Мег Лоузи - Децата на новото време

Когато изучаваме метафизика, често ни се казва, че ние сами избираме живота и родителите си. Човек често се чуди дали това е истина или просто плод на нечие въображение. След като прекарам известно време с такова дете обаче, за мен не остава никакво съмнение, че се случва нещо фантастично. Едно от моите любими Кристални деца, нежно и много талантливо момиченце на име Кристина, казало веднъж, още в съвсем ранна възраст: «Когато бях „там горе“ и си избирах родители, разгледах много хора, но знаех, че сте много мило семейство, Затова се спрях на вас».

Познавам майка й. Момичето имаше право!

(Никълъс Ченси написа предговора на настоящата книга. Прозренията и красотата, които се излъчват от сърцето му, огряват цялото човечество и не мога да опиша каква чест е за мен да включа думите му към тези страници. Направила съм го с разрешението на Никълъс и неговите родители, които си запазват всички авторски права върху написаното от него.)

Никълъс влезе в живота ми горе-долу по същото време, когато орбите започнаха да привличат вниманието ми. Докато правех проучване в мрежата, синхронична серия от връзки ме насочи към неговия уебсайт. Препратката към уебсайта му не се намираше на място, каквото бих очаквала, но ми се стори някак позната и веднага привлече вниманието ми.

Когато щракнах върху връзката, първото нещо, което зърнах на уебсайта, бе снимката на Никълъс. Онова, което видях, което почувствах, бе едно дете, изпълнено с любов и милосърдие. Сърцето ми бе завладяно в миг и завинаги! Имах чувството, че с него се познаваме от много време. С помощта на електронната поща и на майка му Сюзън бързо установихме връзка.

Моят приятел Никълъс е изключително същество. Той е истинско Кристално дете и целта на живота му е да учи хората на любов. Тъй като не говори с думи, той изразява мислите си, доста сладкодумно, в писмена форма. Използва думи като «чудо» и «красота», и то от съвсем ранна възраст. Никълъс сее мъдрост, която идва от неизмеримите дълбини на сърцето му. Неговите послания ни напомнят, че сме нещо много повече от изолирани фрагменти на индивидуализираното човечество, напомнят ни за нашето единство и колко важно е да не губим връзка с него. Те изразяват големи истини, но го правят деликатно. Никълъс е докоснал сърцата на много хора. Когато пише, той събира думи от небесната светлина и ги превежда на човешки език. Той е истината за Единния.

Когато бил на 4 години, Никълъс написал следното стихотворение (с малко помощ от приятел по отношение на правописа):

Никълъс е олицетворение на любовта. Той е мост между човечеството и небесата и изпълнява мисията си, без да се стеснява, с голяма искреност. Не се страхува да каже на света какво знае и даровете му са безценни. На 3 години изнася следната реч пред повече от 200 души на Петия световен конгрес по цигун и изправя публиката на крака. Малко преди речта получава награда за приноса си към проекта за изцеление и мир на децата и младежта. Защо хората се нуждаят от природата като лечител?

Природата е най-добрият начин за постигане на хармония. Тя представлява Божията любов и съвършеният ред. Когато човек общува с природата, може да мине известно време, докато почувства изцяло присъствието й, но повярвайте ми, има го. Природата притежава своята чудна красота. Колко хубаво, че Бог ни е дал този дар. Тя е тук, за да ни лекува и да й се възхищаваме. Трябва да подхождаме към нея с най-голяма любов и благоговение. Когато почувства любовта ни, природата ще продължи да ни дарява с постоянен живот. Изцелението идва отвътре, следователно отправната ни точка трябва да бъде силата, която идва от божествената природа и Бог, които за мен са почти едно и също нещо. Изцелението идва от природата и медитацията. Медитацията е отговорът. Тя ни носи най-великото познание. Носи ни вселенския интелект, от който всички можем да черпим. Интелектът ни дава всичко, което търсим. Той може да бъде намерен тук. Така че следващия път, когато искате да си починете, не включвайте телевизора, ами медитирайте, за да се настроите на вълните на безграничната си сила и лечителски потенциал. Благодаря ви, че сте мои гости!

(Авторски права на Никълъс М. Ченси. Всички права запазени. Препечатано с разрешението на Никълъс и неговото семейство.)

Сега е на 9 години и е на път да предизвика големи промени в този свят. Той е едно от нашите Нови деца, които могат да ни донесат безкрайна любов и неограничена мъдрост. Иска от нас само да слушаме и да разберем, че любовта наистина е отговорът на всичките ни въпроси. Слушаме те, Никълъс. Истински.

Чувала съм много истории за Кристални деца, които си спомнят своите минали прераждания и времето, което са прекарали «на небето». Една от тях е за момченце, което тук ще наричам Пийт. Пийт е на около 3 години и подобно на много от Кристалните деца, с истинско многоизмерно съзнание.

Веднъж, наскоро, когато татко му го слагал да си легне, Пийт казал: «Погледни, тате! Виждаш ли хората, които идват през тавана?»

Баща му отвърнал: «Не, не ги виждам, но ти вярвам».

Думите на Пийт били: «Е, те са от близкото измерение — не от най-далечното, а от близкото».

Един ден преди две години той казал на баща си, че трябва да го запише на курс по китайски. Уточнил, че знае този език, но се нуждае само от малко припомняне. Сетне ги осведомил, че някога е бил дете император в Китай и с подробностите, които им дал, родителите му направили съответните исторически справки и разбрали, че говори истината. Записали го на курс по китайски и той почти веднага го проговорил гладко! Какво ще кажете, мамо и татко?

Алек, друго талантливо дете и приятел на Пийт, един ден било на гости на Пийт и неговите родители. Разказал им драматична история за това как двамата с Пийт са живели заедно в Перу. Разкрил как са се казвали тогава и как са се крили в някаква хотелска стая. Когато изтекла информация за тяхното местонахождение, банда въоръжени мъже нахлули вътре и ги застреляли. В разказа на Алек имало достатъчно подробности, за да може майката по-късно да проучи нещата и да провери дали всичко това е вярно. Оказало се, че по описаното от Алек време в Перу е имало политическо въстание. За един родител е трудно да си представи, че детето му е живяло вълнуващ живот, преди да дойде на земята като негов син или дъщеря.