Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- И без това трябва да ви оставя за малко. - Тя влезе в яхта­та, за да подири друга тоалетна.

*

- Къде си? - отговори с въпрос Еди на обаждането ѝ.

- В Монако - прошепна Нина. - Намирам се на лодката му. Корабът. Каквото е там. А ти къде си?

- На една автострада в Италия. - Той караше бързо, с трийсетина километра над разрешената скорост от 130 ки­лометра в час, но това беше Италия; нетърпеливите местни шофьори го отминаваха като малка спирка.

- В Италия? Какво правиш там, по дяволите?

- Това е най-прекият път до Монако. Винаги съм искал да гледам Формулата там, но не смятах да го направя точно по този начин… Ами ти? Видя ли зодиака?

- Все още не. Хората на Озир го сглобяват; едва ли ще са готови преди вечерта.

- Проклятие! - промърмори той. - Някак си се надявах дотогава всичко да е приключило. - Изведнъж се сети нещо. - Тази лодка в пристанището ли е?

- Не, в открито море.

- Гръм и мълнии! А как ще слезеш от нея?

- Да, и аз това се питах. Но слушай, Озир каза, че ще ходи на парти в казиното тази вечер. Мисля, че иска да оти­да с него.

- Парти ли? Знаеш ли в кое казино?

- Не, но е свързано със състезателния му отбор, така че едва ли ще е трудно да се разбере. Може да наемеш лодка и да ни последваш до яхтата. Нарича се „Слънчев барк”… О, по дяволите, някой идва. Чао!

- Чао - отвърна Еди, но тя отново беше затворила, пре­ди да го чуе.

- Тя добре ли е? - попита Мейси.

- Да, но е на тъпата му яхта, а все си мисля, че едва ли ще успеем да наемем лодка в нощта преди най-важното събитие в годината.

- За какво парти ставаше въпрос?

Еди се изсмя саркастично.

- Това прозвуча много ентусиазирано. Защо, ходи ли ти се?

- Не. Всъщност не знам. Какво е това парти?

- На състезателния отбор.

Лицето ѝ светна.

- О! Състезатели! Със сигурност трябва да отидем.

- Няма да е купон - напомни ѝ той. - Освен това не сме облечени подходящо като за скъпо казино. - Той кимна към дънките си, тениската и коженото яке и към нейната омачкана от пътуването риза и камуфлажните панталони.

- Тя се усмихна и извади кредитната си карта.

- Облекло за една нощ в Монте Карло? Безценно!

15.

Въпреки бляскавата репутация на курорта, казината в Монако бяха изненадващо обикновени. Макар от филмите - и от рекламите на Министерството на туризма - човек да оставаше с впечатление за смокинги, диаманти и цели състояния, спечелени при обръщането на една карта или при едно завъртане на рулетката, в повечето случаи реал­ността представляваше редици от компютъризирани мо­нетни автомати. Също като Лac Вегас, и Монако беше от­крило, че ако големите играчи изглеждат привлекателно на големия екран, то в действителност много по-голяма печал­ба се прави от непрекъснатия поток обикновени туристи, които нямаха представа от сложните хазартни игри, и бяха гладни и жадни, готови да се настанят в ресторантите и баровете на казината.

Най-новото заведение на княжеството обаче беше избра­ло да възроди идеализираната фантазия на Ривиерата. „Ка­зино д’Азур” представляваше връщане към миналото, кога­то забогатяването е било екзотичен стремеж, а не неблагодарна ежедневна работа. Имаше ротативки, разбира се, но те бяха разположени дискретно, оставяйки на преден план традиционните хазартни забавления.

Когато двамата с Озир влязоха във фоайето, Нина се ог­леда с любопитство. Макар че единствените ѝ хазартни на­клонности се изразяваха в закупуването на някой и друг ло­тариен билет, тя не можа да не се впечатли от работата на архитектите. „д’Азур” представляваше отдаване на почит в стил рококо към онази епоха, когато Монако е започнало да привлича богатите и хазартни личности, и за постигането на автентичния му вид не бяха жалени средства - от спуснати­те ниско кристални полилеи до лакираното абаносово дърво на игралните маси.

- Господи. Това място изглежда невероятно.

- Вие също, Нина - каза Озир. Тя се изчерви неволно. От една страна се чувстваше безпомощна и смутена така, облечена в синя копринена вечерна рокля, с елегантна фри­зура. От друга, тя беше изведена на вечеря в Монако, което беше невероятно вълнуващо… въпреки компанията, която не беше по вкуса ѝ. Освен неколцината широкоплещести бодигардове, антуражът на Озир включваше Шабан и Кротала, който неохотно беше приел да сложи вратовръзка под сако­то си от змийска кожа, за да отговаря на етикета.

- Благодаря - отвърна тя. Самият Озир изглеждаше вну­шително с белия си смокинг. Самоувереното му държание гарантираше, че няма никакъв начин да бъде сбъркан със сервитьор. Той я поведе покрай игралните маси към един страничен изход. Един от персонала на казиното го разпоз­на и го пропусна да мине.

Вратата водеше към вътрешен двор. Единият му край, преграден с въженце, излизаше на площада пред Казиното и състезателната писта. Квалификациите бяха приключили и пистата отново се бе превърнала в улица, отворена за всички; част от бариерите бяха свалени, за да позволят достъпа до ка­зиното. Нина погледна към преминаващите хора с надеждата да зърне Еди, но нямаше следа нито от него, нито от Мейси.

Вниманието на всички беше привлечено от гръмогласен звук. Лъскав състезателен автомобил със зелените и златни цветове на тим „Озирис” току-що беше запалил двигателя си, а русокосият млад мъж в кокпита се усмихна на Озир, докато форсираше двигателя.

- Дами и господа! Изглежда един от пилотите ни е нетърпелив да започне състезанието! - обяви гръмогласно Озир, развеселявайки гостите. Засвяткаха фотоапарати, ко­гато той се приближи до пилота и се ръкува с него. - Запоз­найте се с Мика Виртанен, за когото съм убеден, че не само ще спечели утрешното състезание, но скоро ще стане и све­товен шампион!

Гостите нададоха ликуващи викове; ревът на двигателя премина в лениво боботене, за да може Озир да произнесе реч в ролята си на главен спонсор на отбора. Нина погледна към площада. Никаква следа от Еди. Тя отново се обърна към Озир - и установи, че Кротала се е материализирал пред нея, ухилен злобно.

- Търсите ли някого, малка госпожице? - попита той.

- Всеки друг, но не и теб.

- О-о-о, много лошо. Защото ще продължиш да ме виж­даш, тъй като господин Шабан ме помоли да наглеждам спе­циалната гостенка на господин Озир и да се погрижа да не се замесва в разни… лудории.

- Уверявам те, че нямам намерение да се замесвам в как­вито и да е лудории - отвърна тя язвително. - Особено с гос­подин Озир.

- Той ще бъде много разочарован от това. - Кротала се засмя, след което се върна при Шабан, който подозрително наблюдаваше Нина.

Озир завърши речта си и след като размени няколко лю­безни думи с гостите, се върна при Нина.

- Тук е малко шумно - каза той, посочвайки една съсед­на врата. - Мисля, че в балната зала ще бъде по-тихо. - Тя се изненада, когато той я хвана за ръката и я поведе през дво­ра, но не възрази. Шабан, Кротала и бодигардовете ги по­следваха, а двигателят на колата отново изрева.