Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Деви разсеяно щракна ключа с палеца си, усили светлината и после отново я намали.

— Предполагам, че това ще е условието, което ще ми поставиш — да върна лампата на Килвин?

— Познаваш ме толкова добре, че това направо ме смущава — отвърнах аз.

Деви сложи лампата обратно на масата до книгата и бавно си пое дъх през носа.

— Книга, която е ценна само за теб — рече тя, — и лампа, която е ценна само за Килвин. — Поклати глава. — Предложението ти не е особено привлекателно.

Сърцето ме заболя, когато протегнах ръка, откопчах сребърните свирки от рамото си и също ги плъзнах по масата.

— Сребърни са — уверих я аз. — И не се намират лесно. Освен това с тях можеш да влезеш безплатно в „Еолиан“.

— Знам добре какво представляват. — Деви ги взе и ги огледа внимателно, след което добави: — Имаше и някакъв пръстен.

Замръзнах.

— Той не е мой, че да ти го дам.

Деви се засмя.

— Но е в твоя джоб, нали? — Тя щракна с пръсти. — Хайде, дай да го видя.

Извадих пръстена от джоба си, но не й го подадох.

— Минах през много неприятности заради него — обясних аз. — Това е пръстенът, който Амброуз взе от една моя приятелка. Просто още не съм успял да й го върна.

Деви седеше мълчаливо с протегната напред ръка. След миг на колебание сложих пръстена върху дланта й.

Тя го вдигна по-близо до лампата, наведе се напред, присви едното си око и притвори другото със съсредоточено изражение върху лицето си на малка фея.

— Камъкът е хубав — одобрително отбеляза тя.

— Обковката е нова — добавих аз с нещастен вид.

Деви внимателно постави пръстена върху книгата, до свирките и ръчната ми лампа.

— Ето каква сделка ти предлагам — рече тя. — Ще задържа тези неща като допълнителна гаранция срещу сегашния ти заем от девет таланта. Ще те чакам една година.

— Година и един ден — отвърнах аз.

— Колко типично за теб. — Устните й се извиха в усмивка. — Много добре. Това ще забави изплащането на дълга ти с година и един ден. Ако до края на този срок не си ми платил, ще загубиш тези вещи и дългът ни ще бъде уреден. — Усмивката й стана хищна. — Макар че можеш да ме убедиш да ти ги върна срещу определена информация.

Чух звъна на камбаната в далечината и въздъхнах. Нямах много време за пазарлъци, тъй като вече закъснявах за срещата си с Трепе.

— Добре — раздразнено се съгласих аз, — но трябва да държиш пръстена някъде на безопасно място. И не можеш да го носиш, докато не закъснея с плащането.

— Не можеш… — намръщи се Деви.

— По този въпрос съм непреклонен — прекъснах я аз със сериозен тон. — Пръстенът принадлежи на моя приятелка. Той й е скъп. Не мога да позволя да го види на нечия друга ръка. Не и след всичко, което сторих, за да го взема от Амброуз.

Деви не каза нищо, а на лицето й на фея се появи мрачно изражение. Аз също направих мрачна физиономия и я погледнах право в очите. Когато е необходимо, мога да докарам доста сносно мрачно изражение.

Мълчанието ни се проточи.

— Добре! — най-сетне се съгласи тя.

Стиснахме си ръцете.

— Една година и един ден — напомних й аз.

> 51.

> Всички мъдреци се страхуват

Отбих се в „Еолиан“, където ме чакаше Трепе. Не го свърташе на едно място от нетърпение. Беше ми казал, че е открил кораб, който тръгва надолу по течението на реката след по-малко от час. Освен това беше платил пътуването ми до Тарбеан, откъдето би трябвало лесно да си намеря транспорт на изток.

Двамата забързахме към доковете и пристигнахме тъкмо когато корабът вече се приготвяше за отплаване. Запъхтян от бързото ходене и със зачервено лице, Трепе побърза в рамките на три минути да ми даде всякакви важни житейски съвети.

— Маерът е от много, много стар род — каза ми той. — Не като повечето дребни благородници по тези места, които не могат да ти кажат кои са прадядовците им. Така че се дръж почтително с него.

Вдигнах очи към небето. Защо всички винаги очакваха от мен, че ще се държа лошо?

— И запомни — добави той, — ако изглеждаш като човек, който го прави за парите, ще те смятат за провинциалист. Тогава никой няма да те взема на сериозно. Ти си там, за да спечелиш благоразположение. Това е игра с високи залози. А когато спечелиш благоразположение, ще започнеш да печелиш и пари. Ако имаш едното, ще притежаваш и другото. Както е писал Текам: „Цената на един самун хляб е ниска и затова той често не достига…“

— „… но някои неща са безценни — смехът, земята и любовта никога не могат да бъдат купени“ — довърших вместо него аз.

Всъщност цитатът беше от Греган Малкия, но не си направих труда да поправя графа.

— Хей, вие там! — извика ни от палубата на кораба един смугъл брадат мъж. — Чакаме един запилял се моряк и капитанът беснее като някоя грозна уличница. Кълне се, че ще тръгнем, ако до две минути не се появи. По-добре да сте на борда дотогава.

Той се отдалечи, без да дочака отговор.

— Обръщай се към него с „ваша милост“ — продължи Трепе, сякаш разговорът ни изобщо не е бил прекъсван. — И помни — ако искаш да те чуят, говори по-рядко. О! — той извади запечатан плик от вътрешния си джоб. — Ето ти препоръчителното писмо. Може да изпратя още едно копие по пощата, просто за да знае той и да те очаква.

Усмихнах му се широко и стиснах ръката му.

— Благодаря ти, Ден — искрено казах аз, — за всичко. Оценявам онова, което правиш за мен, повече, отколкото мога да изразя с думи.

Трепе махна небрежно с ръка.

— Знам, че ще се справиш блестящо. Ти си умно момче. Не забравяй да намериш добър шивач, щом стигнеш там. Модата ще бъде различна. Както казват: „Дамата се познава по обноските, а мъжът по дрехите.“

Коленичих и отворих калъфа. Преместих лютнята встрани, натиснах капака на тайника и го отворих. Мушнах запечатания плик на Трепе вътре, при кухия рог с рисунката на Нина и малка торбичка със сушени ябълки, която бях прибрал там. В сушените ябълки нямаше нищо специално, но по мое мнение, ако имаш тайно отделение в калъфа на лютнята си и не го използваш, за да криеш някакви работи, значи нещо не си съвсем наред.

Затворих закопчалките, които придържаха капака, след което се изправих и събрах вещите си, готов да се кача на борда на кораба.

Трепе внезапно ме хвана за рамото.

— Почти щях да забравя! В едно от писмата Алверон спомена, че младите хора в неговия двор играят комар. Той мисли, че това е жалък навик, затова стой далеч от тези неща. И запомни, че причината за големите наводнения е бавното топене на снега, така че човек трябва да е два пъти по-внимателен при постепенната смяна на сезона.

Видях, че някой тича надолу по дока към нас. Беше мъжът с изпито лице, който беше минал покрай двама ни с Елодин на Каменния мост. Стискаше под мишница увит в кърпа пакет.