Мег Лоузи - Децата на новото време

Поради своята надареност Кристалните деца освен това не мислят като повечето хора, а заедно с движенията на енергията — холографски и секционно, общувайки с околните и средата като живи попивателни. Информацията постъпва и се класифицира на съответното място в мозъка. Когато отделни сведения, които на пръв поглед нямат връзка помежду си, изникнат в съзнанието им, тези деца незабавно ги съхраняват за по-нататъшна употреба. Когато открият ново парче от мозайката, съхраняват и него — и така, докато не сглобят цялата картина.

Поради различния начин на обработка на данните огромен брой от тях остават неразбрани. На повечето биват предписвани медикаменти като «Риталин», които да ги успокояват и да им помагат да задържат вниманието си. Но лекарствата не са решение на проблема. Факт е, че не отглеждаме тези деца по начин, който да отчита нивото им на съзнание. Вместо това се мъчим да ги натикаме в тесните кутийки на социалните очаквания, основаващи се на норми, които просто не са валидни за тях. Време е за промяна. Трябва да приложим нови, различни образци, за да насърчаваме талантите на тези малчугани.

Родители и настойници често ме питат как да улеснят лечението на деца, които не се вписват в средата си. След това обикновено откривам, че поради високата си чувствителност детето е с увредено или абсолютно уникално енергийно поле и в повечето случаи проблемът идва тъкмо от околните — просто защото не разбират. След като поработя със семейството, накарам ги да разберат и им покажа как да подкрепят надарените си деца, повечето спират да притискат детето и атмосферата олеква. В повечето случаи това е, защото родителите осъзнават, че на детето му няма нищо, а просто е същество с дарби, което може да донесе много на света! Когато бъдат освободени от напрежението, децата са свободни да бъдат каквито са и започват да проявяват още повече дарби.

Описаните в настоящата книга хлапета не са готови да се вместят в предварително определените им от обществото кутийки — всъщност това е невъзможно за тях. Медикаментите не променят същността им; само ги вцепеняват достатъчно, за да забравят за различията си. С течение на времето, ако се обезсърчи или не използва дарбите си, детето най-често започва да ги забравя. След като вратите към другите реалности се затворят, то става като другите деца. В най-лошите случаи този вид потискане може по-късно, когато детето порасне, да предизвика различни проблеми — понижена самооценка, депресия, усещане за малоценност или вътрешно убеждение, че не всичко в този свят е наред. Не бива да забравяме, че в новите ни еволюционни процеси няма нищо «нормално». Самото понятие за реалността е неразривно свързано с гледната точка на човека, който я преживява. Когато родители, учители, настойници и други подобни са с непреклонни схващания за това кое е нормално, детето няма никакъв шанс!

Кристалните деца мислят толкова бързо, че често сякаш скачат от тема на тема и за околните става трудно да следят мисълта им. Те са хиперосъзнати — чувстват дълбоко нещата и реагират със светкавична скорост. Не можеш да ги излъжеш. Когато внучката ми беше на 5 години, един следобед водехме сериозен разговор. По едно време се разсеях. Нещо отвън до прозореца беше привлякло вниманието ми. Моята малка сладурана тъкмо ме питаше нещо, което смяташе, че е много важно. Когато мисълта ми най-сетне се върна към разговора, тя седеше и ме гледаше с онзи поглед в сините си очи, с който сякаш искаше да каже, че нищо не мога да скрия от нея. Тъй като все още не се бях съсредоточила достатъчно, й отговорих от гледната точка на «възрастните», а не от сърцето си, както щях да направя, ако бях отделила достатъчно време да се вслушам в него. Понякога за възрастните простият отговор е много по-лесен от дългите дискусии. Моята внучка рече: «Не ми каза истината. Видях я как минава през главата и излиза през очите ти!» Засрамих се. Тя беше абсолютно права. Извиних й се и й казах какво чувствах. Никога повече няма да постъпя така!

В общи линии Кристалните деца са с добър баланс между лявото и дясното мозъчно полукълбо. Те са с много висок интелект, и все пак подхождат към проблемите с истинско чувство за справедливост и от сърце. Липсва им достатъчно търпение, за да разсъждават линейно, тъй като мигновено виждат цялата картина, колкото и подробности да има в нея. Също така често се случва изведнъж да изтърсят някое дълбоко прозрение. Ето някои примери с деца, които познавам лично:

Целта на живота не е само да се сдобиваме с вещи и такива работи, а да обичаме себе си и другите колкото е възможно повече.

Иска ми се хората да разбираха, че когато се ядосват или са щастливи, или тъжни, те споделят тези чувства с всички наоколо. Чувствата са енергия, а енергията движи.

Ако Бог е в мен, значи трябва и аз да съм Бог. Това всъщност означава, че съм творец на целия си свят!

Нормалният учебен процес е трудно нещо за Кристалните деца, най-вече защото от тях се иска да седят мирно и да учат наизуст. Тъй като това е невъзможно за тях, се стига до социални проблеми, защото реагират лошо в своята безпомощност. Те мислят концептуално и са в състояние да схващат цялата информация, без да се налага да им се обяснява дума по дума. Не забравяйте, те са осъзнати за всичко и всички. В главата им е съхранена повече информация, отколкото някой от нас има. После, повечето училища все още имат вид на институции, каквито и украси да слагат по стените. За тези деца институциите са груби и ненужни. И най-накрая, поради способността си да вършат много неща едновременно, Кристалните деца може да изглеждат разпилени за страничния наблюдател. Те започват една дейност, скачат на друга и така нататък, вместо да свършат едно нещо и тогава да започнат второто. След тях обикновено остава диря от играчки и други вещи, защото нещо друго им е привлякло вниманието. А това често е вбесяващо за учители и родители!

Друг проблем е храненето. Кристалните деца са склонни да ядат по-скоро като птичета, отколкото като хора. Те обичат да се хранят по малко и начесто и изобщо не разбират идеята да се седне и да се яде много наведнъж. Една вечеря от три блюда им идва в повече, дори може да ги разболее. Също така са особено капризни за храната. Те сякаш знаят от какво имат нужда. Но за това — по-късно.

Повечето Кристални деца имат спомени за минали прераждания и за «дома». В един или друг момент повечето от тях са изразявали желание да си отидат «вкъщи». Родителите им казват: «Но миличко, ти си си у дома!» Децата обаче възразяват, че всъщност не са . Една майка попитала сина си какво си спомня за своя «дом», след като веднъж казал, че иска да се върне там. Той отговорил: «Това, което си спомням най-ясно, беше, че бях много свободен!» Друго момче пък казало на земния си баща: «Помня истинския си татко. Той никога не умира».