Unknown - Матю Райли Летящ старт

Техническото му обозначение беше «51-3-1 Супер ендуро последният отпада», което с прости думи означаваше, че ще продължи 51 обиколки и на всеки 3 от тях класиралият се на последно място пилот ще бъде елиминиран, докато не останат само четирима пилоти, които трябваше да решат всичко помежду си със спринт от шест обиколки до финала и едно отбиване в боксовете.

Това щеше да направи битката между Джейсън и Барнаби още по-опасна: ако Джейсън бъдеше елиминиран преди Барнаби, за Ню Йорк щеше да замине той.

Поне едно нещо беше съвсем ясно.

Състезание 50 щеше да се проведе по ръба на нож: предстоеше отчаяна битка и кораво състезание под непрекъснатата заплаха — последният ще бъде елиминиран.

Състезание 50 не прощаваше грешките.

Победителят щеше да вземе всичко.

Джейсън се събуди целият в пот.

Поредният кошмар с катастрофа.

— Какво ми става? — прошепна той на глас.

Погледна радиочасовника до леглото си. 01:30. Посред нощ. И то нощта преди Състезание 50. Само това му липсваше.

Седна в леглото, защото реши, че сънят ще е невъзможен, поне не веднага.

Излезе да се поразходи в градината край реката.

Седна на една пейка и внезапно чу в мрака гласове и стъпки. Скри се зад една статуя и се вслуша.

Различи два гласа. Единият дълбок, на възрастен човек, а другият млад и по-тънък.

Възрастният глас:

— Добра работа. Забави изкачването ѝ в класирането.

По-младият глас:

— Правя това, което ми казват.

Възрастният глас:

— Обаче тя все още може да завърши между първите четирима. А училището не иска госпожица Пайпър да замине за Ню Йорк. Беше достатъчно неудобно, че трябваше да ѝ се разреши да учи тук — а после малкият Чейсър ѝ осигури голяма реклама в Италия. Обаче ще е върхът на сладоледа, ако опрем до нея да представлява училището в Ню Йорк. Искам да се погрижиш това да не се случи.

По-младият глас:

— След случая с Бейкър вече не можем да изтощаваме магнитни дискове с микровълни. Бях пуснал червеи и вируси в компютъра на питмашината ѝ, обаче тя качи нов файъруол, и то от добрите. Все пак смятам, че ще мога да намеря някой нов вирус, който да блокира системата ѝ.

Възрастният глас:

— Добре. Направи го.

Заглъхващи стъпки по чакъла — двамата събеседници се отдалечиха.

Джейсън се беше ококорил.

Познаваше тези два гласа.

Единият беше на Жан-Пиер Леклерк.

А другият на Върнолд Смайт — брилянтинената маймуна от училищния отдел за части и оборудване.

Утре преди състезанието трябваше да поговори с Ериъл.

Съмна се.

Зората завари Джейсън на върха на скалите с Дидо. Седяха вторачени в изгрева. Въпреки безсънната нощ се бяха уговорили да се видят. В интерес на истината Джейсън искаше да види Дидо преди състезанието — нейното присъствие му вдъхваше сили.

На хоризонта черни облаци обрамчиха издигащото се слънце.

— Как се чувстваш? — попита Дидо.

— По-добре — отговори той твърдо. — По-силен.

Очите му бяха вторачени право напред. Лице на пилот.

— А планът ти за Барнаби?

— Май ще проработи. Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията по записите. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив — прави по-широк завой, отколкото трябва, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои.

Дидо го хвана за ръката.

— Джейсън, желая ти късмет.

— Благодаря — отвърна той.

После погледна отново към хоризонта.

— Днес ще вали.

Дъждът блъскаше по правия участък пред стартовата бариера. Скрити от пороя, летящите болиди чакаха в боксовете, магнитните им двигатели бръмчаха тихо, пилотите и навигаторите бяха напрегнати. (Поради технически и други причини шестима ученици нямаше да участват в състезанието.)

Стартовата бариера на спортното училище използваше модела на някогашните римски стартови бариери, които са пускали колесниците: широка, наподобяваща арка структура, в която имаше трийсет по-малки арки, отворени към широката права. Всяка арка подслоняваше една кола, желязна решетка преграждаше пътя ѝ. След като се дадеше сигналът, решетките щяха да се отворят и да пуснат пилотите.

Дзън!

Решетките се отвориха рязко и подобно на конете, които изскачат иззад решетката по време на Мелбърнската купа, деветнайсетте коли на учениците от Международното училище за пилоти се стрелнаха изпод арките в дъжда и започнаха петдесетото и последно състезание от училищния сезон.

Групата се понесе над океана — болидите пореха леещия се дъжд — и се отправи към долната част на света.

Барнаби Бейкър веднага оглави колоната. Джейсън гледаше да не го изпусне.

Това беше необичайно.

В предишните състезания Зейвиър беше показвал ясно превъзходство над Барнаби в ускорението на права, а сега се задоволи да се лепне плътно зад съотборника си… сякаш му правеше кеф да пътува с три четвърти от бързината си.

Джейсън веднага се сети какво става.

Зейвиър правеше заслон на съотборника си.

Пазеше му гърба!

След като на него самия не му трябваха точки, той се опитваше да подсигури победата за Барнаби. Това щеше да го вкара сред първите четирима и щеше да попречи на Джейсън да замине за Ню Йорк.

Обаче веднага щом осъзна това Джейсън се изправи пред един много по-належащ проблем.

Защото в този момент, докато се носеха ниско над блъсканите от дъжда вълни, други състезатели започнаха да атакуват «Аргонавт».

Хоакин Кортес започна да се приближава отдясно, като се целеше право в задния му спойлер !

Ударът щеше да извади и двамата от състезанието, но на Кортес — който не можеше да се надява на място в първата четворка — изглежда, въобще не му пукаше. Джейсън се гмурна под него, направи нисък вираж, избегна удара…

… и в този момент Хорейшо Уонг го изпревари отляво. За разлика от Кортес, Уонг все още имаше шанс за място в челната четворка.

— Джейсън — изгърмя гласът на Сали в слушалките му. — Какво става?!

— Кортес току-що опита да се направи на камикадзе. Искат да ни изхвърлят от състезанието! — извика Джейсън. — Сигурно Барнаби го е подкупил!

— Какво ще правиш?

— Има само едно нещо, което можем да направим — да го надминем.

Джейсън натисна газта в момента, когато стигнаха до два айсберга, известни като Шикана, стрелна се пред Кортес — и зае 7-о място зад Барнаби на 1-во, Зейвиър — 2-ро, Варишна Кришна — на 3-то, Айзая Уошингтън — на 4-то, Ериъл — 5-о и Уонг на 6-о. Обаче Хоакин Кортес го преследваше по петите и търсеше възможност да го прецака.

Навлязоха в участъка с айсбергите.