Том 5. Литература XVIII в.

Waldapfel J. A magyar irodalom a felvilágosodás korában. — Bp., 1954.

Wéber A. Irodalmi irányok, távlatból. Fejezetek a felvilágosodás és a reformkor irodalmának történetéből. — Bp., 1974.

Wéber A. A magyar regény kezdetei. Fejezetek a magyar regény történetéből. — Bp., 1959.

Ермуратский В. Н. Общественно — политические взгляды Д. Кантемира. — Кишинев, 1956.

Коробан В. П., Руссев E. M. Летописец Ион Некулче: Жизнь и творчество. — Кишинев, 1958.

Dimitrie Cantemir domnitor român şi savant de reputatie mondială. Bibliogr. selectivă. — Buc., 1973.

Duţu A. Cultura română în civilizaţia europeană moderna. — Buc., 1978.

Iorga N. Istoria literaturii române în secolul al XVIII-lea (1608–1821). — Buc., 1901.

Ivaşcu G. Istoria literaturii române. — Buc., 1969. Vol. 1.

Păcurariu D. Clasicism şi tendinţe clasice în literatura româna. — Buc., 1979.

Piru A. Istoria literaturii române de la început pîna azi. — Buc., 1981.

Şerban C. Constantin Brîncoveanu. — Buc., 1969.

Velciu D. Ion Neculce. — Buc., 1968.

Zamfir D. Contribuţii la istoria literaturii române vechi. — Buc., 1981.

Ангелов Б. Ст. В зората на българската възрожденска литература. — С., 1969.

Ангелов Б. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. — С., 1977.

Ангелов Б. Ст. История на българска литература. — С., 1923. Ч. 2

Ангелов Б. Ст. Съвременници на Паисий. — С., 1963–1964. Т. 1, 2.

Андреев В. Д. История болгарской литературы. — М., 1978.

Арнаудов М. Паисий Хилендарски: Живот, дело, епоха. — С., 1961.

Арнаудов М. Строители на българското възраждане. — С., 1954.

Богданов И. Кратка история на българската литература: в 2‑х ч. — Ч. 1. Стара българска литература. Литература на Възраждането. С., 1969.

Боева Л. Развитие жанров в русской и болгарской литературе XVII–XVIII вв. — С., 1983.

Български писатели: В 6-ти т. / Под ред. на М. Арнаудов. — С., 1929. Т. 1.

Велчев В. От Константин Философ до Паисий Хилендарски. — С. 1979.

Велчев В. Отец Паисий и Цезар Бароний. — С., 1943.

Гандев Х. Фактори на българското възраждане. — С., 1943.

Генов Кр. От Паисий до Ботев. — С., 1967.

Георгиев Е. Литературознание с повече измерение. — С., 1974.

Динеков П. Из историята на българската литература. — С., 1969.

Динеков П. Паисий Хилендарски в историята на българската литература: Литературни образи. — С., 1957.

Динеков П. При изворите на българската култура. — С., 1977.

Динеков П. Първи възрожденци. — С., 1944.

За литературните жанрове през Българското възраждане / Под ред. на П. Динеков и В. Унджиева. — С., 1979.

История на българската литература. / Под ред. на С. Божков и др. — С., 1966. Т. 2.

Киселков В. Сл. Софроний Врачански. Живот и творчество. — С., 1963.

Константинов Г. Нова българска литература. Еноха на възраждането. — С., 1947.

Мутафчиева В. Книга за Софроний. — С., 1978.

Нешев Г. Културни прояви на българския народ XV–XVIII век. — С., 1978.

Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962): Сборник от изследования по случай 200‑годишнината от История славянобългарска / Под ред. на Д. Косев и др. — С., 1962.

Пенев Б. История на новата българска литература. — С., 1933. Т. 2, 3.

Пенев Б. Паисий Хилендарски. — С., 1918.

Робинсон А. Н. Историография славянского возрождения и Паисий Хилендарский. Вопросы литературно — исторической типологии. — М., 1963.

Теодоров — Балан А. Софрони Врачански. — С., 1906.

Христов Х. Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело. — С., 1972.

Leksikon pisaca Jugoslavije. — Beograd, 1972.

Деретић Ј. Доситеј и његово доба. — Београд, 1969.

История Югославии. — М., 1963. Т. 1.

Kocmuћ М. Доситеј Обрадовић у историјској перспективи XVIII и XIX века. — Београд, 1952.

Лесковац М. Српско грађанско песништво XVIII века. — Нови Сад, 1946.

Од барока до класицизма / Приред. М. Павић. — Београд, 1973.

Остојић Т. Захарија Орфелин: Живот и рад му. — Београд, 1923.

Павић М. Гаврил Стефановић Венцловић. — Београд, 1972.

Павић М. Историја српске књижевности барокнот доба (XVII и XVIII век). — Београд, 1970.

Скерлић Ј. Српска књижевност у XVIII веку. — Београд, 1966.

