Мег Лоузи - Децата на новото време

Децата не само оказват въздействие върху живота ми, но и ми помагат със сценария. След като телефонният ми разговор с Майкъл приключи, започнах да си приказвам по телепатия с орбите, т.е. с децата, чиито съзнания кръжаха около мен. Разбира се, те бяха чули разговора ми с Майкъл. Попитах ги дали биха ми помогнали в написването на сценария. (Тогава още и през ум не ми бе минавало, че те са до мен именно по тази причина!) По-късно седнах на компютъра и им казах, че сега моментът е особено подходящ за обсъждане, тъй като имат пълното ми внимание, а и мога да записвам посланията им. Заразпитвах за орбите, за децата, за това какво искат да кажа в книгата си и да бъде показано във филма. Те започнаха да ми разказват, да споделят философиите и наблюденията си върху нашия свят и отвъд него. Също така ми показаха нови светове с вълшебни пейзажи, за които по-късно писах в сценария. По време на разговора им зададох и някои въпроси за човечеството и другите светове. Ето какво споделиха те:

Спомням си какво беше, преди да дойда тук. Всички казваха истината и никога никого не обиждаха.

Нищо на земята не е толкова важно, колкото всички си мислят. Това са дреболии. Онова, което има значение, е вечното.

Как така хората не си спомнят времето, когато всички неща бяха съвършени? Защото те все още са.

Иска ми се хората да можеха да видят какво си причиняват един на друг. Може би тогава ще се научат да се отнасят добре с околните.

Да си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея.

Толкова много хора изглеждат нещастни. Това е, защото не си спомнят кои са всъщност…

Помисли си само какво щеше да бъде, ако вчера беше днес, а утре също беше днес. Нямаше ли това да означава, че сега е винаги? Защото това е именно така.

Снощи ми се стори, че сънувам как мога да летя. После осъзнах, че не сънувам, а наистина мога да летя.

Когато нечия реалност се промени така драстично, винаги е добра идея той да направи така наречената «сверка с реалността». Често го правя, защото реалността има склонност да се мени често за мен. Затова казах на малките си приятели, че техните орби са фантастични, но бих искала да се запозная с тях и в земните им тела, ако наистина съществуваха. Дори не подозирах какво ще се случи след това!

Малко след молбата ми да се срещна с децата, чиито орби бяха дошли в енергийното ми поле, имах записан час за тълкование за нов клиент, когото никога не бях виждала. Хората често си записват час при мен по електронната поща заради месечния ми бюлетин «Онлайн съобщения». Обикновено преди първия сеанс с клиента никога не сме се виждали и дори не сме разговаряли по телефона. В уреченото време телефонът звънна и от другия край на линията долетя радостен женски глас. Тя започна разговора с извинения. Каза, че сеансът всъщност не бил за нея, а за 11-годишния й син, който не говори, а също така има и други физически проблеми. Та тя била записала час за сеанса по негова молба. Когато започна да ми разправя за Уилям, в полето ми се чу бърборене. Орбите силно се развълнуваха и аз неволно се засмях. «Питам се — казах на майката (без никакви предварителни обяснения) — дали Уилям не е едно от децата, които разговарят с мен». Тогава тя също започна да се смее. Каза, че се чудела дали ще кажа нещо, понеже синът и твърдял, че говорел с мен от известно време. Леле. Леле! Е, нали това исках? Така започнаха интересните, толкова скъпи на сърцето ми отношения с Уилям и майка му, които продължават и до ден днешен.

След сеанса ми бе останало достатъчно присъствие на духа, за да попитам орбите, които все още се навъртаха в полето ми, кой от тях е Уилям. Оказа се, че е един светъл орб с цвят на сьомга точно над главата ми. Животът току-що бе станал още по-странен, но нещата най-сетне започваха да се изясняват. От онова съдбовно запознаване с Уилям имахме някои много специални моменти, за които можете да прочетете в девета глава. Отначало предпочетох да споделя за орбите само с подбрани хора, които също започнаха да преживяват това явление.

Моята приятелка Пам — жена, надарена с медицинска интуиция, лечителка и шаман, бе поканена по телефона да работи с момче, което се беше разболяло след опустошенията на урагана Катрина по крайбрежието на Залива. Ще го наричам Дилън. Дилън се разболял сериозно, след като се завърнал в разрушения си квартал. Той и няколко души от семейството му се върнали в района, за да помагат на другите и да видят в какво състояние е домът им, който се оказал срутен. Докато газели из замърсените порои, семейството се натъквало на ужас след ужас. Имало цели групи плаващи трупове. Около седмица след посещението в квартала Дилън се разболял сериозно. Вдигнал висока температура и бил приет в болница. Когато състоянието му продължило да се влошава и обичайните медицински изследвания не показвали причината, един от неговите учители се свързал с Пам. Преди бурята Дилън бил съвсем здраво момче и болестта му озадачавала всички, които полагали грижи за него. Скоро той изпаднал в кома и не бил в състояние да общува по обичайните начини.

Пам установила телепатичен контакт с него и той отговорил. (До този момент й бях казала само за орбите в енергийното си поле, но не и какво представляват.) Пам усетила, че в енергийното й поле, точно пред челото й, имало орби. Когато Дилън започнал да й отговаря, тя интуитивно го попитала дали не е един от четирите орба, които усещала. Да, разбира се, че бил! Когато го запитала как общуват, той отвърнал, че когато подава послания със сърцето си, човек същевременно му позволява и да приема такива. В основни линии, когато общуваме с любов, ние отваряме всички врати, които, когато са затворени, създават пречки за интуитивната ни същност. Дилън и обяснил, че единствената причина децата да могат да пътуват и общуват по този начин е, защото имат повече чистота. Те все още са невинни и не са издигнали прегради около себе си, както правят повечето възрастни. Освен това Дилън казал, че пътуването под формата на сфера позволява на съзнанието им да минава и по най-тесните пътеки на творението, без да им се случи нищо лошо и без да се загубят.

Обяснил й, че се чувства неудобно в тялото си, тъй като то не можело да се разширява и свива, както можело да прави енергийното, преди той да дойде в този свят. По негови думи, идването на земята било въпрос на избор и всеки решавал дали иска това преживяване. Той самият предпочитал да не продължава земния си опит, тъй като не напредвал с духовните знания толкова бързо, колкото му се искало, и смятал, че ще е по-добре да се учи и преподава «отвън».