Unknown - Матю Райли Летящ старт

Разполагаше с два дни до следващото състезание. Изпитваше пълен ужас само от мисълта за него. Онзи, който беше казал на Уонг да откъсне задния му спойлер, беше умен. Много умен.

Защото имаше ефект.

Увереността на Джейсън се колебаеше. Не беше посмял да каже нищо на никого от отбора или семейството си. А това, че бе изгубил контрол по точно същия начин като в Италия, го беше разбило напълно.

Не искаше да казва на Бъг или Сали, че е изгубил кураж. Не искаше да си мислят, че по някакъв начин е по-малко добър пилот. Не искаше да се довери и на родителите си: те така се радваха на неговите постижения, че не искаше да ги разочарова, като им признае страховете си.

Това беше плюсът от присъствието на Дидо: тя беше някак си външна — нито член на семейството, нито част от отбора. Тя нямаше очаквания — харесваше го заради самия него.

Срещнаха се на другия ден за обяд в едно кафе близо до спортното училище.

Джейсън отиде по-рано и вече беше седнал, когато Дидо дойде.

Точно тогава се случи нещо много странно.

Барнаби Бейкър влезе в кафенето в мига, когато Дидо прекрачваше прага, и когато отиде до гишето за храна за вкъщи, се обърна и я заговори.

Джейсън седеше достатъчно близо, за да чува всяка дума.

— Здрасти, красавице — каза Барнаби. — Ти си момичето, дето се мота с малкия Чейсър, нали?

— Е, и? — отговори Дидо.

— Ако някога искаш да излезеш с истински мъж, обади се. Казвам се Бейкър.

Дидо се изкиска.

— Много мило предложение, но не си падам по неандерталци. Обичам културни и смели млади мъже. Като Джейсън Чейсър. Чао.

А после се връцна и тръгна с танцовата си походка към масата на Джейсън. Барнаби замръзна със зинала уста.

Състезание 43

След два дни Джейсън отново седеше на пилотската седалка за Състезание 43. Ако искаше да завърши сезона сред първите четирима, днес трябваше да спечели точки.

Завърши състезанието на 7-о място и спечели четири точки. През по-голямата част от състезанието се държа настрана от останалите коли. Пилотираше плахо — и Бъг и Сали го забелязаха.

Трябва да се отбележи, че в състезанието имаше един опасен миг: в хаоса на старта, докато всички коли се бореха за позиция, Хоакин Кортес опита да блъсне задния му спойлер — Джейсън можеше да се закълне в това.

Двете коли се разминаха на сантиметри.

Дали беше случайност, запита се Джейсън. Или имаше нещо повече? Или беше започнал да развива параноя?

* * *

Каквото и да беше, трябваше да направи нещо.

Следващото състезание беше във вторник. Така че разполагаше с цели три дни, за да намери някакво решение.

Започна да работи по въпроса в неделя сутринта в… пет и половина.

Стана още по тъмно — остави Бъг дълбоко заспал, — отиде в питлейна и в царящата тишина избута «Аргонавт» от бокса. Монтира няколко нови магнита и закачи за задната кука на болида малко летящо ремарке. След това излетя и пое навътре в сушата, нагоре към гористия север на острова.

Там започна да прави лупинги по трасе свой дизайн — тесен виещ се маршрут около северните гори и острови на Тасмания.

Отначало правеше само обиколки и засичаше времето с цифровия часовник на «Аргонавт».

След това извади от летящото ремарке осем безпилотни самолета.

Обикновено безпилотните самолети — с формата на куршум, супербързи и много маневрени — се използваха за тренировките на начинаещи пилоти на летящи болиди. Те даваха възможност на младия пилот да изпита усещането, че около него има други състезатели, но без да се рискува ничия безопасност. Бяха оборудвани със сензори за разстояние — което означаваше, че не могат да се блъснат в болида. Да ги използва пилот от спортното училище беше все едно олимпийски шампион по плуване да използва спасителен пояс. Държаха ги в училище само за дните на отворени врати, когато идваха малчугани, за да се състезават по пистите, и учителите ги засипваха със съвети. Обаче Джейсън бе препрограмирал безпилотниците да се състезават свръхагресивно и сега те се стрелкаха и се спускаха към «Аргонавт» и създаваха у Джейсън усещането, че се движи сред противници. Разбира се, не беше изключил сензорите им за разстояние.

Отначало, докато се състезаваха, безпилотниците се стрелкаха пред носа на болида му и пресичаха пътя му опасно близко. После започнаха да правят зигзази над опашния му спойлер, прелитаха само на сантиметри от него.

А Джейсън пилотираше… пилотираше… и пилотираше.

Толкова се бе съсредоточил върху тренировката, че така и не забеляза двамата, които го наблюдаваха с бинокли от близкия хълм.

Понеделник сутринта.

Джейсън отново излетя на север да тренира сам във влажните тасманийски гори.

Този път изключи сензорите за разстояние на безпилотниците и по време на състезанието един от тях се блъсна силно в опашния му спойлер. Това го стресна.

Той спря веднага.

Обля го студена пот.

— Стегни се! — скара се на себе си. — Продължавай тренировката.

Полетя отново. Безпилотниците веднага се струпаха около него като оси.

Тряс! Получи удар отстрани.

Стисна зъби и продължи да пилотира.

Тряс! Отново. Този път от другата страна.

Продължи.

Тряс!

Този път ударът беше по задния спойлер и «Аргонавт» се плъзна рязко настрани…

… обаче Джейсън го върна на курса…

… и си върна контрола.

Пое си дъх.

И се усмихна.

Но не и двамата на върха на хълма.

Джейсън се прибра малко преди осем. Бъг още хъркаше.

Вторник сутринта. Денят на Състезание 44.

Преди изгрев Джейсън отново пое на север.

Само че този път, когато стигна целта си с ремаркето, пълно с безпилотни самолети, там вече го чакаха двама души. Същите, които предишните две сутрини го бяха наблюдавали как тренира.

Сали и Бъг.

— Здрасти, шампионе! — поздрави Сали, осветена от фаровете в предните крила. — Не би ли трябвало още да къртиш?

Джейсън се вкамени.

— Аз… просто… просто исках да потренирам сам.

— Сам? — Сали се намръщи. — Защо?

Джейсън изпъшка.

— Ами… просто… искам да кажа… — Той въздъхна. — Сали, след Италианското бягане бях развалина. Онази катастрофа ме съсипа. А когато Уонг ме блъсна в първото ми състезание тук, след като се върнах, направо се сринах. Идвам тук, защото се опитвам да си върна смелостта.

— Знаем — отговори Сали. — Наблюдавахме те. Първата заран, когато дойде тук, Бъг те е чул как излизаш. Проследил те, за да види къде отиваш, а след това ми звънна. Защо не ни помоли за помощ?

Джейсън поклати глава.

— Не исках да ви предам. Исках да разбера… и да оправя работите… смятах… мисля, че това е моя отговорност.

Очите му започнаха да се пълнят със сълзи и той прехапа устна, за да ги задържи.

Сали обаче ги видя и пристъпи напред.