Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди се освободи от завесата и се надигна с усилие. Гос­тите на партито го зяпаха стреснати.

- Не ми обръщайте внимание - изръмжа той. - Просто дойдох да видя… - Погледът му попадна върху колата в зе­лено и златисто, паркирана в центъра на вътрешния двор, с все още работещ двигател. Пилотът се беше надигнал от кокпита и се беше извърнал назад, за да види какво става. - …колата - завърши Еди.

В следващия миг хукна към болида. Пилотът - Еди раз­позна финландеца Мика Виртанен - го гледаше объркано.

- Извинявай, приятел - каза Еди, докато го измъкваше от кокпита. Пъхна пистолета в джоба си и скочи в тясното купе, плъзвайки се в легнала позиция, почти водоравно на земята. - Успех в състезанието!

Екипът механици се отърси от изненадата при вида на изхвърления от колата пилот, и хукна към него, но Еди вече беше дръпнал лоста, за да включи амбреажа. Натисна буто­на на волана, за да превключи на първа скорост… и натисна педала за газта.

През живота си не беше преживявал нищо, подобно на онова, което последва.

Без шлем или слушалки той едва не оглуша от рева на двигателя, рязкото ускоряване отхвърли главата му назад и тилът му се удари в неподплатения ролбар толкова силно, че пред очите му изскочиха звезди.

Хората отскачаха от пътя му, когато острият нос на но­вото му возило се насочваше към тях, а едната от огромните предни гуми блъсна близката маса и разсипа ордьоврите по пода. Той зави към улицата, затвори очи и даде газ…

*

Следван от Нина, Озир изтича навън от балната зала, тъкмо навреме, за да види как колата разбива кордона към площада пред казиното.

- По дяволите! - ахна той. - Спрете го, някой да го спре!

Шабан и окървавеният Кротал изскочиха от казиното.

Кротала вдигна втория си револвер и се прицели в колата, но истеричният крясък на Озир „Не! Не тук!” замрази пръс­та му върху спусъка.

- След него! Себак, тръгвай!

Шабан метна гневен поглед към Нина и хукна след ко­лата, следван от Кротала и още един от бодигардовете на Озир. Охраната на казиното се изсипа във вътрешния двор твърде късно, успявайки единствено да засили още повече хаоса. На вратата се появи Мейси, но Нина ѝ махна с ръка да се връща обратно вътре.

Озир се обърна към нея.

- Съпругът ви току-що открадна кола за един милион долара!

- Да, това е едно от нещата в него, които ме влудяват - отвърна тя, преструвайки се на вбесена, - тоталната му лип­са на уважение към собствеността на хората!

Той поклати разтревожено глава.

- Добре, че е резервната кола. Но тъй като не е профе­сионален пилот, няма да стигне далеч.

*

Еди бързо осъзнаваше, че шофирането на състезателен болид е далеч по-сложно, отколкото изглеждаше. И най-сла­бото докосване на твърдия педал за газта като че незабавно изпращаше няколкостотин конски сили към задните колела, карайки задницата да поднася, а заради студените гуми и не­достатъчната за генерирането на притискаща сила от крилата скорост той имаше усещането, че кара върху ледена писта.

И макар че се намираше на състезателното трасе, сякаш за да влоши нещата още повече, пътят беше пълен с обик­новени автомобили, които идваха право към него. Беше тръгнал в неправилната посока. И на всичкото отгоре се на­мираше толкова близо до земята, че фаровете на насрещно движещите се автомобили се оказваха на нивото на очите му и го заслепяваха.

Той се отклони, избягвайки на косъм монолитната пред­ница на едно бентли - но предното крило се удари в стра­ничните заграждения и се изпари в облак от накъсани карбонови влакна. Той се вкопчи във волана и се опита да овла­дее колата, без да обръща внимание на армията от яростно мигащи светлинки върху таблото.

След като слезе на авеню „Д’Остенд” и започна да се спу­ска към пристанището, вече се движеше в двулентово плат­но, но това не му помогна особено, тъй като трафикът тук беше още по-наситен. Пред очите му изскочи задницата на един рейндж роувър: той натисна рязко спирачката и болидът се плъзна напред с блокирани колела. Двигателят беше на път да угасне, затова Еди отново натисна ускорителя.

Твърде силно.

Колата скочи напред, а главата му отново се удари в ролбара. Предното дясно крило се строши в задното колело на рейндж роувъра и частици от него се забиха в гумата.

Еди сви встрани точно навреме, преди голямата гума да се взриви и джипът да се килне на една страна.

- Извинявай!

Но парчетата от карбоновия корпус бяха повредили и неговата гума, и когато се опита да изпревари друга кола, предното колело се разигра. Губеше и малкото контрол върху болида.

Освен това през рева на двигателя се долавяше и един друг звук - на сирени. Полицията приближаваше. Изобщо нямаше да им е трудно да отличат колата му сред останали­те автомобили.

Трябваше да стигне до пристанището, преди да го на­стигнат.

Останалите коли закриваха видимостта му, но той успя да забележи, че се приближава до подножието на хълма. От предишните предавания на състезанието по телевизията си припомни, че тук се намира първият завой след старта.

Остър завой.

- Ох, мамка му - изпъшка Еди. Дори на първа скорост той се движеше с близо осемдесет километра в час, криво­личейки из трафика към „Света Девота”. Движението на за­воя беше натоварено дори и в обикновени дни.

Стори му се че вижда празно платно и се засили към него…

Със силно свистене на азот повредената предна гума спихна и се откъсна от джантата.

Колата се завъртя и се плъзна странично, задното ѝ ко­лело се блъсна в едно ферари и болидът на Еди влетя с бе­сен пирует в кръстовището. Светът се размаза пред очите му - но все пак успя да забележи, че сблъсъкът е неизбежен.

Той се стегна…

Колата се удари в бариерата, секциите за абсорбиране на удари се сплескаха. Без да спира да се върти, пръскайки отломки на всички страни, болидът отскочи обратно към кръстовището. Колите се отклоняваха встрани, за да избег­нат разбитото возило. Един голям бус поднесе и се плъзна право срещу колата на Еди…

Двата автомобила спряха едновременно - носът на състезателния болид се беше врязал под предната броня на буса.

Еди се надигна с пъшкане. Рамото му, което се беше уда­рило в ръба на кокпита, го болеше така, сякаш бе отнесъл удар с бейзболна бухалка. Но защитните системи на състе­зателната кола бяха свършили работа: той успя да стане и да се отдалечи, клатушкайки се, от мястото на катастрофа­та. Когато се наведе да си събере разпилените неща, му се зави свят. Дългата старт-финална права водеше на юг, право към пристанището.

- C’est James Bond!101-извика някой. Еди осъзна, че на­около се е събрала тълпа - нищо чудно, като се имаше пред­вид, че мъж, облечен със смокинг, току-що беше разбил състезателен болид в центъра на Монако.