Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

По време на пролетния семестър имах няколко провала.

Първият от тях беше по-скоро провал в моите собствени очи. Очаквах, че научаването на

илишки ще е сравнително лесно. Но едва ли нещо можеше да е по-далеч от истината.

За няколко дни бях научил достатъчно тема, за да се защитавам в съда. Но тема е много

методичен език и аз вече бях понаучил нещо от него по време на занятията. Може би по-

важното беше, че много неща в него се припокриваха с атуранския. Използваха се едни и

същи символи за писане и много думи си приличаха.

Илишкият по нищо не приличаше на атуранския или сиару, нито пък на адемския. Беше

ирационален, сложен и объркан. Четиринайсет глаголни времена в изявително наклонение.

Странни окончания на съществителните при обръщенията.

Не можеш просто да кажеш „чорапите на ректора“. О, не. Това беше твърде просто. Във

всяко притежание имаше особена двойственост. Така че ако ректорът притежаваше чорапите

си, то и чорапите му по някакъв начин също го притежаваха. Това променяше употребата и

на двете думи по сложни граматически начини. Сякаш простият факт, че някой притежава

чорапи, по някакъв начин фундаментално променя природата му.

Дори и след месеци занимания с ректора илишката граматика продължаваше да е за мен

неразбираема бъркотия. Единственото, което успях да науча, бе разхвърлян и повърхностен

речник от отделни думи. Познанията ми за възлите за разказване на истории бяха дори по-

слаби. Опитах се да подобря уменията си, като се упражнявах с Деох. Но той не беше кой

знае какъв учител и призна, че единственият човек, способен да чете възли за разказване на

истории, когото някога е познавал, е била баба му. Но тя починала още когато бил много

малък.

Вторият ми провал беше в химията за напреднали, която изучавах при гилера на

Мандраг, Анисат. Макар самият предмет да ме очароваше, не се разбирах с Анисат.

Допадаше

ми

онова,

което

предлагаше

химията.

Харесвах

трепета

на

експериментирането, предизвикателството на пробите и грешките. Обожавах нейната

загадъчност. Трябва да призная, че освен това, колкото и да е глупаво, ме привличаха и

приспособленията, които се използваха — колбите и тръбите, киселините и солите, живакът

и желязото. В химията има нещо първично, нещо, което не се поддава на обяснение. Или го

усещаш, или не.

Анисат не го усещаше. За него химията беше водене на дневници и внимателно

подредени редове с цифри. Караше ме да повтарям едно и също титруване четири пъти

просто защото нотацията ми е неправилна. Защо трябваше да записвам числата? Защо

трябваше да записвам десет минути онова, което ръцете ми щяха да свършат за пет?

Затова непрестанно спорехме. В началото кротко, но никой от двама ни не искаше да

отстъпи. Вследствие на това само два цикъла след началото на семестъра стигнахме дотам

да си крещим един на друг насред Пещта, докато трийсет студенти ни зяпаха смаяно.

Той ми каза да напусна часовете му и ме нарече непочтителен денерлинг, който не

уважава авторитета. Аз на свой ред го нарекох надут глупак, чието призвание е да е

писарушка в някоя кантора. Ако трябва да сме честни, и двамата имахме известно право.

Другият ми провал беше по математика. След като в продължение на месеци слушах

развълнуваното дърдорене на Фела за това колко много е научила от магистър Брандеур, се

захванах да задълбоча познанията си за работа с числата.

За съжаление високите върхове на математиката не ми доставяха удоволствие. Аз не съм

поет. Не харесвам думите, изричани заради самите думи. Харесвам думите заради онова,

което могат да постигнат. По същия начин не съм математик и числата, които се занимават

със самите числа, не ме интересуват особено.

След като изоставих химията и аритметиката, ми остана много свободно време. Част от

него прекарвах в Рибарника, като сам произвеждах „Безкръвни“, които се продаваха

практически още преди да са стигнали до склада. Освен това прекарвах доста време в Архива

и в Медика и правех проучвания за есе, озаглавено „Относно неефективността на

арундинацеята“. Аруил се отнасяше скептично към това, но се съгласи, че първоначалните

ми проучвания заслужават внимание.

Част от времето прекарах в занимания с разни романтични истории. Това беше нещо

ново за мен, тъй като никога преди жените не ми бяха хвърляли око. Или пък ако са го

правели, аз просто не съм знаел как да постъпя.

Но сега бях по-възрастен и донякъде по-мъдър. И тъй като историите се

разпространяваха, жените и от двете страни на реката започнаха да проявяват интерес към

мен.

Всичките ми романтични истории бяха приятни и кратки. Не мога да кажа каква беше

причината да са кратки освен очевидната — че не можех да предложа достатъчно на една

жена, за да я окуража да пожелае компанията ми за по-дълго време. В това отношение

Симон например можеше да предложи много. Той беше като скъпоценен камък в калта. На

пръв поглед не изглеждаше зашеметяващо, но под повърхността се криеха много важни

качества. Той беше толкова нежен, мил и внимателен, колкото една жена можеше само да си

мечтае. Караше Фела да се чувства не на себе си от щастие. Сим беше истински принц.

В сравнение с него какво можех да предложа аз? Всъщност нищо. Бях по-скоро като

някакъв любопитен камък, който човек взема, носи го известно време и след това го

изхвърля, осъзнавайки, че колкото и да е интересен, той все пак не е нищо повече от парче

втвърдена пръст.

* * *

— Магистър Килвин — попитах аз, застанал на прага на кабинета на учителя, — сещате

ли се за метал, който може да издържи усилено използване в продължение на две хиляди

години и да остане сравнително запазен и чист?

Огромният изобретател вдигна очи от месинговото зъбно колело, което гравираше, и ме

погледна.

— И какъв проект планираш сега, ре’лар Квоте?

През последните три месеца се опитвах да създам друга схема, която да е толкова

успешна, колкото и моят „Безкръвен“. Донякъде заради парите, но също и защото бях

научил, че е много по-вероятно Килвин да повиши в ранг студенти с три-четири

впечатляващи схеми, които да са тяхна заслуга.

За съжаление и тук ме очакваше поредица от неуспехи. Имах повече от дузина хитроумни

идеи, но нито една не стигна до завършен проект.

Повечето хрумвания бяха отхвърлени от самия Килвин. Оказа се, че осем от схемите,

които предлагах, вече бяха създадени, някои преди повече от сто години. Килвин ме

осведоми, че за пет би било необходимо използването на руни, които са забранени за