Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

Мама Яо кимна в знак на съгласие. Сасананте последва нейния пример, но Аксата взе да търка очи с уморен и отегчен вид. Всички бяха уморени. Именно той бе настоял да заемат тронната зала, като поставят собствените си кресла на мястото, където някога бе стоял самотен облият трон на Залеза. Оттогава насетне дворцовата прислуга сервираше изстинала храна, непрекъснато разменяше прането и вдигаше „без да иска“ шумотевица в малките часове на нощта.

- Няма място за притеснения, Говорителко - заяви Аксата, мобилизирал достатъчно сили, за да се усмихне на Сунанди.

- Западната порта не е голяма загуба. Всъщност вече разпоредихме на съпруга ти да изтегли в двореца всички свои сили.

- Разбирам. - Сунанди се навъси и направи безуспешен опит да вникне в неразгадаемата стратегия на Протектора. -При това положение, Почитаеми, този гуджаарейски принц и неговите бойци ще нахлуят в града. И ще имат възможност да атакуват самия Яна-ян.

- Точно така - съгласи се Аксата и размени мимолетна усмивка с Моиб, който дори изхихика тихичко. - Това напълно отговаря на целите ни в дадения момент.

446

Санфи слушаше внимателно от мястото си край подиума, а Сунанди забеляза лека бръчка върху челото му. Той си оставаше все така коленичил. Угриженият му вид едва не я разсмя, при положение че току-що бе предложил да предаде собствените си хора, но всичко това губеше значение пред перспективата да изтърпят тегобите на една обсада.

Преди да успее да формулира въпрос, който да не подразни допълнително Протектор Аксата, пред вратата на залата се чуха високи гласове. Миг по-късно тя се отвори и в помещението с енергични стъпки влезе един страж. Той коленичи до Санфи, за да докладва.

- Почитаеми и Мъдри, простете моето нахлуване, но командирът ми нареди да съобщя, че сме нападнати - започна той. Неговият суа бе оцветен с акцента на говорите от гористите райони. Низша каста. - Вече са проникнали в двореца. Всички стрелци от първия ешелон са мъртви… Смятаме, че са влезли заедно с оттеглящите се части, преоблечени в наши униформи…

- Я стига - прекъсна го Мама Яо намръщена. - Откъде накъде ще са вътре в двореца? Принцът и неговата предателска армия едва преди малко бе пред портите на града. Такива са последните съобщения…

- Тези не са от хората на Принца! - прекъсна я войникът, зарязал всякакво благоприличие. - Не ги знаем кои са. Появиха се сред нас дегизирани, както вече казах… Намерихме мъртви трийсет души от щитоносците. Без рани, без капка кръв, но с прекършени вратове или смазани гръкляни. Никой не ги е чул гък да кажат! А сега мъжете, облечени в техните дрехи… - Той млъкна и заклати глава. - Разправят, че се катерели по стените като паяци. - Войникът погледна към тавана, сякаш да се увери, че и там не се е притаил някой.

Сунанди потрепери. Косъмчетата по врата и настръхнаха, когато най-накрая проумя.

- Пазители - промърмори тя. - Жреци от Хетава.

Моиб смръщи вежди.

447

- Тия, дето пазят ли? Чувал бях, че само Бирници…

- Пазителите обучават Бирниците, Почитаеми - осведоми го Сунанди. Прекъсването на старейшина бе проява на неописуема грубост, но тя трябваше да им втълпи по някакъв начин за каква страховита заплаха става дума. Такава възможност не и бе минавала през ума. И тя като всички останали смяташе Пазителите за бранители, но не и за нападатели. Голяма глупост от нейна страна, защото Ниджири я бе предупредил. В целия град се вихреше бурята, извикана от него, а братята му бяха мълнията, готова да удари.

Сунанди излезе напред и се изправи до Санфи.

- Виждала съм с очите си как Бирник чупи въоръжена с меч ръка на брониран конник едва ли не с поглед - а те са по-слаби в боя от Пазителите. Именно на Пазителите е поверена задачата да преследват и залавят Бирници, когато полудеят и се превърнат в Жътвари. Те не използват магия, но имат оръжие, а едничката им задача е да се бият.

Сега заговори Сасананте:

- Но тук разполагаме с почти всички доведени от Кисуа сили… - Той се изправи и смръщи вежди. - Я почакай. Колцина са тия жреци-воини?

- Десетки или стотици, никой извън Хетава не знае това -отвърна Сунанди с поклащане на глава. - Почитаеми, всички трябва да се махнете от тук - има по-безопасни места.

Мама Яо се наежи.

- Да се скрием?

- Именно - отвърна Сунанди. Идеше и да изкрещи думата в лицето и. - Можем да се скрием, а може да си останем на това място, за да се бием с неизвестен противник с неизвестна сила, с надеждата да извадим късмет. Какво избирате?

Мама Яо нацупи наполовина беззъбата си уста и погледна към другите трима. Аксата даде вид, че се готви да протестира, но Сасананте и Моиб се изправиха начаса. Когато се спуснаха от подиума, войниците ги обградиха, а Сунанди нареди да ги заведат в градината на двореца - най-защитеното място в Яна-ян.

448

Докато ги гледаше как потеглят, тя се закле, че когато сама стане старейшина, винаги ще се вслушва в гласа на по-младите около себе си. Младостта не правеше човек глупав, а истинската мъдрост явно бе нещо, за постигането на което дори старейшините трябваше да се потрудят.

А зад тях, докато излизаха, господарят Санфи от шуна, се изниза тихомълком от помещението.

*

От глъбините на съзерцанието Бирник Рабанех бе вече усетил присъствие на нови сънуващи отвъд вратата на стаята си. Четирима на мястото на предишния един… други четирима за Ниджири, още толкова за Инму и дори за Супериора - също така четирима. Плюс още четирима извън помещенията за гости. Всички те имаха за цел да се справят с трима Бирници. Рабанех едва не се изсмя на глас.

Вратата се открехна. Рабанех отвори очи, заслушан в стъпките на трима от войниците, които го обградиха в неголямото помещение. А четвъртият - Рабанех усети миризма на прясно кован метал и кожа и долови дрънкане на някакъв заключващ механизъм. Значи това си бяха наумили.

„Много си ги уплашил тия хора преди десет години, Ехи-ру, стари приятелю. Мислят ни почти за Жътвари. Само заради това заслужават един малък урок… “

- Бирник Рабанех? - Това бе младият войник, който го охраняваше през изтеклото четиридневие. Този младеж също като самия Рабанех произхождаше от семейство на занаятчии, известни майстори в Кисуа, и бе започнал да допада на Бирника. Напоследък проявяваше любезността да разговаря с Рабанех по време на хранене. Щеше да се погрижи да не го нарани колкото останалите.

449

Рабанех стана прав и се обърна към момчето, което държеше кошмарно на вид приспособление от желязо и кожа, чието предназначение бе да окове ръцете на Бирника в неподвижни юмруци. Ръкавици на позора, само че кисуатска изработка. Цялото бе в панти и закопчалки от всякакъв вид. Рабанех присви устни пред тази откровена грозота.