Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

— Е — тихо промърмори той на себе си и взе бебето, което преди малко бе оставил. — Имам ли приказка за вас? — много тихо каза той на детето с широко отворените очи. — Не. Не, нямам. Мога ли да си спомня някоя? Мисля, че се сещам за нещо по-добро.

Той дълго седя със замислено изражение на лицето си и тихо тананикаше на детето в ръцете си.

— Да, разбира се. — Трапис се поизправи върху стола си. — Готови ли сте?

* * *

Тази история е много стара. Отпреди раждането на който и да е от нас.

Дори преди раждането на бащите ни. Това се случило много отдавна.

Може би… Може би преди четиристотин години. Не, по-отдавна.

Вероятно преди хиляда години. А може би не чак толкова отдавна.

Лоши времена настъпили по света. Хората били гладни и болни. Имало глад и страшни чуми. Имало много войни и други лоши неща по онова време, защото нямало кой да спре всичко това.

Но най-лошото нещо по онова време било, че тогава по земята ходели демони. Някои от тях били малки и досадни същества, които плашели конете и прокисвали млякото. Но имало и много други, които били по-лоши.

Имало демони, които се криели в телата на хората и ги разболявали или ги карали да обезумеят, но и тези не били най-лошите. Имало демони, които приличали на огромни зверове, които хващали хората и ги изяждали, докато все още били живи и крещели, но тези също не били най-лошите. Някои демони крадели кожите на хората и ги носели като дрехи, но дори и тези не били най-лошите.

Имало един демон, който стоял над останалите. Енканис — поглъщащият мрака. Където и да отидел, сенките скривали лицето му и дори скорпионите, които посмеели да го ужилят, умирали от неговата поквара.

Техлу, който създал света и който властвал над всичко, наблюдавал света на хората. Той видял, че демоните ни се подигравали, убивали ни и изяждали телата ни. Той спасил някои хора, но само неколцина. Това било така, защото Техлу е справедлив и спасява само онези, които го заслужават, а в онези времена били малцина хората, които се грижели за собственото си добруване, камо ли пък за доброто на другите.

По тази причина Техлу не бил доволен. Защото той бил направил света така, че да е добро място за живеене за хората. Но неговата църква била покварена. Те крадели от бедните и не живеели според законите, които той бил установил…

Не, почакайте. По онова време още нямало църква, нито пък свещеници.

Имало само мъже и жени и някои от тях знаели кой е Техлу.

Но дори и те били грешни и затова, когато призовавали бог Техлу за помощ, той нямал желание да им помага.

Но след като години наред наблюдавал и чакал, Техлу накрая забелязал една жена с чисто сърце и дух. Името й било Периал. Майка й я била възпитала да познава Техлу и тя го почитала, доколкото й позволявал бедният й живот. Макар самата тя да живеела нелеко, Периал се молела само за другите и никога за себе си.

Техлу я наблюдавал дълги години. Той виждал, че животът й е труден, че я преследва лош късмет и се мъчи в ръцете на демони и лоши хора. Но тя никога не проклела неговото име, никога не спряла молитвите си и винаги се държала с всекиго любезно и с уважение.

И така, в една късна нощ Техлу й се явил насън. Той се възправил пред нея и тялото му изглеждало направено от огън и слънчева светлина.

Появил се пред нея в цялото си величие и я попитал дали знае кой е той.

— Разбира се — отвърнала тя и, виждате ли, била много спокойна, защото мислела, че това е просто странен сън. — Ти си бог Техлу.

Той кимнал и я попитал дали знае защо е дошъл при нея.

— Ще сториш ли нещо добро за съседката ми Дебора? — запитала тя, защото се молила за жената, преди да заспи. — Ще положиш ли ръката си върху съпруга й Лосел, за да го направиш по-добър човек? Той не се държи добре с нея. Мъжът не бива никога да вдига ръка срещу жена, освен ако не е с любов.

Техлу познавал съседите й. Той знаел, че те са порочни хора, които вършат порочни неща. Всички в селото били грешници освен нея. Всички в целия свят били грешници. Той й го казал.

— Дебора беше много любезна и добра с мен — отвърнала Периал. — И дори Лосел, когото не харесвам, все пак ми е съсед.

Техлу й казал, че Дебора е била в леглата на много различни мъже, а Лосел пиел всеки ден от седмицата, дори и по време на Скръбта. Не, почакайте… Тогава още нямало Дни на скръбта. Но така или иначе, той пиел много. Понякога толкова се разгневявал, че биел жена си, докато тя вече не можела да стои изправена и дори нямала сили да плаче.

Периал дълго мълчала в съня си. Тя знаела, че Техлу казва истината, но макар да била с чисто сърце, тя не била глупава. Периал подозирала, че съседите й вършат нещата, за които Техлу й разказал. Но дори и сега, когато вече знаела със сигурност какви са те, тя въпреки това се грижела за съседите си.

— Няма ли да й помогнеш?

Техлу отговорил, че мъжът и жената взаимно се наказват един друг. Те били грешници, а грехът трябвало да се наказва.

Периал казала честно онова, което мислела, може би защото си мислела, че сънува, а може би щяла да каже същото и будна, защото винаги казвала онова, което й лежи на сърцето:

— Не са виновни те, че светът е пълен с трудни избори, глад и самота — рекла тя. — Какво можеш да очакваш от хората, когато имат демони за съседи?

Но макар Техлу добре да чул мъдрите й думи, той отвърнал, че човешкият род е грешен, а грехът трябва да бъде наказван.

— Мисля, че знаеш твърде малко за това какво означава да си човек — казала тя. — Ако можех, аз бих им помогнала въпреки това — решително добавила.

— ТАКА БИ СТОРИЛА, ЗНАЧИ — рекъл Техлу, протегнал се и сложил ръка върху сърцето й.

Когато я докоснал, тя се почувствала като голяма златна камбана, която току-що била иззвъняла за пръв път. Отворила очи и вече знаела, че това не бил обикновен сън.

И тъй, тя не се изненадала много, когато открила, че е бременна. След три месеца родила чудесно тъмнооко момченце. Нарекла го Менда. Още на следващия ден след като се родил, Менда вече можел да пълзи. Два дни по-късно можел да ходи. Периал била изненадана, но не се обезпокоила, защото знаела, че детето е дар божи.

Въпреки това тя била мъдра и знаела, че хората може и да не разберат това. Затова пазила Менда близо до себе си и когато приятелите и съседите й идвали да я посетят, тя ги отпращала.

Но това не можело да продължи дълго, тъй като в малкия град няма тайни. Хората знаели, че Периал не била женена.

И макар децата, родени без брак, да били нещо обичайно по онова време, деца, достигнали зрелост за по-малко от два месеца, не се срещали често. Хората се страхували, че Периал е била в леглото с демон и детето й е демонско.

В онези мрачни времена такива неща се били случвали и преди и хората се страхували.