Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Очите на Рад светнаха, но Карима му каза нещо на араб­ски, което бързо угаси ентусиазма му.

- Той работи за една телевизионна мрежа - обясни йор­данката, хвърляйки едновременно закачлив и предупредите­лен пошед към годеника си. - Току-що му казах, че не може да го направи водеща новина.

- Страхотно. Как можеш да ни помогнеш, Рад?

Той бръкна в сака си и извади поочукан лаптоп „Епъл”. Отвори го и разкри клавиатура, обсипана с лепенки в раз­лични цветове: шорткъти за работа с професионален софту­ер за видеообработка.

- Въпросът е какво не бих могъл да направя - ухили се той.

Рад се настани в един уединен ъгъл в бара на хотела, а останалите се надвесиха над него, докато работеше.

- Знам, че одеколонът ми е неустоим - каза той, - но може ли малко повече пространство?

- Извинявай - рече Нина и леко се отдръпна назад, изпълнена с нетърпение да разбере какви тайни се крият в записа. Засега опитите на Рад да изчисти образа имаха не­значителен успех; видео-режимът на фотоапарата на Мейси беше създаден за малки клипове, които можеха да се качват в интернет, а не за заснемането на кадри с висока резолю­ция. Шабан и Хамди се виждаха само в гръб или със зама­зани от светлините лица - или, както отбеляза Еди, истин­ският живот не е като епизод от „От местопрестъплението: Маями”. Независимо от качествения софтуер и уменията на човека, който работеше с него, дигиталната информация не може да бъде извлечена, когато липсва въобще.

Обаче Рад извади по-голям късмет с аудиото. Надянал слушалките си, той не спираше да пуска записа от начало, прилагайки различни филтри.

- Резачката произвежда сравнително постоянен шум - обясни той и посочи диаграмата на звука, показана на един от прозорците. - Няма да успея съвсем да го премахна, но мога да го намаля достатъчно, за да се чуе диалогът.

Карима се наведе към него.

- Дай да чуя.

Рад свали едната слушалка и ѝ я подаде.

После пусна филтрираното аудио и Карима преведе реп­ликите, които двамата мъже си бяха разменили.

- Мъжът вдясно, Хамди, се тревожи колко време ще е необходимо, за да се почисти Залата на летописите. Подо­зренията могат да паднат върху него… Просто се оплаква. - Записът продължи още няколко минути без коментар.

- А сега какво казва? - попита Еди.

- Продължава да се оплаква! - Кратка пауза, после: - О, сега говорят за пирамидата на Озирис. Другият мъж, Шабан - той казва, че със сигурност ще ги отведе до нея. Те… не мога да чуя ясно - рече тя, а диаграмата отрази засилването на звука от машината. - Рад, върни назад. Става дума за… планети и съзвездия, но е трудно да се разбере какво точно. Той иска да ги сравни с нещо.

Рад отново върна. Карима се намръщи раздразнено.

- Шумът е твърде силен, но мисля, че иска да сравни диаграмата със съзвездието… Дендера?

- Няма съзвездие, което да се казва Дендера - рече Еди.

- Поне аз не съм чувал да има.

- Дендера не е съзвездие - обади се Мейси. - Това е мя­сто - било е провинциалната столица на Горен Египет. Там се намира храмът на Хатор. - Тя изведнъж се изправи и очи­те ѝ проблеснаха, но Нина беше една стъпка пред нея.

- Не става дума за мястото Дендера - а за зодиака на Дендера!

- Какво представлява зодиакът на Дендера? - попита Еди.

Мейси отговори преди Нина.

- Това е звездна карта върху тавана на Храма на Хатор.

- Всъщност някога не се е намирала на тавана - добави Нина. - Сега там има дубликат; оригиналът е бил отнесен - всъщност откраднат - от Наполеон през 1790 година.

Рад натисна паузата.

- Значи отиват в Дендера? Все още можете да ги на­стигнете.

Нина поклати глава.

- Не. Дубликатът е приблизително копие, не точно. Те ще искат да сравнят зодиака на Сфинкса с оригинала.

- Къде се намира той?

Нина се усмихна.

- Искаш ли да разгледаш един музей?

10.

ПАРИЖ

- Доста време мина, откак за последно бяхме тук - каза Еди, докато заедно с Мейси и Нина прекосяваха вътреш­ния двор на Лувъра. - Трябва да са… колко? Три години и половина?

- Боже, как лети времето! - въздъхна Нина.

Те минаха покрай високата двайсет метра пирамида от алуминий и стъкло, която се издигаше в средата на двора и продължиха към богато украсеното крило „Съли”. Наоколо имаше много повече охрана от предишното им посещение; поредицата музейни кражби през последните месеци беше принудила Лувъра да вземе предохранителни мерки, за да възпре крадците да опитват каквото и да било в Париж.

- Добре, значи ни трябва стая 12а в Египетската секция - каза Еди, докато разглеждаше туристическия справочник.

- И естествено, тя се намира на другия край! Да видим сега… оттук надясно, после наляво и след това направо през…

- Еди, ние няма просто да влезем в Лувъра, да поглед­нем нещо и после да излезем - настоя Нина.

- Да, но нали вече си виждала Мона Лиза, така че няма да изпуснеш кой знае какво. - Той намигна на Мейси, за да ѝ покаже, че просто се опитва да ядоса жена си, и то успеш­но. - Както и да е, Шабан и приятелите му сигурно вече са на половината път до пирамидата на Озирис. Нямаме време да си играем на изкуствоведи.

- Еснаф - изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.

Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експона­тите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикно­вени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавай­ки го всеки път да се връща да я търси.

Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко пред­дверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край - или по-точно над него.

- Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо” - рече Еди.

Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Денде­ра, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлу­пак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизира­ните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.

- Така, виждам Лъв и Скорпион - каза Еди и посочи фи­гурите на лъва и скорпиона, - но останалите не ги разпозна­вам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.

- Ето я. - Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.

- Какво, това агнешко краче ли?