Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Мейси гледа известно време подир него шокирана, по­сле се обърна и видя, че Хамди и Метц са се втренчили в нея. Хамди поглади с неудобство малката си копринена вра­товръзка, след което се върна към навеса над главните раз­копки, оставяйки я насаме с Метц.

- Искаш промяна в кариерата? - попита той цинично. - Имам телефоните на някои модни агенции.

- Я се разкарай! - Тя се намръщи и се понесе бясна по­край Сфинкса. Пред нея един човек от охраната тръгна на­горе по рампата, излизаща от ямата, в която се намираше Сфинксът. Тъй като искаше да остане сама, Мейси се обър­на, влезе в разрушения храм пред статуята и потъна сред сенките между порутените стени.

Тя седна на един каменен блок, опитвайки се да удържи емоциите си под контрол. Беше бясна, но и разтревожена. Египет определено не отговаряше на очакванията ѝ - не тол­кова чудеса и романтика, колкото тежка работа, смог, сто­машни вирусни разстройства, съскащи, щипещи, злобни просяци, досаждащи ѝ по улиците. А сега беше и жестоко оскърбена от шефа си. Задник!

Осветлението се промени, потапяйки Храма на Сфинк­са в още по-гъста тъмнина. Представлението със звук и свет­лина щеше да започне всеки момент; след две седмици тук Мейси на практика беше научила необикновеното зрелище почти наизуст. При нормални обстоятелства тя щеше да събира оборудването на екипа по време на събитието, но тази вечер…

- По дяволите! - промърмори тя, облягайки се назад върху камъка. Нека Бъркли си събира сам глупавите инст­рументи.

*

Шефът на охраната на обекта Сефу Гамал бързо пре­коси пътеката между Храма на Сфинкса и по-малките и по-стари развалини от югозападната им страна. На края на пътеката имаше охраняван портал. От 2008 година някога откритата равнина на платото Гиза беше оградена от дълга повече от двайсет километра висока стена от стомана и бодлива тел, отчасти за да се ограничи броят на амбулант­ните продавачи на дрънкулки и на дебнещите посетители­те притежатели на камили, а отчасти и от съображения за сигурност - Египет не желаеше да се повтори избиването на туристи в Луксор през 1997 година. Сега платото се на­блюдаваше от хиляди охранителни камери и от туристиче­ската полиция, и всички посетители се проверяваха с де­тектори за метал.

Но във вътрешността имаше и други препятствия, кои­то служеха не за да предпазват туристите от терористи, а за да предпазват египетските съкровища от туристите. Достъ­път до вътрешността на пирамидите беше ограничен до минимално количество посетители дневно, а самият Сфинкс бе почти напълно затворен за посещения - и при протичащите разкопки районът беше охраняван още по-зорко от обикно­вено. Изсечената в пясъчника яма, в която се намираше Сфинксът, граничеше на изток с храма, на запад и юг с от­весни скали, а на север - със съвременна каменна стена, поддържаща пътя през равнината. Достъп до мястото имаха само хора с пропуски.

Но тази вечер щеше да е изключение.

Гамал достигна портала и зачака да започне светлинно-звуковото шоу. Няколкостотин туристи седяха на редици сто­лове зад Храма на Сфинкса, за да гледат спектакъла. Той предпочиташе срещата да се осъществи много по-късно, след приключване на демонстрациите, и след като туристи­те и АСН екипът си тръгнат, но човекът, когото очакваше, беше нетърпелив… и раздразнителен.

Появи се светлина от приближаващи се фарове - джип мерцедес. Това сигурно беше посетителят му - заради изди­гането на оградата трафикът през района беше ограничен. Първият човек, който излезе от колата, беше непознат - дългокрак, дългокос мъж от бялата раса със сако от нещо, подобно на змийска кожа; дългата рехава козя брадичка до­някъде смекчаваше грубите черти на лицето му. Той обико­ли колата, за да отвори вратата на спътника си, който, също като Гамал, беше египтянин.

Гамал пристъпи през портала, за да го поздрави.

- Господин Шабан - каза той, - голяма чест е за мен да ви видя отново.

Себак Шабан нямаше време за любезности.

- Разкопките изостават от графика.

- Доктор Бъркли каза…

- Не тези разкопки…

Гамал успя да скрие притеснението си, когато Шабан се обърна право към него и го погледна. Стар белег от из­гаряне минаваше през дясната му буза - от онова, което беше останало от ухото му, до горната му устна, кожата беше грапава и леко лъщяща. Белегът беше издърпал на­долу външното крайче на долния му клепач, разкривайки розовата тъкан отвътре. При предишните им срещи шефът на охраната се беше убедил, че Шабан много добре съзна­ва какъв е психологическият ефект от белега му върху околните, и ги удостояваше с неповредената, сравнително представителна лява част на лицето си, докато не решеше да изрази неодобрението си нагледно, чрез завъртане на главата си.

- Има леко закъснение. Много леко - каза той. - Част от тавана се срути. Вече го укрепихме.

- Покажи ми - нареди Шабан, пристъпвайки към портала.

- Разбира се. Елате с мен. - Гамал хвърли бърз поглед към другия мъж, който ги последва.

- Моят бодигард - каза Шабан. - И приятел. Господин Кротал.

- Кротал? - повтори Гамал несигурно.

- Боби Кротала - каза бодигардът. Произношението му беше по американски провлачено. - Това е индианско име, на чероките. Някакъв проблем?

- Не, изобщо - отговори Джамал, като си мислеше, че човекът прилича повече на каубой, отколкото на индианец. Поведе ги по алеята. - Оттук, моля.

*

Смешният, предвзет дикторски текст, съпровождащ светлинно-звуковото шоу, леко беше повдигнал настроение­то на Мейси, когато тя, подала глава над северната стена на храма, забеляза Гамал от укритието си в сенките.

С него имаше още двама души; единият беше грозноват тип с мазна коса с прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, а другият ѝ бе познат. Господин Шарман, Шабан или нещо подобно? Тя беше виждала мъжа с обезоб­разеното лице за кратко в началото на разкопките - той беше свързан с религиозната организация, финансираща ги съвме­стно с АСН. Вероятно беше тук, за да се срещне с Бъркли.

Тримата стигнаха до ъгъла на по-малкия храм, където Гамал спря и погледна към Сфинкса - почти крадешком, както се стори на Мейси. Студеният поглед на мъжа със са­кото от змийска кожа се плъзна през нея, докато той оглеж­даше местността, после неочаквано се върна обратно. Тя неволно потрепери. Нямаше представа защо - тя имаше пра­во да бъде на това място и не беше направила нищо неред­но, - но докато рационалната част на съзнанието ѝ казваше на останалата част от тялото ѝ да се отпусне, той отново от­мести погледа си.

За изненада на Мейси преди да се спусне по рампата към Сфинкса, Гамал прескочи пролуката между нея и по-горното ниво от съоръжението на Сфинкса, и изчезна от по­гледа ѝ. Останалите мъже го последваха.