Unknown - Матю Райли Летящ старт

«Аргонавт II» излезе от прекия път пред Труво!

На Джейсън му беше нужна цяла секунда, за да осъзнае случилото се.

Току-що с Бъг бяха наваксали цели три минути изоставане от основната група и бяха успели от последно място да се изкачат на пето.

— Благодаря, господин Сиракюз! — каза той в микрофона. — Току-що ни върнахте в надпреварата.

Когато камионът на отбор «Ломбарди» влезе в предградията на Пескара, всички плазмени телевизори в града показваха повторението на мига, в който «Аргонавт II» изхвърча от тунела.

Всички телевизионни и радиокоментатори изразяваха удивлението си от връщането на «Аргонавт II» в играта. От последно на пето място само за половин обиколка! Пети! Не можеха да го повярват. А с второто влизане в боксовете в Пескара след около десет минути състезанието започваше отново.

Точно след тази новина, сякаш бе чакал знак, единият от двата черни форда, които следваха камиона със Сали по магистралата, внезапно ускори и ги изпревари.

И когато двете превозни средства минаваха под надлез над магистралата, черният форд неочаквано се стрелна встрани и необяснимо пресече пътя на камиона на отбор «Ломбарди», блъсна се в предната му броня и го запрати в бетонната колона, която поддържаше надлеза.

С ужасяващ трясък и скърцане камионът се блъсна в нея и се сви като мях на акордеон — а черният форд просто продължи, ускори и изчезна в далечината.

Всички в камиона бяха запратени напред от силата на удара — шофьорът, Сали, Сиракюз. За щастие всички бяха с колани, а камионът беше оборудван с дюзи със сгъстен въздух, които действаха като едновремешните въздушни възглавници.

Обаче отвън камионът беше напълно съсипан.

А когато разкопча колана, Сали осъзна напълно положението: намираше се на около две минути с кола от питлейна. Обаче пеша това щеше да отнеме…

… поне десет минути.

Сиракюз също разбираше много добре какво е положението.

— Вземи една ръчна количка, натовари я с магнитни дискове и бягай!

След десет минути водещите в класирането влязоха в боксовете в Пескара.

Техническите им екипи ги очакваха.

Алесандро Ромба водеше колоната, следван от Фабиан. След това беше пилотът от ВВС на САЩ Карвър, после Зейвиър Зонора и пети — Джейсън Чейсър.

«Аргонавт II» зави и се плъзна в бокса…

… но там нямаше никого.

— Сали! — изрева Джейсън в микрофона. — Къде си?

След секунда Труво също спря в бокса и питмашината започна работа върху колата му. Франсето погледна ядосано Джейсън, осъзна, че питмашината му бездейства, и яростният му поглед се смени със зла усмивка.

Тогава ферарито на Пабло Ривиера се шмугна в своя бокс и техническият му екип се зае с работата. Ако можеха, щяха да помогнат и на Джейсън, но те бяха екипът на Ривиера и трябваше да обслужат първи него.

— Къде е Сали, по дяволите? — изрева отново Джейсън.

Всяка секунда, която губеше, му се струваше цял час…

— Идвам — извика Сали и дотърча отвън. Буташе количка, натоварена с магнитни дискове и няколко туби охладителна течност.

Лицето и косата ѝ бяха мокри от пот.

Зад нея се показа Скот Сиракюз, също с количка.

Руум! Ромба излетя от питлейна.

Сали и Сиракюз застанаха до «Аргонавт II». Сали веднага почна да разтоварва магнитните дискове от количката, а Сиракюз натисна един бутон на своята и тя се разгъна и започна да се издига, превръщайки се в преносима питмашина.

Сали вкара новите дискове в очакващите крайници на малката Тарантула, докато останалите започнаха да демонтират старите.

Руум! Фабиан се изстреля от боксовете.

За да спести време, Сали започна да налива охладителната течност в резервоарите на «Аргонавт II» ръчно. Изпразни една бутилка и я хвърли. Изпразни втора и също я хвърли.

— Побързай! — подкани я Джейсън.

«Божичко — помисли си, — след всичко, през което минахме в това състезание — как можа да се случи това?»

Руум! Руум! Руум!

Карвър, Зейвиър и Труво напуснаха боксовете си. Тарантулата се надигна и разпери крайниците си — беше свършила.

— Сали…

— Само… още… секунда. — Сали напъха няколко цилиндъра със сгъстен въздух в задните дюзи на «Аргонавт II».

Руум! Ривиера излетя от питлейна.

Сали вдигна ръце.

— Готово! Давай! Давай!

Джейсън натисна газта и «Аргонавт II» с рев излетя на трасето — на 7-о място — и се включи в последните етапи от Италианското бягане.

Сцената беше подготвена за убийствен финал.

Обстановката беше внушителна: докато от другата страна на Италия морето беше черно и бурно, Адриатическо море сияеше като плосък тюркоазен скъпоценен камък.

Финалните етапи в Италианското бягане бяха прословути със своята трудност. Нямаше да има газ до дупка чак до финала. След като състезателите профучаха нагоре по брега, пред тях щяха да се изправят два пъклено лъкатушещи участъка от трасето: тесните и извити — и еднакви — Канале Гранде във Венеция и Венеция II. Вторият от тези участъци беше толкова суров, че си беше спечелил име: Наказанието на Венеция II.

Участниците с рев се носеха нагоре по крайбрежието, накланяха се наляво и надясно, за да минават под арките, като вдигаха внушителни гейзери вода.

Ромба беше начело и се бореше с Фабиан за водачеството. След тях имаше празнина до следващата група състезатели: Карвър, Зейвиър, Труво и Ривиера. Джейсън ги следваше отблизо.

Зад него идваше друга групичка, водена от Идеки Камикадзето.

Венеция вече се виждаше. Не копието Венеция II, а истинският издигнат сред водите на лагуната град.

Състезателите се стрелнаха нагоре и около острова с формата на риба, преди да завият обратно на юг и да влязат с пълна газ в Канале Гранде от север.

Влязоха в града ниско и бързо, като вдигаха високи гейзери, и профучаха под първия от трите моста, които прекрачваха Канале Гранде — Скалци.

Тъкмо гейзерите позволиха на Джейсън да се изкачи до шестото място. Етиен Труво видя, че Пабло Ривиера се опитва да го задмине, така че свали «Везир» съвсем над водата и заля кабината му с пръски.

Заслепен от пръските, Ривиера зави наляво и изфуча като ракета право към една черква от XVIII век…

… и ферарито му спря рязко, уловено от днешния еквивалент на някогашните площи с чакъл край пистите: магнитна «мъртва зона». Естествено, всички сгради във Венеция бяха защитени от тези мъртви зони с отрицателен заряд — така че никое късче история да не пострада от удар с летящ болид.

Внезапно Джейсън, който караше след двамата и чакаше удобен момент, изведнъж се озова на шесто място и по петите на Етиен Труво.

Двете коли се наклониха почти на 90 градуса, докато следваха извивките на Канале Гранде. Минаха под моста Риалто с неговите покрити магазинчета, след това под дървения мост Академия — Джейсън летеше на сантиметри от задния спойлер на Труво.