Unknown - Матю Райли Летящ старт

Фотосеансът свърши и Фабиан се вмъкна в кабината си.

Джейсън се втурна към бокса си, явно в тоалетната там — постъпка, която накара хората по трибуните да избухнат в смях. Новакът явно беше нервен.

След минута Джейсън излезе, вече с каска, и се качи при Бъг.

Бяха готови за единоборството.

Показното състезание беше истинска красота.

«Марсилският сокол» и «Аргонавт» се стрелнаха по правата, а въодушевената тълпа правеше мексиканска вълна, докато минаваха.

Състезанието беше двайсет обиколки и първоначално Фабиан поведе — дори от време на време правеше фигури, за да достави удоволствие на зрителите.

Джейсън упорито го следваше, като показваше станалата вече негова запазена марка решителност, и при една от Фабиановите фигури се наклони откъм вътрешната му страна и го задмина.

Очевидно изненадан, Фабиан го подгони и след една обиколка отново пое водачеството.

Обаче това беше само втората от много смени на водачеството, защото Джейсън навлезе в духа на състезанието и за изненада на всички, докато беше начело, също си позволи да прави акробатични изпълнения: смъртоносните плъзгания или странния тирбушон с претъркулване.

Тълпата виеше от възторг.

Когато състезанието наближи края си, двамата спряха номерата. «Аргонавт» се промъкна откъм вътрешната страна на «Марсилският сокол» в предпоследния завой и колите полетяха с все сили към финала.

Куршуми близнаци.

В широкия 180-градусов завой Джейсън пое по стандартната крива, докато Фабиан започна да прави широк завой, плъзгайки се по вътрешната страна с точността на хирург — смъртоносните криле на «сокола» стигнаха на сантиметри от носа на «Аргонавт». Една до друга, двете коли се стрелнаха по финалната права, като вдигаха зад себе си еднакви пясъчни вихрушки, преди заедно да пресекат линията…

Ревът на тълпата беше красноречив. Знаеха кой е спечелил. Новакът — с половин дължина на колата. Юмрукът на Джейсън се стрелна във въздуха, докато правеше почетната си обиколка. Колата на Фабиан се появи до него и французинът му предложи «пилотски поздрав» — кратко докосване по каската с дясната ръка. Беше като ръкостискане след последния сет в тениса — винаги се правеше след състезание по двойки.

Джейсън върна поздрава.

Двете коли направиха една пълна обиколка на пистата под оглушителния приветствен рев и ръкоплясканията на тълпата, преди да спрат на финалната права срещу ВИП трибуната.

Фабиан излезе от кабината. Поклащаше глава в престорено неверие — сякаш искаше да каже: «Кой да предположи — този младок!».

Джейсън и Бъг слязоха от «Аргонавт» и Фабиан отиде при Джейсън да го поздрави, но вместо да стисне ръката му, той си свали каската…

… и всички видяха, че пилотът на «Аргонавт», състезателят, който току-що беше победил Фабиан в това прекрасно единоборство, изобщо не е Джейсън Чейсър.

Застанала в средата на Циркус Максимус, облечена в Джейсъновия кожен гащеризон, стиснала каската на Джейсън в ръка, до дребния навигатор на Джейсън стоеше Ериъл Пайпър.

На живо по телевизията долната челюст на Фабиан увисна чак до пистата.

— Но… — заекна французинът. — Нали ни снимаха заедно преди старта?

— Изглежда, Джейсън Чейсър, който изтича в тоалетните на бокса, не беше същият, когато излезе — обясни Ериъл. — Е, Фабиан, какво точно каза за жените и състезанията с летящи коли?

Тълпата беше изумена, но само за миг.

В следващия зарева одобрително.

Ериъл се усмихваше доволно.

Далеч на север, на празната писта на Ломбарди, без жив журналист наоколо, Джейсън Чейсър се качи в своето «Ферари Ф-3000» и започна да тренира, тренира, тренира — в славна тишина и спокойствие.

Това беше най-хубавият подарък за рожден ден, който беше получавал.

Квалификация за полпозишън Рим, Италия

Петъкът от седмицата преди старта

Черно-жълтото «Ферари» на Джейсън се извърташе почти на деветдесет градуса, докато се носеше в широка дъга около Колизея.

След това изпълни бърза поредица зигзази по римските улици, преди да направи завой в откритото поле и да влезе в последния участък на квалификационното трасе за полпозишъна — един пъклен участък, известен като Пързалката.

Тази виеща се част от пистата с формата на издължено S всъщност беше ров, специално изкопан и обкрачен от множество спонсорски арки. Основна особеност на пързалката бяха четирите прегради, разположени по дължината ѝ. Във всяка имаше тясна вратичка, колкото да мине летящият болид. Това, че отворите бяха разположени в лявата или дясната част на бариерата, превръщаше преодоляването им в брутално предизвикателство за пилота.

Беше достатъчно трудно да минеш през Пързалката по време на квалификацията за полпозишъна — в самото Италианско бягане имаше няколко участъка Пързалка и пилотът трябваше да ги преодолява, докато други състезатели се стрелкат около него .

Във всеки случай квалификацията беше състезание за време — най-бързите в Пързалката щяха да заемат челните места в стартовата решетка на неделното състезание. Затова състезателите излизаха на трасето един по един.

Всеки имаше право на три обиколки и се броеше най-доброто време.

Това беше третата обиколка на Джейсън и когато влезе в Пързалката, той летеше с бързината на ракета. Двете предни времена през този ден не бяха нищо особено — но тази обиколка беше бърза.

Стените на изкопа летяха покрай него с астрономическа скорост, той завиваше наляво и надясно и — рууф! — наклони своето «Ферари Ф-3000» настрани и профуча през първата вратичка.

Малко по-късно, след още три наклонявания, литна през последната вратичка под рева на тълпата. Очите му се стрелнаха към електронното табло с временното класиране.

12-и.

12-и не беше зле. Джейсън не беше очаквал, че ще спечели първото място. Надяваше се просто да се представи добре — и да се измъкне от Пързалката със здрава кола. По дяволите, ако беше успял да се нареди сред първата десетка, щеше да се чувства все едно е кацнал на Луната.

Обаче 12-и от общо 28 стартиращи — и с този резултат можеше да се живее.

— Никак не е лошо — каза Сали. — Никак не е лошо… за новак.

И разчорли косата на Джейсън.

— Добро каране, шампионе!

Макар да не му се ходеше, Джейсън беше длъжен да отиде на официалната галавечеря по случай Италианското бягане.

Ако галавечерята в спортното училище по случай Спонсорския турнир минаваше за пищна, тази беше съвсем друга категория.

Провеждаше се на Пиаца де Кампидолио — прочутия площад, проектиран от Микеланджело на Капитолийския хълм. Осветявана от прожектори, насочили лъчите в небето, пиацата приличаше на място, излязло направо от приказките.