи в класирането!

Джейсън се ококори.

Благодарение на Черния принц «Аргонавт» беше отново в играта.

Следващата обиколка и половина Джейсън преживя най-яростното каране в живота си.

Пое по S-образните завои в горния десен ъгъл на Тасмания, между остров Кейп Берън и остров Флиндърс, като се стараеше да не налети на някой «дяволски фенер» и да надмине противниците си.

Точно тогава Варишна Кришна се опита да се промъкне покрай Зейвиър на острия завой до питлейна, обаче принцът го блокира безмилостно и го принуди да мине по размагнетизиращата ивица.

Кришна изгуби контрол, плъзна се настрани и Уошингтън се стрелна покрай него и го измести от второто място. Джейсън също опита да се възползва, но Кришна си върна контрола върху болида и не само препречи пътя на «Аргонавт», но и го накара да намали за малко темпото.

Джейсън изруга.

По такъв начин в Обиколка 18, когато оставаха само още две, Джейсън продължаваше да е четвърти в състезание, което по същество се беше превърнало в надбягване между четири коня. Продължаваше да кара след трима от най-добрите пилоти в училището: Зейвиър, Уошингтън и Кришна.

Сега, когато от началото на състезанието вече бяха минали почти осем часа, всички караха с изтощени магнитни дискове, изхабени нерви и изчерпани сили. Ожесточението на битката означаваше, че всеки от четиримата водачи в класирането през последните няколко обиколки се е плъзвал над «дяволските фенери», губейки допълнително сцепление.

Което пък означаваше, че при оставащите им две обиколки и падаща мощност на дисковете те трябва да влязат за последен път в питстоповете.

Някъде в средата на Обиколка 18 в ушите на Джейсън прозвуча гласът на Сали Макдъф:

— Джейсън, другите екипи се подготвят за последния питстоп. Сега ли искаш да влезеш, или ще изчакаш следващата обиколка?

Джейсън изду устни и се опита да прецени положението.

Магнитните му дискове бяха паднали на 39% от първоначалната си мощност. Две обиколки по това трасе щяха да глътнат около 30% от енергията: 15% на обиколка. Оставащите 9% му осигуряваха може би три плъзгания по размагнетизиращите ивици.

«Трябва да спечелиш! Второто място днес не е решение.»

Бъг сякаш прочете мислите му и го каза гласно.

— Трийсет и девет процента — повтори Джейсън. — Можем да се справим.

Бъг обаче се съмняваше.

Сали, която слушаше по отворения канал, се намеси:

— Джейсън, хич не си и помисляй. Не и този път.

— Те няма да го очакват — възрази той.

— Джейсън, в тренировъчното състезание с Уонг и Уошингтън не проработи. Нали помниш статистиката, която изнесе Сиракюз. Пропускането на последния питстоп е довело до победа в 0,005 от случаите.

В този миг Бъг му припомни друга от мъдростите на Скот Сиракюз: «Да се греши, е човешко, да повтаряш грешката е глупаво».

Джейсън присви очи.

— Ще го направим!

И когато трите коли начело в класирането свиха в питлейна, за пълна изненада на тълпите «Аргонавт» профуча край отклонението и се стрелна по старт/финалната права, опитвайки се да увеличи колкото може повече дистанцията от останалите участници, преди да са изскочили от боксовете и да го погнат като побесняла глутница.

Джейсън стигна до входния тунел на прекия път и се стрелна вътре. И воден от фотографската памет на Бъг, който беше запаметил предишното им минаване през изоставената мина, пое по същия път.

Излязоха от другата страна, Джейсън взе малко по-широк завой и задницата му докосна външния край на размагнетизиращата ивица. Равнището на мощността в магнитните дискове падна с 3%.