Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Онези привърженици на култа, които бяха и почитате­ли на моторните спортове, нададоха одобрителни викове. Шабан изглеждаше раздразнен, но не каза нищо, докато Озир ги успокояваше.

- Благодаря ви, благодаря. А сега ще изпратя Жерар сред вас - той кимна към преводача, - за да приеме въпросите ви.

Жерар слезе на централната алея и огледа полето от раз­махани ръце, преди да протегне микрофона към млада и кра­сива тъмнокоса жена. Тя изглеждаше така, сякаш всеки мо­мент ще припадне от радост и бързо избъбри въпроса си на френски. Преводачът го предаде на Озир:

- Мисълта за пътешествието през Подземното царство ме плаши. Какво ще стане, ако се проваля при пазителите, преди да се изправя пред Озирис?

Озир ѝ се усмихна успокояващо.

- Онези, които следват думите на Озирис, няма защо да се боят от Подземния свят. Пазителите могат да навредят само на неподготвените и на неверниците. - Усмивката му се разшири, тъмните му очи проблеснаха. - Ако дойдете в Швейцария, за да ви просветя лично, аз ще ви науча на всич­ко необходимо, и дори повече.

- Той да не се опитва да я сваля? - прошепна Еди, след като младата жена сърдечно благодари.

- Мисля, че да - отвърна Нина. - Лично просвещение, дрън-дрън.

- Ш-ш-шт! - изсъска жената до Еди.

Преводачът избра следващия просител, друга млада, привлекателна жена, този път блондинка. Следващата също беше блондинка.

- Мисля, че улавям модела - каза Нина.

Еди поклати глава със смесица от недоверие и възхищение.

- Боже, той е намерил решение на абсолютната фанта­зия на всеки мъж - как да забогатее и да накара жените да го боготворят. - Усмивката му замръзна, когато Нина вдиг­на ръка. - Какво правиш?

- Имам въпрос. - Заигравката на Озир с египетската ре­лигия и използването ѝ за лични облаги дразнеха все пове­че професионалната ѝ гордост - но освен това ѝ беше любопитно колко насериозно приемат религията неговите после дователи. Дали това беше поредната ню ейдж глупост, коя­то запълваше празнотата в живота им, докато не преминат към следващото забавление… или дълбоко, истински вярва­ха в нея?

Преводачът почти беше стигнал до дъното на залата, съсредоточен в търсенето на точния тип вярващи - и Нина се вписваше в модела. Той протегна микрофона към нея.

- Нали не трябваше да се набиваме… О, за Бога! - про­мърмори Еди, скривайки лицето си под козирката на шапката.

- Аз… имам въпрос - рече Нина с променен, висок глас. Тя погледна към Озир, който стоеше на сцената, но същев­ременно наблюдаваше Шабан и Кротала за признаци, че са я разпознали. - Питам се как можем да получим безсмъртие едновременно и в този живот, и в следващия, след като за да преминем в следващия, трябва да умрем в този? - Всички вярващи се обърнаха към нея с осезаемо презрение.

От снизходителната усмивка на Озир и бързината, с ко­ято отговори, стана ясно, че отдавна е измислил подходящия отговор.

- И двата живота са един и същи живот - каза той. - Ко­гато свърши единият, започва другият, стига Озирис да отсъ­ди, че заслужавате вечен живот. Следващият живот започва веднага, без прекъсване. - В гласа му се завърна търговска­та нотка. - Тези неща са написани в първия том на Книгата на Озирис. Ако все още не сте я прочели, можете да я наме­рите отвън. - В залата се разнесе подигравателен смях - на­сочен не към лидера на култа, а към Нина. Очевидно вярва­щите проявяваха нетърпимост към незапознатите със свето­то им писание.

Жерар се накани да се отдалечи, когато Нина отново за­говори.

- Имам и един въпрос за митологията - каза тя с нор­малния си глас, раздразнена от това, че са се отнесли сниз­ходително към нея. - Как свързвате своята интерпретация на историята на Озирис с признатите египетски митове? Става въпрос за онази част, в която Озирис става безсмъртен чак след като умира и е възкресен за кратко от Изида, само за да бъде нарязан от Сет на четиринайсет парчета, а отсе­ченият му пенис да бъде изяден от риба?

От тълпата се надигна враждебен ропот. Очите на Ша­бан се разшириха, когато осъзна кой всъщност говори.

- Време е да си тръгваме - промърмори Еди.

Озир беше готов да поднесе поредния захаросан отго­вор, но се огледа, след като Шабан му каза нещо. Той повдиг­на вежди.

- Имаме един неочакван гост: доктор Нина Уайлд. Си­гурен съм, че всички сте гледали изненадващата ѝ телеви­зионна поява преди няколко вечери.

- Здравейте! - Нина махна саркастично с ръка, докато двамата с Еди си проправяха път към пътеката. Кротала, който стоеше зад Озир, бързо слезе от сцената. - Добре, щом не искате да говорим за пениса, какво ще кажете за връзката на Храма на Озирис с кражбата на зодиака под Сфинкса, как­то и защо търсите пирамидата на Озирис?

- Нямам представа за какво говорите, доктор Уайлд - каза Озир, макар че актьорските му умения не бяха до­статъчни, за да прикрие изненадата си от думите ѝ.

Зад него се изправи Шабан и даде сигнал на хората в зелени сака, които стояха в дъното на залата, преди да се обърне към събралите се хора.

- Нашият храм е осквернен от неверници! Нима ще при­емете спокойно тази обида?

Някои от култистите започнаха да я обиждат, други се изправиха с разгневени лица. Озир изглеждаше разтревожен.

- Чакайте, няма нужда да се гневите - започна той, но мъжете не му обърнаха никакво внимание, а тръгнаха по пътеката.

- Определено е време да се омитаме - каза Еди. Той се обърна към изхода и забеляза приближаващите се охрани­тели. - По дяволите! Не можа да си държиш устата затворе­на, нали?

- Добре де, не постъпих особено умно - призна Нина. Беше разбрала колко сериозно приемат религията си после­дователите на Озир. Прекалено сериозно.

Еди хвърли поглед към сцената. Кротала, който прибли­жаваше, със сигурност беше въоръжен - но между него и тях вече имаше доста хора. Ако успееха да се измъкнат, преди той да стигне до тях…

Един от облечените в зелени сака пазачи протегна ръка да го сграбчи…

- Бягай! - извика Еди и заби юмрук в челюстта му.

Нина прескочи падналия мъж и хукна към вратата. Друг се протегна да я хване - но докопа само шапката, която дръпна от главата ѝ. Тя се извърна, удари го по бузата и рит­на вратата. Стаята от другата ѝ страна беше пълна с маси, заредени с книги, дивидита и пирамидални дрънкулки. Щом тя връхлетя вътре, хората, които стояха зад масите, отскочи­ха изненадано назад.

- Еди, идвай!

Мъжът, когото беше ударила, побягна след нея, но Еди го пресрещна с ритник в слабините. Той се строполи на пода с животински рев.

Някой сграбчи коженото яке на Еди и го дръпна назад. Еди удари с юмрук мъжа в лицето и кръвта оплиска зелено­то му сако. Онзи залитна, блъсна се в статуята на Озирис и я разцепи - камъкът се оказа просто фибростъкло и мазилка. Тя се залюля, но не падна.