Мег Лоузи - Децата на новото време

Същата сутрин на масата за закуска се запознах с вожда Златния орел (известен още като Изправения лос) от сиуксите лакота и неговата красива съпруга Мария. Двамата със Златния орел веднага усетихме взаимна симпатия и се впуснахме в разговор, който в крайна сметка премина в символи. Докато си бъбрехме, стана ясно, че вождът е доста запознат с тях. Попитах го развълнувано: «И ти ли разбираш символите?»

Без да каже и дума, той стана от стола, отиде до пикапа си и ми донесе цяла тетрадка, пълна със символите, с които бях работила от години. Включих си лаптопа и започнах да му показвам тестето карти, което бях създала, разбира се, символите. Колко развълнувани бяхме, че сме се намерили! Разговаряхме надълго и нашироко за преводите си и за различията в разположението и посоката, които променят Значението на символите. (Повече за живите символи може да се намери в Евангелието на истината от ръкописите, намерени в Наг Хамади. Тези древни документи, открити през 40-те години на миналия век, са били в глинени съдове, скрити в една пещера в Наг Хамади, досами Червено море. Те очевидно са част от гностическа библиотека, считана по онова време за еретическа, така че са останали скрити в продължение на 2000 години.)

На следващия ден Бени Льобо (известен още като Синия гръм), друго прекрасно и сърдечно духовно същество, сглоби още парченца от мозайката. (Бени е от племето на шошоните и прекарва повечето си време в изпълняване на церемонии, основаващи се на енергийната решетка и свещените места, за да лекува Земята. Когато се свързва със свещените мрежи, Бени може да лекува и водата — отдавна пресъхнали извори потичат отново и не спират дълго след като Бени си отиде. Където пък е имало суша, след неговата намеса дъждовете и влажността се увеличават.) Двамата с Бени се заприказвахме и скоро разговорът мина на темата за символите. Някак не се изненадах, че и Бени знае за тях. По някое време към разговора се присъедини и вождът, а Нанси се навърташе наоколо със заслужена самодоволна усмивка на лицето. Бързо започваше да ми се изяснява защо някои от нас са на това събиране.

Заразправях на Бени и вожда за Уилям, за това как общува по телепатия с мен, както и за другите деца, които се свързваха с мен. Уилям ми беше казал, че и той знае за символите, така че описах някои от преживяванията си с него. Нанси ме дочу как разказвам, че Уилям не говори физически, завтече се към мен и ме хвана за лакътя. Заговори толкова трескаво, че едва успявах да я разбера. «Трябва да дойдеш да видиш това! Мислех си, че детето наистина е много будно, щом е могло да го направи, но сега разбирам. Виж! Купих го от една изложба на занаятите — щандът беше на дядо му!» Нанси явно бе страшно развълнувана. «Дядото каза, че детето още не можело да говори, само рисувало тези символи. Като че ли не му се говореше много за това; явно му беше неудобно. Предположих, че детето е много мъничко, но сега разбирам, че май съм разбрала погрешно дядото».

При тези думи протегна ръка към единия край на кухненския си бюфет и взе едно удивително керамично изделие. Приличаше на чинийка, украсена с концентрични кръгове от символи по краищата — като символите от всеки кръг бяха различни, — а в средата имаше спирална шарка. Още щом зърнах чинийката, орбите на децата в енергийното ми поле забърбориха едновременно. Бяха много възбудени. Казаха ми, че момчето е крайно объркано и можем да му помогнем. Господи, с всеки изминал ден животът ми става все по-странен и вълнуващ!

Разбира се, следващото, което трябваше да направя, бе да се свържа с момчето, изработило чинийката, и да поговоря с него. Тъй като чинийката бе купена случайно от някаква изложба на занаятите, нямах никаква представа как да намеря семейството, така че се наложи да го направим по телепатия. Макар децата да се свързваха с лекота с мен, аз бях още нова в тази област. Не бях сигурна дали ще се получи, но както винаги, събитията, които последваха, ме слисаха. Заделихме пространство, в което да се съберем всичките. Държейки чинийката, аз отворих съзнанието си и изведнъж в главата ми започна да нахлува информация. Момчето, изработило чинийката, влезе в енергийното ми поле под формата на орб и започна да ми говори. Тук ще го наричам Брайън. Изслушах го внимателно и споделих казаното от него с останалите от групата.

Попитахме го защо е изработил тази чинийка. Той отвърна, че го е направил, защото е знаел, че един ден ще я види който трябва, ще разбере посланието и ще се свърже с него — и ето че то най-сетне се бе случило! (Това бе един от онези моменти в живота, когато поглеждаш от изцяло нов ъгъл всичко, което знаеш. Реалността се разширява и няма предпазни колани, така че нищо не може да те задържи. Инерцията те отнася точно там, където трябва!) Докато въртях чинийката в ръцете си, започнах да забелязвам някои модели в шарките. Имаше много нива от различни видове символи, които започваха от ръба и продължаваха към центъра. Завъртях чинийката още веднъж и успоредният аспект на Брайън започна да ми говори по телепатия. Историята, която ми разказа, просто ме сащиса. Думите му бяха: «Трябва да го прочетеш холографски. Погледни първо числата». Така че започнах да броя знаците и символите. Брайън обясняваше за генетиката на «неговите хора». Каза ми, че част от кода, който включил в шарките на чинийката, разкрива тяхната ДНК структура. Хората от неговата планета имали четири нишки ДНК (докато нашите са две) и точно два пъти повече генетични кодони от хората. (Кодонът е специфична последователност от тринуклеотидни единици в ДНК или РНК. Всеки кодон кодира една аминокиселина. В основни линии кодоните казват на ДНК как да работи и предават съответните послания на РНК. Кодоните диктуват на човешкото тяло кога да започне и спре безбройните процеси, които постоянно протичат в нас. Също така някои комбинации от кодони допринасят и за аномалните дейности в тялото.)

Брайън ни каза, че неговият успореден аспект е от планетата Стиара. Обясни ни, че стиаряните имали холографски аспекти, които общували горе-долу като течните кристали. Течните кристали създават течно енергийно поле, в което комуникацията протича чиста и мигновено, освен това са в състояние да съхранят огромно количество информация в съвсем миниатюрни формати. Брайън още сподели, че нашата ДНК е с не по-малки способности от тяхната, само дето не е толкова еволюирала. ДНК на стиаряните осъществявала целенасочената и напълно хармонизирана комуникация в паралелните реалности. Също така тази генетична структура им позволявала да дематериализират телата си за междугалактически пътувания. С други думи, умеели да разбиват телата си на най-съществените и основни формати и да пътуват по каналите през времето и пространството към други реалности, планети, Звездни системи, галактики и така нататък. Освен това Брайън обясни, че тези хора имали изключително напреднали технологии и се били научили да пътуват «в промеждутъците», Това било подобно на минаване през мостове на Айнщайн — Разен, но «промеждутъците» били още по-фини пътища и използването им изисквало пътуващият да се дематериализира до определено равнище. Удивително — едно съвсем планирано «Телепортирай ме, Скоти»!