Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

следващата битка.

Високият адемец, който бе поканил Вашет да се бие, се състезаваше с една слаба като

вейка жена. Необичайното беше, че той използваше дървен меч, докато тя се биеше с голи

ръце. Той успя да спечели с малка преднина, след като получи два здрави ритника в ребрата.

— Кой от двамата спечели? — попита ме Вашет.

Беше ми ясно, че тя не търси очевидния отговор.

— Не беше кой знае каква победа — отвърнах аз. — Тя дори нямаше меч.

— Тя е от третия камък и го превъзхожда много като боец. Това беше единственият

начин съперничеството им да е равностойно, освен ако той не си бе довел някой другар,

който да се бие на негова страна — изтъкна тя. — Така че те питам отново — кой победи?

— Той спечели състезанието — отвърнах аз, — но утре ще има големи насинявания.

Освен това замахванията му бяха леко необмислени.

— И така, кой спечели? — Вашет се обърна да ме погледне.

Замислих се за момент.

— Нито единият — накрая реших аз.

Тя кимна. Официално одобрение. Жестът ѝ стопли сърцето ми, тъй като всички, които

бяха обърнати с лица към нас, го видяха.

Най-сетне в кръга пристъпи Шехин. Беше свалила накривената си жълта шапка и вятърът

развя сивеещата ѝ коса. Когато я видях сред останалите адемци, осъзнах колко е дребна.

Движеше се с такава увереност, че бях свикнал да мисля, че е по-висока, но в действителност

едва стигаше до рамото на някои по-високи адемци.

Тя носеше прав дървен меч. Нямаше никаква украса, но беше така издялан, че имаше

дръжка и острие. Много от останалите мечове за тренировка, които бях виждал, не бяха

нищо повече от загладени пръчки, които уж са мечове. Бялата риза и панталоните на Шехин

бяха пристегнати към тялото ѝ с тънки бели връзки.

Заедно с нея излезе една много по-млада жена. Тя беше по-ниска от Шехин с няколко

сантиметра. Телосложението ѝ също беше фино, а заради малкото ѝ лице и тесните рамена

изглеждаше почти като дете. Но ясно изразената извивка на високите ѝ гърди и

закръглените бедра под тесните червени наемнически дрехи даваха ясно да се разбере, че не

е дете.

Дървеният ѝ меч също беше оформен. Беше леко извит за разлика от останалите.

Жълтеникавочервената ѝ коса беше сплетена на дълга тънка плитка, която се спускаше до

кръста ѝ.

Двете вдигнаха мечовете си и започнаха да се обикалят една друга.

Младата жена беше удивителна. Тя нанесе толкова внезапен удар, че едва забелязах

движението на ръката ѝ, да не говорим за острието на меча ѝ. Но Шехин небрежно отби

удара ѝ с „навяващ сняг“, като отстъпи назад с половин крачка. Преди обаче да успее да

контраатакува на свой ред, младата жена се завъртя и дългата ѝ плитка се залюля.

— Коя е тя? — попитах аз.

— Пенте — възхитено отвърна Вашет. — Тя е истинска фурия, нали? Като някой от

древните ни предци.

Жената отново се приближи към Шехин, направи финт и замахна с меча си. Стрелна се

напред, ниско над земята. Невъзможно ниско. За да запази равновесие, премести задния си

крак, като дори не докосна земята. Ръката ѝ, която държеше меча, се плъзна пред нея, а

коляното ѝ се сви толкова много, че цялото ѝ тяло се оказа под нивото на главата ми,

въпреки че седях на земята с кръстосани крака.

Пенте направи всички тези гъвкави движения за времето, което ви е нужно да щракнете с

пръсти. Върхът на меча ѝ слезе ниско под защитата на Шехин и се изви под ъгъл към

коляното ѝ.

— Какво е това? — тихо попитах аз, без дори да очаквам отговор. — Никога не си ми го

показвала.

Но това бяха просто думи на учудване. Никога, дори и след сто години, тялото ми не би

могло да направи нещо подобно.

Шехин обаче някак си избягна атаката. Не отскочи встрани с внезапно движение. Не се

дръпна бързо назад извън обсега ѝ. Тя беше бърза, но не това беше същността на начина, по

който се движеше. Ходовете ѝ бяха обмислени и съвършени. Когато мечът на Пенте се

насочи към коляното ѝ, нея вече я нямаше там. Върхът на оръжието вероятно бе достигнал

на няколко сантиметра от коляното ѝ, но това не бе достатъчно близо. Шехин беше

помръднала само толкова, колкото е необходимо, не повече.

Този път тя успя да контраатакува и пристъпи напред с „врабчето удря ястреба“. Пенте се

завъртя встрани, докосна за кратко тревата и след това се отблъсна от земята. Не, отхвърли

се от земята, като използва само лявата си ръка. Тялото ѝ се напрегна като стоманена

пружина и се изви като дъга, а мечът ѝ се стрелна бързо два пъти напред, принуждавайки

Шехин да отстъпи.

Пенте беше изпълнена със страст и ярост. Шехин беше спокойна и непоколебима. Пенте

беше буря, а Шехин — камък. Пенте беше тигър, а Шехин — птица. Пенте танцуваше и се

извиваше. Шехин се обърна и направи една-единствена съвършена стъпка.

Пенте сечеше, въртеше се като вихрушка и нанасяше удар след удар…

И след това те спряха. Върхът на дървения меч на Пенте се притисна в бялата риза на

Шехин.

Ахнах изненадано, макар и не толкова силно, че да привлека вниманието към себе си.

Едва тогава осъзнах, че сърцето ми препуска лудо. Цялото ми тяло бе обляно в пот.

Шехин свали меча си и направи жест за раздразнение , възхищение и смесица от други

неща, които не разпознах. Тя оголи зъби в лека гримаса и силно разтри с ръка ребрата си,

където я беше ударила Пенте, по същия начин, по който човек разтрива пищяла си, когато се

блъсне в стол.

Обърнах се ужасено към Вашет.

— Тя ли ще бъде новият ръководител на училището? — попитах я аз.

Тя ме погледна озадачено.

Посочих отворения кръг пред нас, където двете жени стояха и разговаряха.

— Тази Пенте — тя победи Шехин…

Вашет ме гледа известно време неразбиращо и след това избухна в продължителен,

доволен смях.

— Шехин е стара — отвърна. — Тя е баба. Не можеш да очакваш от нея да печели всеки

път срещу някой толкова подвижен, млад и изпълнен с огън и свеж вятър като Пенте.

— Аха, разбирам. Мислех…

Вашет беше достатъчно любезна, за да не ми се изсмее отново.

— Шехин не е начело на училището, защото никой не може да я победи. Що за странно

хрумване е това. Какъв хаос би настъпил, ако всеки път нещата се променят в зависимост от

късмета, който някой е имал в една или друга схватка. — Тя поклати глава. — Шехин ни

ръководи, защото е прекрасна учителка и защото владее летхани до съвършенство. Тя е

начело на училището, защото е мъдра и познава света и защото знае как да се справя с

неприятните проблеми. — Многозначително ме потупа по гърдите с два пръста и след това

добави отстъпчиво: — Разбира се, освен това тя е и превъзходен боец. Няма как да имаме