Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Тя го погледна раздразнено.

- Не започвай пак, Еди.

- И докато сме на тази тема… Какво правехте, когато пристигнах? Ти се беше опънала на леглото, запретнала рок­лята си така, че ти се виждаха гащичките! - На лицето му се изписа загрижено изражение. - Носиш гащички, нали?

- Коя част от „не” и „започвай” толкова ти се опря, Еди? - сопна му се Нина.

- Според мен част от него се канеше да подпре теб….п

Тя удари с ръка по лексана.

- За Бога, Еди! Опитвах се да го баламосам, за да мога да огледам това нещо - а сега защо не млъкнеш и не ме ос­тавиш да работя? - Тя посочи масата. - Там има няколко за­писки от хората му; ще ми ги донесеш ли, ако обичаш?

- Дано утре не ходиш като египтянин - промърмори той, докато събираше листовете.

В записките се съдържаше доста информация за зодиа­ка: предполагаемата дата на създаването му въз основа на по­зицията на планетите (тя с изненада установи, че са изчисли­ли дори месеца - октомври 3567 пр. н. е., - което непряко потвърждаваше теорията на Мейси, че Сфинксът предхожда строежа на пирамидата на Хуфу), имената на различните съзвездия, химически анализ на боята, размерите на зодиака до милиметър, видът камък, от който е бил изсечен…

- Безполезни - промърмори тя, преглеждайки страниците.

Еди се беше върнал в каютата, за да стои на стража, до­като тя чете. Сега се върна при нея.

- Какво?

- Тук пише всичко за зодиака, освен онова, което ми трябва. Йероглифите описват как да се стигне до пирамида­та на Озирис, но само ако разполагаме с определени факти. Хората на Озир са открили позицията на Меркурий, което е важно, но знаем останалите.

- Какви са останалите указания?

- Място, наречено сребърния каньон, което нямаме представа как да открием, и второто око на Озирис. Ние не знаем къде се намира първото, та камо ли за второто. - Тя обиколи зодиака с надеждата да открие нов подход към тай­ните му. Не получи никакви проблясъци. - Какво пропус­кам? - запита се на глас.

- Щом е нещо египетско, Мейси може да го знае. - Еди бръкна в джоба на смокинга си. - Виждала ли си я?

- Да, казах ѝ да ни изчака.

- Да се надяваме, че си е намерила хотел - оная станиолена рокля няма да ѝ държи топло… О, по дяволите. - Той беше увил паспортите и телефона си в найлонова торбичка, за да ги запази от водата, но се оказа, че това не е свършило работа. Документите бяха подгизнали, но беше достатъчно да изсъхнат, за да се използват отново; в телефона, от друга страна, при разклащане се чуваше плисък на вода. - Дано твоят телефон е у теб.

- Да, но нещата ми са две палуби по-надолу. Не ми се иска да се разхождам из кораба, освен ако не е наложително - особено след като сме завързали собственика му в тоалет­ната. Ако някой заподозре нещо, това ще е първото място, където ще провери.

- В такъв случай ще трябва да го разгадаеш без Мейси.

Нина прегледа отново записките в търсене на някоя сле­да, която да е изпуснала, след което се обърна към рафта с книги за древен Египет и провери дали в съдържанието им се споменава за сребърния каньон или окото на Озирис. За първото нямаше нищо; второто се споменаваше няколко пъти, но само в контекста на египетската символика, нищо, свързано с определено местоположение в реалния свят.

- Не разбирам - въздъхна тя след известно време, връ­щайки се при зодиака. - Къде ни казва да отидем? По ня­какъв начин трябва да е свързано със звездите - имаме съзвездията, Млечния път, планетите - какво ги свързва? В смисъл, че пирамидата е отбелязана тук заедно с упътване­то, но къде е първоначалната точка?

Еди сви рамене.

- Не знам - единственото за Египет, което знам, съм го видял в „Мумията”.

- Която едва ли може да се сметне за достоверен източник.

- Може би не. Но ще ти кажа нещо - това тук не е Млеч­ният път.

Тя погледна към светлосинята линия.

- Не е ли?

- Не, формата е различна. Знам как изглежда Млечният път и това не е той.

- Добре, щом не е, какво е тогава? Какво друго биха сло­жили на една звездна карта?

На Еди му дойде идея.

- Това не е звездна карта - каза той, приближавайки се до огледалото. - На нея има звезди, но не те са най-важното. - Той погледна в отражението и по лицето му се разля раз­бираща усмивка. - Погледни.

Той взе един атлас от рафта и го прелисти, докато Нина се взираше в отразения зодиак.

- Какво би трябвало да видя? - попита тя.

- Това. - Еди отвори атласа на една определена кар­та: Египет. Той прокара пръст по страницата, проследя­вайки курса на някаква река от север на юг. - Да ти на­помня на нещо?

Очите ѝ се преместиха от картата към отражението в огледалото, после отново към картата…

- Формата е същата - осъзна тя. - О, Боже, това е Нил!

- Постави това нещо на тавана и то ще съвпадне точно с формата на Нил - един вид я проектираш нагоре - кимна той с глава. - Но ако я гледаш като нормална карта, тя се пре­обръща наопаки.

Нина се върна при зодиака и разчисти листите, за да ог­леда пътя на реката.

- Значи на север е делтата на Нил, което означава, че другият край… Еди, донеси ми картата!

- Не си казала вълшебната думичка - отвърна той, но все пак ѝ занесе атласа, сравнявайки го с боядисаната линия. - Дори ако се вземе предвид огледалният ефект, пак има разли­ки. Делтата е различна - на старата карта има повече реки!

- Нил е имал повече устия; някои от тях са пресъхнали - отвърна разсеяно Нина, съсредоточена върху нещо друго наго­ре по течението. - Виж, виж тук! Това голямо отклонение, къде­то реката заобикаля Долината на царете… - Тя потупа раз­вълнувано с пръст по лексана. - Тази фигура на Озирис, която липсва в зодиака Дендера - виж къде се намира окото ѝ!

Еди преобърна на ум зодиака, за да съвпадне с картата. Главата на фигурата се припокриваше с една точка западно от реката, близо до чупката в иначе директно насочения ѝ на север курс.

- Какво има сега там? Някакво място, наречено… Ал Балиана.

- Не само това. - Тя буквално се хвърли обратно към ма­сата и грабна една книга, пълна с големи снимки. - Тук се е намирало едно от най-важните места в Египет! - След като намери правилната страница, Нина подаде книгата на Еди. - Абидос. Градът на Озирис!

Снимките показваха няколко големи, порутени постройки.

- Като че ли имат нужда от ремонт - пошегува се Еди.

- След като ние извикаме майсторите - каза Нина, плъз­гайки поглед по текста. - Там трябва да има нещо, което да сочи пътя към този „сребърен каньон” - щом го открием, ще се озовем само на десет километра от пирамидата.

- Да открием кое?

- Второто око на Озирис. Мисля, че това е двойна следа - в зодиака се намира окото на втория Озирис, което ни каз­ва да отидем в Абидос… но йероглифите казват, че второто око „вижда пътя” към каньона. Едното око в зодиака е про­сто точка; то не вижда нищо. Предполагам, че някъде в Аби­дос се намира истинският символ на Окото на Озирис и по­соката, в която гледа, е тази, в която трябва да тръгнем.