Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това под­кара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.

*

Нина се извърна. Доджьт все още беше зад тях и се при­ближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен - както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.

Таксиджията също вдигаше голям шум.

- За Бога - крещеше той, - спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!

- Виж какво… как ти е името?

- Рикардо.

- Рикардо - каза Нина, - почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! - Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да из­бегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.

Доджьт също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, метал­ната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.

Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.

- Господи!

- Дръжте се здраво! - Приближаваха следващото кръсто­вище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?

Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън - а пътят вдясно беше бло­киран от чакащи коли.

Нямаше никакъв избор…

Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.

- Мамка му, мамка му, мамка му! - Нина се бореше с управлението, усети, че задницата поднася. Ако натиснеше спирачките, щяха да се завъртят и да ударят друга кола…

Вместо това тя завъртя рязко волана на другата страна и даде газ.

Задните колела превъртяха и изскърцаха, променяйки посоката на движение на таксито - но не беше достатъчно бързо и задницата му забърса поршето. Разнесе се адско скърцане и бронята му се откъсна.

Нина изправи волана.

- Съжалявам - каза тя на Рикардо. Той изсумтя възмутено.

Приближаващ се звук на сирени. Пулсиращи светлини, червените и бели проблясъци на полицейските буркани…

В огледалото за обратно виждане.

- Проклятие! - Участъкът се намираше в другата посока и сега те се отдалечаваха от него, отдалечаваха се от помощта.

Мейси погледна назад и се разкрещя радостно:

Да, да! - Спрелите на светофара коли се отдръпнаха, за да пропуснат полицаите. Една патрулка на нюйоркската полиция профуча с пълна скорост през кръстовището…

И на завоя беше ударена от доджа. Заби се в поршето и го смачка като картонена кутия. При сблъсъка пикапът от­късна предното колело на полицейската кола и продължи да преследва таксито.

Радостта на Мейси се изпари за миг.

- Не!

- Телефонът още ли е у теб? - извика Нина.

- Да, но…

- Обади се пак на Еди!

Мейси започна да прехвърля телефонните номера на Нина.

- Какво може да направи той?

- Ще останеш изненадана. Просто му се обади!

Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.

- Дава заето!

- Какво? С кого говори, по дяволите?

*

Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и сис­темата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но цент­робежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в да­лечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.

Мурсиелагото ускори и насрещните светлини започна­ха да прелитат край него като при свръхсветлинна скорост. Еди се облегна назад. Грант държеше телефона до ухото му.

- Ще помогнеш ли?

- Ще видя какво мога да направя - каза Ейми, този път официално като полицай Мартин от Нюйоркското по­лицейско управление. - Но ще ми трябва време да съоб­щя на всички патрули. Ако те спрат преди това, ще отне­сеш глобата.

Това беше най-малкият проблем.

- Тогава няма да им позволя да ме спрат.

- Ако караш с повече от позволеното… - В гласа на Ейми се промъкнаха подозрителни нотки. - Вече си вдиг­нал скоростта, нали?

- Малко - призна си той, а стрелката на скоростомера бързо прескочи осемдесет.

- Къде се намираш?

- Сто и пета улица… Сто и четвърта… Сто и трета…

- По дяволите, Еди! Не знаеш ли колко е опасно това?

- Ти се погрижи момчетата ти да разберат, че Нина е добрата, а тъпанарите, които я преследват са лошите, ста­ва ли? Чао!

- Значи… - обади се предпазливо Грант, докато приби­раше телефона с едната си ръка, а с другата затягаше пред­пазния колан, - и друг път си карал бързи коли, а?

- Да - промърмори Еди, съсредоточен върху пътя. Уве­реното поведение на ламборгинито му позволяваше да ла­вира безпроблемно между останалите превозни средства; усещането беше като в компютърна игра, но тук и най-мал­ката грешка би означавала не само край на мурсиелагото, но сигурно щеше да нарани или убие и невинни хора.

- Какви, например?

- Последното бързо нещо, което карах, беше едно Ферари 430.

Грант кимна одобрително.

- Яка кола. Твоя ли беше?

- Смяташ ли, че ако можех да си позволя да имам Ферари, щях да работя като бодигард?

- Прав си, човече. Ей, автобус, автобус!

- Виждам го. - Улицата пред тях беше празна поне още две пресечки. Еди изпревари автобуса и ускори. Ламборги­нито безпроблемно подмина стоте мили в час.

Грант въздъхна накъсано.

- Значи това Ферари - грижил си се добре за него, нали?

- Не - отвърна Еди, подсмихвайки се под мустак. - На­право го размазах. - Хлъцването от съседната седалка про­звуча така, сякаш Гранд се опитва да си поеме въздух. - Не се тревожи. Ще се погрижа за твоето Ламбо.

- Нито драскотина, нали?

- Ако се окаже по-голямо от драскотина, ти сигурно няма да си в състояние да се тревожиш за това. - Остави актьора да размишлява върху думите му, а телефонът отно­во иззвъня. - Ще се обадиш ли?

- Еди! - изкрещя Нина в поднесената ѝ от Мейси слу­шалка. - Какво правиш?

- Идвам към теб - чу се гласът му. - Разказах на едно приятелче от полицията какво става и съм тръгнал на юг да те пресрещна. Къде си?

- Движа се нагоре по Парк. - Беше излязла от тясната Двайсет и първа улица на доста по широкото Парк авеню.

- Лошите?

- Точно зад нас са! - извика Мейси.

Не се шегуваше. Светлините в огледалото светеха по-ярко, двигателят на доджа ревеше като разярен бик. През прозорците се подаваха две фигури - гологлавият от място­то до шофьора, Змийската кожа зад него.

И двамата държаха пистолети…

Мейси се просна върху седалката. Телефонът се изплъз­на от ръката ѝ и падна на мръсния под. Разнесоха се равно­мерните гърмежи на револвера и бързото потракване на ав­томатичен пистолет ТЕС-9. В корпуса на таксито се забиха още куршуми. Два улучиха бронираното стъкло, пробивай­ки дупка с размера на юмрук точно до главата на Нина. Още един изстрел и стъклото щеше да се пръсне…