Урошевић М. Српска књижевност и XVIII веку. — Београд, 1957.

Angyal A. — Die slawische Barockwelt. — Leipzig, 1961.

Batušić N. Povijest hrvatskoga kazališta. — Zagreb, 1978.

Cronia A. Storia della letteratura serbo — croata. — Milano, 1956.

Grafenauer J. Kratka zgodovina starejšega slovenskega slovstva. — Celje, 1973.

Jugoslovenski književni leksikon. — Novi Sad, 1971.

Klaić V. Život i djela P. R. Vitezovića. — Zagreb, 1914.

Marković Z. Pjesnikinje starog Dubrovnika. Od sredine XVI do svršetka XVIII stoljeca u kulturnoj sredini svoga vremena. — Zagreb, 1970.

Obdobje razsvetljenstva slovenskem jeziku, knjiševnosti in kulturi. — Ljubljana, 1979.

Povijest hrvatske knjiševnosti. Knj. 3. Od Renesanse do Prosvjetiteljstva. — Zagreb, 1974.

Zupančič M. Literarno delo mladega A. T. Linharta. — Ljubljana, 1972.

Legrand E., Petit L., Pernot H. Bibliographie hellénique; ou Description raisonnée des ouvrages publiés par des Grecs au dix — huitième siècle: En 2 vol. — P., 1918–1928.

Dimaras C. Th. La Grèce au temps des lumières. — Genève, 1969.

Papadopovblos Th. H. Studies and documents relating to the history of the Greek church and people under Turkish domination. — Bruxelles, 1952.

’′Ανθη ευλαβειας. ’′Εκδοση ’Αγγ. Παπακωστα. — ’Αθηνα, 1950.

Βιογραφικη Εγκυκλοπαιδεια ελληνων λογοτεχνων: Σε’4 Τ. — ’Αθηνα, 1976.

Βρανουσης Λ. Ρηγας/Βασικη βιβλιοθηκη, 10/. — ’Αθηνα, 1953

Βρανουσης Λ. Ρηγας: ’′Ερευνα, συναγωγη και μελετη. — ’Αθηνα, 1954.

Δασκαλακης Α. Κοραης και Κοδρικας: η μεγαλη φιλολογικη διαμαχη των ελληνων. — ’Αθηνα, 1966.

Δασκαλακης Α. Μελεται περι Ρηγα Βελεστινλη. — ’Αθηνα, 1964.

Δασκαλακης Α. ‘Ο Ρηγας Βελεστινλης ως διδασκαλος του γενους. — Αθηνα, 1977.

Δασκαλακης Α. Τα Εθνεγερτικα τραγουδια του Ρηγα Βελεστινλη. — ’Εκδοσεις Ε. Βαγιονακη. — ’Αθηνα, 197-.

Δημαρας Κ. Θ. ‘Ο ’Αδαμαντιος Κοραης και η εποχη του. — ’Αθηνα, 1981.

Δημαρας Κ. Θ. Νεοελληνικος Διαφωτισμοσ. — ’Αθηνα, 1977.

Καταρτζης Δ. Τα ευρισκομενα. — Αθηνα, 1970.

Κορδατος Γ. ‘Ο Ρηγας Φεραιος και η εποχη του. — ’Αθηνα, 1931.

Λασκαρης Ν. ‘Ιστορια του Νεοελληνικου θεατρου. — ’Αθηνα, 1938.

Μακρυκωστας Κ. Γ. Κοσμας ο Αιτωλος: ‘Ο ορθρος του Ευαγγελισμου της λευτεριας. — ’Αθηνα, 1977.

Πασχαλης Δ. Καισαριος Δαποντες. — Αθηνα, 1935.

Histori e letërsisë shqipe/ Nën redaktimin e Dh. S. Shutëriqit, K. Bihikut, M. Domit. — Tiranë, 1959. I.

Petrotta G. Popolo, lingua e letteratura Albanese. Palermo, 1931.

Работы общего характера

Мезьер А. В. Русская словесность с XI по XIX столетие включительно: Библиогр. указ. — СПб., 1902. Ч. 2. Русская словесность XVIII и XIX ст.

История русской литературы XVIII века: Библиогр. указ. / Сост. В. П. Степанов, Ю. В. Стенник. — Л., 1968.

Сводный каталог русской книги гражданской печати XVIII века: 1725–1800. — М., 1962–1967. Т. 1–5.

Быкова Т. А., Гурееич М. М., Козинцева Р. И. Описание изданий, напечатанных при Петре I: Сводный каталог. Доп. и прил. — Л., 1972.

Лисовский H. M. Библиография русской периодической печати 1703–1900 гг.: (Материалы для истории русской журналистики). — Пг., 1915.

Русская периодическая печать. (1702–1894): Справочник /Под ред. А. Г. Дементьева, А. В. Западова, М. С. Черепахова. — М., 1959.

Смирнов — Сокольский Н. П. Русские литературные альманахи и сборники XVIII–XIX вв. — М., 1965.