Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

В открито море дрейфуваха безброй яхти, но „Слънчев барк” се открояваше сред тях дори по стандартите на мега-яхтите. Тендерът се приближи до кърмата му, където беше свалена пристанищна платформа, достатъчно голяма да по­бере два малки скутера и няколко джета. Един моряк завърза лодката и Озир хвана Нина за ръката, за да ѝ помогне да се качи на палубата.

- Искам да ви благодаря за компанията - рече той. - Ма­кар че нещата не се развиха по план.

- За мен беше удоволствие - отвърна Нина. - И, ох… из­винявам се заради съпруга ми. Просто ми се иска да можех да го накарам да погледне на нещата от моята гледна точка. Това щеше да направи всичко много по… евтино, да речем.

- Не трябва да се обвинявате за действията му - увери я той. - Що се отнася до парите, нищо няма да има значение, когато открием пирамидата на Озирис.

- В такъв случай по-добре да видим зодиака, нали?

Те влязоха в яхтата и се качиха на една от горните палу­би. Озир я поведе към вратата.

- Моля, изчакайте в каютата ми - каза той. - Аз ще про­веря дали зодиакът е готов.

Каютата се оказа по-голяма от апартамента ѝ, а приле­жащите баня и тоалетна я правеха още по-голяма. Освен това я впечатли огледалният таван над огромното легло. Де­корът беше също толкова плейбойски като дома му в Швей­цария - липсваше само килимът от тигрова кожа, за да бъде картината пълна.

- Тук е много… стилно - успя да каже тя.

Озир се усмихна, отправяйки се към другата врата в ъгъла.

- Разполагайте се. Няма да се бавя.

Тя седна на ръба на леглото, събу обувките си на високи токчета и докато чакаше, започна да усуква с ръце полите на дългата си рокля. Когато Озир се върна, той се усмихва­ше още по-широко. Дръпна някаква ръчка над вратата и плъзгащите се панели разкриха съседната голяма стая.

- Готово е.

Нина прекоси стаята и надникна над рамото на Озир… И за пръв път видя напълно сглобения зодиак.

Трябваше да признае, че хората, които той беше наел, са свършили изключителна работа. Дискът с диаметър осем­найсет метра лежеше върху ниска кръгла маса, покрит с де­бел защитен слой от прозрачен непроницаем лексан. Едва когато се приближи до него, тя забеляза следите, останали от свалянето му от тавана в Залата на летописите.

Отблизо зодиакът изглеждаше впечатляващо. По-малък от онзи в Лувъра, той се отличаваше с ярките си цветове. Запечатана във вътрешността на Сфинкса, защитена от сти­хиите, боята на всяко съзвездие, изпъкващо върху тъмния фон, беше останала почти непокътната. Небето се разделя­ше от плътна криволичеща бледосиня линия - тя предполо­жи, че това е Млечният път.

Имаше и други маркировки: червената точка, която беше видяла на снимката на Мейси, със сигурност беше Марс, а кръгчетата представляваха останалите планети. Но вниманието ѝ веднага беше привлечено от жълтия три­ъгълник до малката фигура на Озирис.

Пирамида. Пирамидата на Озирис.

Тя се наведе напред. Зад нея бяха вписани едва разли­чими, много малки символи. Йероглифи.

Нина погледна развълнувано Озир.

- Забелязахте ли това?

- Разбира се. - Той се приближи до голямата маса и взе разпечатката, която лежеше до лаптопа. - Преведоха ми ги още преди да сглобим зодиака. Това са указания - проблемът е, че не знам отправната точка. Никой не я знае. Затова ми трябва и вашето мнение.

Той ѝ подаде превода.

- “Второто око на Озирис вижда пътя към сребърния каньон - прочете тя. - На един атур към Меркурий отвъд края му се намира гробницата на безсмъртния бог-цар”. Атур е египетска мерна единица, нали?

- Единайсет хиляди и двайсет и пет метра.

Нина веднага превърна на ум цифрата в британски мерки:

- 6.85 мили. - Озир вдигна изненадано вежди. - Както казах, много съм добра по математика. Значи пирамидата се намира на малко по-малко от седем мили от края на сребър­ния каньон в посока към Меркурий, който е… една от пла­нетите в зодиака, предполагам.

- Всъщност не е - отвърна той. - Планетите на зодиака са Марс, Венера и Юпитер. - Той ги посочи. - Но ние из­ползвахме позициите им, за да определим къде се намира Меркурий. И той е… тук. - Той посочи точно едно място вдясно от пирамидата.

- Значи на около седем мили източно от края на каньо­на. Само че - продължи тя, кимайки към огледалната стена, - нас ни интересува огледалният образ на картата, защото я гледаме отгоре; което означава, че всъщност се намира на седем мили на запад.

Озир изглеждаше доволен.

- Значи ни остава само да намерим сребърния каньон.

- Което означава, че първо трябва да открием второто око на Озирис. Къде се намира първото?

- На зодиака има две фигури на Озирис - напомни ѝ той.

- Може би заедно показват пътя?

Нина се наведе да ги разгледа. Те бяха нарисувани в про­фил, в характерния египетски стил, на всяка се виждаше по едно око, но заради малкия им размер приличаха повече на точици. Тя прокара мислена линия между очите на двете фигури, но тя нито минаваше покрай пирамидата, нито со­чеше нещо специално.

- Окото на Озирис представлява и символ, нали? - по­пита тя.

Озир кимна.

- Символ на защитата. Намира се в храмове, гробници… смята се, че помага при преминаването на Подземния свят.

- Значи е често срещан. Това не ни помага особено. - Тя погледна зодиака, размишлявайки. - Възможно ли е „сре­бърният каньон” да е следа? Древните египтяни са ценели среброто повече от златото - там има ли някакви сребърни мини от преддинастичния период?

- Не знам. Вие сте историчката, не аз!

- Прав сте. Това се нуждае от допълнително проучване. Трябва да проверим археологическата база данни… - Тя млъкна изведнъж, осъзнавайки, че е обзета от професионал­на възбуда в стремежа си да разгадае пъзела - и е забравила, че така помага на човека, когото се опитва да спре.

- Добре ли сте? - попита Озир.

- Просто съм уморена - въздъхна тя. - Денят беше на­прегнат.

Той се усмихна.

- Моля да ме извините - не е задължително да разре­шим загадката за една нощ. Освен това утре е състезанието и аз се надявам, че ще ме придружите на него.

- Добре звучи - каза тя, макар идеята да наблюдава шумни коли в продължение на два часа въобще да не я из­кушаваше.

- Чудесно. А сега ще се присъедините ли към мен за чаша шампанско?

- Ами… Предпочитам да си лягам. - Усамотението ще­ше да ѝ даде възможност да се опита да се свърже с Еди.

- Само една чаша, моля! - настоя Озир. - Имам една бу­тилка „Вдовицата Клико”, жалко ще е да я изпия сам.

- Ами всичките ваши… - Тя щеше да каже „мацки”, но размисли и избра „млади приятелки”.

- Последователките ми? - Той поклати глава. - Прекрас­ни са, но понякога предпочитам по-интелектуална компания. Някой със собствена история. Като откриването на Атлан­тида. - Той отново се усмихна. - Само една чаша.