Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Добре — казах аз колкото се може по-спокойно.

Изрових един малък молив и надрасках бележка от другата страна на листа.

C>

Дена,

Ужасно съжалявам. Твоят куриер ме откри едва след шестата камбана. Той е неописуемо глупав.

Ти също ми липсваш и аз се поставям изцяло на твое разположение утре по което и да е време на деня или нощта. Изпрати момчето обратно с твоя отговор, за да ме уведомиш кога и къде.

@ С нежност,

@ Квоте

П.П.: Ако момчето се опита да вземе пари от теб, му извърти една хубава плесница зад ухото. Ще получи парите си, когато върне твоята бележка в „При Анкер“, стига да не се обърка или да не я изяде по пътя.

C$

Сгънах листа отново и притиснах топче горещ восък върху сгъвката.

Претеглих кесията си. През изминалия месец бях започнал постепенно да харча от последните два таланта, които бях заел от Деви. Прахосвах пари за лукс като превръзки, кафе и материалите, нужни за плана тази вечер.

Вследствие на това разполагах само с четири пенита и един самотен шим. Метнах пътната си торба на рамо и махнах на момчето да ме последва надолу по стълбите.

Кимнах на Анкер, който стоеше зад бара и след това се обърнах към момчето.

— Добре — казах аз, — обърка нещата със закъснението си, но ще ти дам възможност да ги поправиш. — Извадих три пенита и му ги показах. — Върни се в „Бъчвата и глиганът“, намери жената, която те е изпратила тук, и й дай това. — Вдигнах бележката. — Тя ще напише отговор. Ще го донесеш тук и ще го връчиш на него. — Посочих Анкер. — И той ще ти даде парите.

— Да н'съм идиот — възрази момчето. — Първо искам да получа половин пени.

— Аз също не съм идиот — уверих го аз. — Ще получиш цели три пенита, когато върнеш бележка от нея.

То ме погледна кръвнишки и кимна навъсено. Подадох му бележката и момчето се затича навън.

— Хлапето ми се видя малко объркано, когато влезе тук — отбеляза Анкер.

Поклатих глава.

— Глупаво е като овца — казах аз. — Не бих го използвал, но той поне знае как изглежда тя. — Въздъхнах и сложих трите пенита на бара. — Ще ми направиш услуга, ако прочетеш бележката, за да си сигурен, че момчето не се опитва да ме измами.

— Ами ако тя е от, хъм, лично естество? — Анкер ме погледна с неудобство.

— Тогава ще изтанцувам някой малък весел танц — отвърнах аз. — Но между нас да си остане, това не ми се струва особено вероятно.

* * *

Докато стигна до гората, слънцето беше залязло. Уилем вече беше там и разпалваше огън в широкото огнище. В продължение на четвърт час двамата заедно се потрудихме да съберем достатъчно дърва за горене, за да поддържаме кладата в продължение на часове.

Симон пристигна няколко минути след това, като влачеше дълъг изсъхнал клон. Тримата го начупихме на парчета и разговаряхме нервно за разни дреболии, докато измежду дърветата не се появи Фела.

Дългата й коса беше вдигната нагоре и разкриваше елегантната й шия и рамене. Очите й бяха тъмни, а устните й бяха малко по-червени от обикновено. Дългата й черна рокля бе прилепнала по тънката й талия и добре закръглените бедра. Тя разкриваше и най-пищните гърди, които бях виждал дотогава.

Всички я зяпнахме, но Симон се втренчи съвсем открито.

— Еха! — възкликна той. — И преди това ти беше най-красивата жена, която някога съм виждал. Не смятах, че е възможно да изглеждаш и по-добре. — Той се засмя с момчешкия си смях и вдигна двете си ръце към нея. — Погледи се само! Невероятна си!

Фела се изчерви и отклони поглед встрани. Очевидно думите му й бяха доставили удоволствие.

— Твоята роля тази вечер е най-трудна — казах й аз. — Неудобно ми е да искам това от теб, но…

— Ти си единствената неустоимо привлекателна жена, която познаваме — намеси се Симон. — Нашият резервен план беше да напъхаме Уилем в рокля. Никой не би харесал това.

— Съгласен съм — кимна Уилем.

— Само заради теб. — Устните на Фела се извиха в иронична усмивка. — Когато казах, че ти дължа услуга, никога не съм предполагала, че ще поискаш от мен да изляза на среща с друг мъж. — Усмивката й леко се вкисна. — Особено пък с Амброуз.

— Трябва да прекараш с него само час-два. Ако можеш, опитай се да го накараш да прескочите до Имре, но където и да отидете, достатъчно е да сте на стотина метра от „Златното пони“.

Фела въздъхна.

— Поне ще спечеля една вечеря от цялата работа. — Тя погледна към Симон. — Харесвам ботушите ти.

— Нови са — ухили се той.

Обърнах се при звука от приближаващи стъпки. Чакахме само Мола, но заедно със стъпките дочух шепот и скръцнах със зъби. Вероятно беше двойка млади влюбени, излезли да се насладят на необичайно топлото за сезона време.

Не трябваше да виждат групата ни заедно, особено тази нощ. Това щеше да предизвика твърде много въпроси. Точно се готвех да се втурна да ги пресрещна, когато разпознах гласа на Мола.

— Просто изчакай тук, докато им обясня — каза тя. — Моля те. Просто изчакай. Така ще стане по-лесно.

— Нека получи цветен припадък — разнесе се познат женски глас от мрака. — Ако ще да си изплюе черния дроб, изобщо не ме е грижа.

Мола се появи между дърветата. До нея вървеше дребна фигура с къса жълтеникавочервена коса. Деви.

Стоях слисано, докато Мола се приближаваше, вдигнала успокоително ръце, и говореше бързо:

— Квоте, познавам Деви отдавна. Тя ми помогна да се ориентирам, когато бях нова тук. Още преди да… напусне.

— Преди да ме изключат — гордо я поправи Деви. — Не се срамувам от това.

Мола побърза да продължи:

— След онова, което каза вчера, ми се стори, че е станало някакво недоразумение. Когато се отбих при нея, за да я попитам… — Тя сви рамене. — Цялата история се изясни. Деви поиска да помогне.

— И аз искам парче от Амброуз — заяви Деви и докато изричаше името му, в гласа й се появи студена ярост. — Помощта ми е до голяма степен случайна.

— Можем ли да предположим… — прокашля се Уилем.

— Той обича да бие своите курви — рязко го прекъсна Деви. — И ако можех да убия арогантното копеле и да знам, че ще ми се размине, щях да съм го сторила още преди години. — Тя погледна решително Уилем. — И да, в миналото съм имала вземане-даване с него. И не, подробностите не ви влизат в работата. Това достатъчно добра причина ли е за вас?

Настъпи напрегнато мълчание. Уилем кимна, като се постара лицето му да изглежда равнодушно.

Деви се обърна и ме погледна.

— Деви — отправих й лек поклон. — Съжалявам.

Тя примигна изненадано.

— Е, проклета да съм — рече с натежал от сарказъм глас. — Може би все пак имаш малко мозък в главата.

— Не мислех, че мога да ти вярвам — признах аз. — Сгреших и съжалявам за това. Тогава не разсъждавах особено ясно.

Тя ме изгледа продължително.

— Не сме приятели — отсече с все така ледено изражение. — Но ако си все още жив, когато всичко това свърши, можем да поговорим.