Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Отново го сложи в пещта и аз започнах да помпам с духалото, без да чакам да ме подканят. След като повторихме тази процедура три пъти, целият се облях в пот. Дощя ми се да не бях затварял вратата на Килвин, но не исках да оставям духалото за времето, необходимо да я отворя отново.

Килвин, изглежда, не забелязваше горещината. Стъкленият балон стана голям колкото главата ми, а след това колкото тиква. Но на петия път, когато го извади от пещта и започна да го раздува, той провисна от края на тръбата, спука се и падна на пода.

— _Кист, крайле, ен Коте_ — гневно изруга той и хвърли металната тръба, която остро иззвъня върху каменния под. — _Краемет бреветан Аерин!_

Сподавих внезапното си желание да се засмея. Моят сиару не беше много добър, но бях почти сигурен, че Килвин каза: „Лайна в брадата на бога!“

Подобният на мечка магистър дълго стоя с поглед, насочен към строшеното стъкло на пода. След това изпусна дълга и ядосана въздишка през носа си, свали очилата си и обърна поглед към мен.

— Три комплекта синхронизирани звънци, месинг — започна той без предисловие. — Един кран със стяга, желязо. Четири комина, желязо. Шест сифона, калай. Двайсет и два прозореца от двойно подсилено стъкло и различни други неща, изработени на парче.

Това беше списъкът на цялата работа, която бях свършил този семестър в Рибарника. Просто неща, които можех да направя и да продам на Ателието за бърза печалба.

— Доставя ли ти удоволствие тази работа, ре'лар Квоте? — погледна ме Килвин с тъмните си очи.

— Тези проекти са доста лесни, магистър Килвин — признах аз.

— Сега си ре'лар — каза той с глас, натежал от упрек. — Задоволяваш ли се да вървиш по най-лесния път и да правиш играчки за богатите безделници? На това ли искаш да посветиш времето си в Рибарника? На лесна за изпълнение работа?

Усетих капчици пот в косата си, които започнаха да се стичат по гърба ми.

— Малко се притеснявам да се захвана с нещо свое — оправдах се аз. — Не одобрихте модификациите, които направих в ръчната си лампа.

— Това са думи на страхливец — отсече Килвин. — Нима щом те смъмрят веднъж, вече не смееш да опитваш отново? — Той ме погледна. — Питам те отново, звънци и отливки — харесва ли ти тази работа, ре'лар Квоте?

— Харесва ми мисълта да си платя таксата за обучение за следващия семестър, магистър Килвин. — Потта се стичаше по лицето ми, опитах се да я забърша с ръкава си, но ризата ми вече бе подгизнала.

Хвърлих поглед към вратата на кабинета на Килвин.

— А самата работа? — подкани ме магистърът.

Тъмната кожа на челото му бе покрита с капчици пот, но като изключим това, явно горещината не го притесняваше.

— Истината ли искате, магистър Килвин? — попитах аз и се почувствах леко замаян.

— Ценя истината във всичко, ре'лар Квоте. — Той изглеждаше леко обиден.

— Истината е, че миналата година направих осем палубни фенера, магистър Килвин. Ако трябва да направя още един, предполагам, че може и да пукна от скука.

Килвин изпухтя с някакво подобие на смях и ми се усмихна широко.

— Добре. Така трябва да се чувства един ре'лар. — Той ме посочи с дебелия си пръст. — Умен си и имаш сръчни ръце. Очаквам от теб велики дела, а не скучна, робска работа. Направи нещо изобретателно и то ще ти докара повече пари от един фенер. И със сигурност повече от работата на парче. Нея я остави на е'лирите. — Той махна презрително към прозореца, който гледаше към работилницата.

— Ще се постарая, магистър Килвин — обещах аз, като гласът ми прозвуча далечно и слабо в собствените ми уши. — Имате ли против да отворя вратата, за да влезе малко свеж въздух?

Килвин изсумтя в знак на съгласие и аз направих крачка към вратата. Но краката не ме държаха и ми се виеше свят. Олюлях се и едва не се строполих с главата напред върху пода, но успях да се хвана за ръба на тезгяха и вместо това паднах на колене.

Когато наранените ми колене се удариха в каменния под, болката беше мъчителна. Но не извиках. Всъщност болката сякаш идваше от някъде много далеч.

* * *

Съвзех се объркан, с пресъхнала уста, сякаш пълна с пясък. Очите ми бяха подути, а мислите — толкова мудни, че ми бе нужно дълго време, докато разпозная характерния антисептичен мирис във въздуха. Това, в комбинация с факта, че лежах гол под чаршафите, ми даде да разбера, че се намирам в Медика.

Обърнах глава и видях къса руса коса и тъмната униформа на медик. Отпуснах се назад върху възглавницата.

— Здравей, Мола — програчих аз.

Тя се обърна и ме погледна сериозно.

— Квоте — рече с официален тон, — как се чувстваш?

Тъй като съзнанието ми все още бе замъглено, трябваше да се замисля над отговора си.

— Глупав — отвърнах аз и после добавих: — И жаден.

Мола ми донесе чаша и ми помогна да пия от нея. Течността вътре беше сладка и зърнеста. Отне ми доста време, докато я изпия, но когато свърших, се почувствах почти човек.

— Какво се случи? — попитах аз.

— Припаднал си в работилницата за изобретения — обясни тя. — Самият Килвин те донесе тук. Всъщност беше доста трогателно. С мъка го изгоних.

Усетих как целият се изчервих от срам при мисълта, че огромният магистър ме е носил из улиците на Университета. В ръцете му трябва да съм изглеждал като някоя парцалена кукла.

— Припаднал съм?

— Килвин обясни, че в стаята е било горещо — рече Мола — и ти си се потил дори през дрехите. От теб е капела пот. — Тя махна към ризата и панталоните ми, които лежаха смачкани на топка върху масата.

— Топлинен удар? — предположих аз.

Мола вдигна ръка, за да ме накара да замълча.

— Това беше първата ми диагноза — отвърна. — След по-обстоен преглед реших, че всъщност страдаш от остър случай на скачане през прозорец миналата нощ. — Тя ми хвърли пронизващ поглед.

Внезапно осъзнах положението си. Не това, че бях почти чисто гол, а че имах очевидни рани от падането си от покрива на „Златното пони“. Хвърлих поглед към вратата и с облекчение видях, че е затворена. Мола стоеше и ме наблюдаваше с преднамерено безизразно изражение.

— Някой друг видя ли ме? — попитах.

— Днес бяхме доста заети — поклати глава Мола.

— Това поне е добре — отпуснах се малко аз.

— Тази сутрин Аруил даде нареждане всички подозрителни наранявания да бъдат докладвани. — Лицето й беше мрачно. — Причината за това не е тайна. Самият Амброуз е предложил порядъчна сума на онзи, който му помогне да хване крадеца, проникнал в стаите му и откраднал доста ценности, включително и пръстена, подарен от майка му на смъртния й одър.

— Това копеле! — разпалено извиках аз. — Не съм откраднал нищо.

— Казваш го просто така? — повдигна вежди Мола. — Няма да отричаш? Или да се опиташ да обясниш… нещо?