Unknown - Матю Райли Летящ старт

— Всички те мислят за мъничко свито момченце, но аз винаги съм подозирал, че си търсач на славата — продължи Джейсън. — Само ти можеш да измислиш състезателен план, с който не само се печелят точки, но и се пише история.

Бъг отговори с три думи.

Джейсън кимна.

— Смърт или слава. Прав си, брат ми.

Стрелнаха се към Аркадата. Сега състезанието им беше уравнение от разстояние и време.

Стоточковата Аркада беше най-отдалечената от старт/финала вратичка в състезанието, а им оставаха още 15 минути състезателно време.

Бъг беше изработил плана си добре. Беше планирал всичко до секундата.

Все още обаче оставаше проблемът с Фабиан.

Колкото и да се опитваше, Джейсън не можа да се отърве от опашката си.

Лукавото франсе не се отделяше от задния му спойлер и копираше блестящата стратегия на Бъг — без съмнение екипът му го беше информирал от бокса, че е печеливша.

Джейсън на няколко пъти се опита да се измъкне на французина в лабиринта от улички в Горен Уест Сайд, но безуспешно.

Точно когато часовникът на състезанието сочеше 15 минути до края, а Джейсън беше поел курс към Аркадата, Фабиан го освободи от тая грижа.

Или беше изгубил самообладание, или екипът му беше предал по радиото нов план — повечето наблюдатели сметнаха, че просто си е изпуснал нервите.

Каквато и да беше причината, Фабиан излезе от Ривърсайд Драйв, зави надясно и пое обратно към градския център, защото не беше готов да поеме риска да лети нагоре чак до Аркадата: затова предпочете да трупа точки от по-ниско оценени вратички и да се върне в рамките на 3 часа състезателно време.

«Аргонавт» продължи на север, вече сам.

На север към Аркадата.

Джейсън стискаше здраво волана. Минутите отлитаха.

Точно два часа и петдесет минути след началото на състезанието «Аргонавт» нахлу с рев в Аркадата, а тълпите започнаха радостно да правят мексиканска вълна, когато профучаваше покрай тях — и бип! — мина през вратичката под нея и получи 100 точки.

— Уха! — изкрещя Джейсън.

Бъг изпищя от радост.

— Браво на нас — каза Джейсън. — Е, време е да се връщаме.

Състезателно време: 2 ч. 52 мин.

Свръхпредпазливите състезатели вече пресичаха старт/финала — завършваха състезанието цели осем минути преди официалния му край, решени да запазят трудно спечелените си точки, за да избегнат наказанието за закъснение. Защото в състезанията с вратички човек никога не знаеше…

Според плана на Бъг връщането им трябваше да е бързо и просто.

Трябваше да се стрелнат на юг до западната част на Сентръл Парк, след това да продължат покрай границата на парка, след това да излязат на Бродуей, който се пресичаше с центъра — откъдето щяха да минат през няколко лесни 10-точкови вратички, преди да излязат на 42-ра улица в посока Пето авеню.

Всичко вървеше по план, докато в самия край на Сентръл Парк двете рена на Фабиан и Етиен Труво не се материализираха сякаш от нищото и не заеха позиция от двете страни на «Аргонавт».

Привидно бяха двама състезатели, които бързаха да стигнат до старт/финала, но на практика му нанасяха удари с щръкналите заострени стабилизатори на предните спойлери. Джейсън знаеше, че има и още нещо.

Фабиан и Труво се опитваха да ги изхвърлят от състезанието.

Завинаги.

Той се отбраняваше с мрачна решителност, подхвърлян от единия към другия, задържан и от двете страни. В един момент се понесе по Бродуей на една страна, но когато зави наляво в 42-ра улица, само на още един десен завой от финала, френските състезатели го докопаха.

Трите болида взеха заедно завоя в 42-ра улица — Фабиан от вътрешната страна, Джейсън по средата, а Етиен от външната страна.

В този миг, преднамерено и с маниер, имитиращ енергично пилотиране, Фабиан го блъсна към Труво.

Без да има накъде да избяга, «Аргонавт» се плъзна надясно и малко по малко започна да се приближава към проблясващите носови стабилизатори…

… и се сблъскаха.

Тряяс!

Предният спойлер на «Аргонавт» се строши на парчета, откъсна се и Джейсън изгуби контрол.

«Аргонавт» се завъртя и полетя надолу към коравата настилка на 42-ра улица. А двете рена отлетяха, като двойка зли гарвани, които са си свършили работата.

Джейсън някак си успя да вдигне предницата на болида и «Аргонавт» се стовари на улицата — кацна тромаво по корем.

Магнитните дискове започнаха да се късат и да отхвърчат наляво и надясно — един, два, три, общо четири…

… и «Аргонавт» — допреди малко красив, а сега очукан и пушещ — се плъзна и с пронизително скърцане спря по средата на 42-ра улица. Само на един завой и на 500 метра от финала.

Състезателно време: 2 ч. 56 мин.

Тълпата на най-близката до «Аргонавт» трибуна направо зяпна от изненада заради неочакваната катастрофа.

Телевизионните коментатори буквално откачиха.

«О, не, Чейсър отпадна! Чейсър отпадна…»

«Дами и господа, оглавяващият класирането катастрофира…»

«Само четири минути до края на състезанието. Това можеше да остане като едно от най-добрите състезания с вратички в историята! О, колко жалко!»

Фабиан и Труво завиха надясно, излязоха на Пето авеню и след секунди прекосиха с рев финала на 34-та улица — само на една пряка разстояние.

«Аргонавт» лежеше — смачкан и потрошен — на 42-ра улица до величественото здание на Нюйоркската публична библиотека.

Джейсън уморено вдигна глава. Първото, което направи, беше да провери отзад.

— Добре ли си?

Бъг изстена, но кимна.

Джейсън натисна бутона за запалване.

Вътрешностите на болида му изтракаха, но не се случи нищо. Колата остана неподвижна.

Джейсън отново се опита да запали. И отново нямаше късмет.

— Хайде, «Аргонавт»! — извика Джейсън. — Не ме предавай точно сега! Имаш още два магнитни диска. Все още има време да пресечем финала!

Натисна пак бутона за запалване.

Рууум!

«Аргонавт» се издигна точно седемдесет сантиметра над платното…

… и остана там.

Джейсън включи на преден ход, но колата си остана зависнала. Дюзите ѝ за сгъстен въздух жалко кашляха. Болидът се държеше във въздуха само благодарение на двата си магнитни диска.

Беше изгубил предния ход.

«Аргонавт» не искаше — не можеше — да върви напред.

Джейсън се намръщи. Ако това беше обикновено състезание от сериите Мастърс, можеше да изтича и да пресече пеша финала с волана в ръка, както беше направил Бъг в състезание 50 на спортното училище. Обаче това беше единствената надпревара в Мастърс, която изискваше колата да пресече финала. «Аргонавт» трябваше да пресече линията.

— О, по дяволите! — изруга Джейсън.

Състезателно време: 2 ч. 57 мин.

Оставаха три минути до края на състезанието, а от 12-имата стартирали 8 вече бяха пресекли финала. Четирима бяха отпаднали: катастрофиралите Ау Чоу, Раул Хасан, вторият пилот на «Локхийд-Мартин», Дан Рейн с неговия закърпен «Боинг-Форд» (и двамата в опит да спечелят повече точки) и Джейсън.