Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- А ти?

- Ще оцелея. Добре, че не ме улучи в лицето - щеше да ми съсипе готината физиономия. - Лицето му се изкриви в усмивка. Тя се усмихна в отговор. - Готова ли си?

Тя кимна. Еди излезе в коридора и бързо се придвижи към стъклената врата. Две от момичетата на Озир се изле­жаваха по бански на долната палуба, а край тях трима от екипажа на яхтата гледаха състезанието по телевизията. Два­ма от мъжете бяха въоръжени.

- Така, дотук с плана за незабелязаното промъкване до лодките. - Той вдигна пистолета. - На три скачаме и двама­та. Щом се озовеш там, тичаш до лодката, която е във вода­та, палиш я и не се спираш пред нищо. Така или иначе ще ни убият - ако ни хванат отново, няма да имаме втори шанс. Разбрахме ли се?

- Разбрахме се - съгласи се неохотно Нина. - Но ще ти кажа нещо.

- Какво?

- Вече не съм депресирана.

- Да, няма друг лек, който така да те стимулира, както смъртоносната заплаха, нали? - Те се целунаха и Еди отво­ри вратата. - Така. Едно, две, три – давай!

Те излетяха навън под яркото средиземноморско слънце и хукнаха към парапета.

Падаха поне три метра; приземяването на Нина беше болезнено твърдо и тя се строполи на земята. Еди се пред­стави много по-добре; приземи се с жабешко приклякване и бързо отскочи. Едната от жените изпищя, другата ги поглед­на с тъпа изненада. Мъжете наскачаха, въоръжените измък­наха оръжията си.

Автоматичният пистолет на Еди затрака, заглушените изстрели оставиха кървави дупки по гърдите и на двамата.

Зад гърба му се разнесе шум…

Той се завъртя и изстреля още един откос в мъжа под балкона. Онзи падна върху опръсканата с кръв преграда и пистолетът излетя от ръката му.

Нина го взе.

- Добре ли си? - попита Еди. Тя кимна. - Хубаво. Оти­вай при лодките! - След като тя тръгна, той се обърна към останалите живи. Пискащата жена вече крещеше пронизително, а приятелката ѝ продължаваше да го гледа озадачено. Невъоръженият мъж беше забил очи в оръжията на мъртви­те пазачи. - Можете ли да плувате?

Тримата кимнаха утвърдително.

- Добре. Имате три секунди да започнете! - Той махна с пистолета към морето. Те го разбраха и без да чакат пове­че обяснения скочиха през борда.

Еди хукна след Нина. Щом стигна до стълбите към дока, отново насочи пистолета си към яхтата. Появи се друг мъж със зелено сако, който зареждаше автоматичния си пистолет. Еди го простреля и той падна. В пистолета му оставаха само пет патрона. Еди го хвърли и грабна друг от ръцете на най-близкия мъртвец.

Нина огледа лодките и видяното не ѝ хареса. И двата скутера бяха извадени от водата, единствената възможност за бягство бяха джетовете.

- Еди, надявам се, че можеш да управляваш тези неща, защото аз нямам никаква представа!

- Просто запали един! - Той стреля няколко пъти, за да принуди екипажа да се прибере в яхтата, след което скочи при Нина. - Аз ще карам!

Тя запали двигателя и погледна загрижено към един ярък стикер, който предупреждаваше за силната подводна струя.

- Тук пише, че трябва да носим неопренови костюми!

- Да, трябва да облечем и спасителни жилетки, но ще се разминем и с тях! - Той се метна на седалката пред нея. - Дръж пистолета и не падай!

Тя стисна оръжието и здраво го хвана през кръста. Той завъртя дросела и джетът се стрелна по водата, вдигайки цяла стена от пръски.

20.

Озир стоеше до прозореца на ВИП залата, почти зале­пил лице в стъклото, докато отдолу профучаваха водачите в надпреварата - начело с Мика Виртанен.

- Да! - изкрещя той и размаха триумфиращо юмрук. ОИГ едва от две години бяха основни спонсори на някогаш­ния второкласен тим “Монарх”, но резултатите вече говоре­ха сами за себе си - а победата в Монако, най-престижното от всички състезания, щеше да постави Храма на Озирис в центъра на общественото внимание.

Шабан седеше зад него, като едва обръщаше внимание на ставащото. Телефонът му иззвъня и той се заслуша в обе­зумелия глас от другия край на линията. След няколко се­кунди скочи на крака.

- Халид!

- Не сега. - Озир махна презрително с ръка.

- Халид - повтори Шабан; гневът в гласа му привлече вниманието на брат му. - Яхтата.

- Какво има?

Шабан го дръпна по-далеч от останалите гости в залата.

- Уайлд и Чейс са избягали.

Озир го погледна смаян.

- Какво?

- Убили са няколко от хората ни и са откраднали един джет.

- Кога… Кога се е случило това?

- Преди секунди - току-що са се измъкнали.

Озир се опита да реши какво да прави по нататък, но единственото, което успя да каже, беше:

- Трябва да ги спрем.

- Аз ще се погрижа за това. - Шабан се обърна и вдигна телефона си.

Озир го докосна по рамото.

- Дискретно. Без проблеми. Не тук - каза той умолително.

- Това зависи от тях. - Шабан се свърза с капитана на „Слънчев барк”. - Изпратете всичките си хора след тях. Взе­мете тендера и ги пресрещнете в пристанището. Ако се на­ложи, ги подгонете с яхтата - трябва да бъдат спрени. На всяка цена! - Той прекъсна линията и изгледа неодобрител­но Озир, преди да излезе от стаята.

*

Откритото море беше достатъчно бурно, за да създаде проблеми за всеки съд, който не бе достатъчно голям - а за хората, намиращи се в нещо толкова малко като джет, пре­живяването напомняше возене в ролеркостър.

- Господи! - извика Нина, когато тяхното кавазаки пре­вали една вълна и се озова за миг във въздуха, преди да се стовари тежко в браздата между следващите две. - Не мо­жеш ли да го държиш само върху водата?

- Само ако държиш да ни хванат - отвърна Еди. Той по­гледна назад. Един джет вече ги беше подгонил, в момента пускаха единия скутер във водата, а и самата яхта набираше скорост и водата под носа ѝ се пенеше. - О, страхотно! Този тип си има собствена частна флотилия!

Нова вълна ги подхвърли към небето; Еди се бореше да попречи на скутера да се преобърне при падането. Пред тях изникна друга голяма яхта; той рязко зави към кърмата ѝ, насочвайки се към входа на пристанището, който се нами­раше зад флотилията скъпи плавателни съдове.

Нина се огледа. Преследващият ги джет бързо напред­ваше, а и скутерът скъсяваше разстоянието помежду им.

- Мисля, че онзи е по-добър шофьор от теб - каза тя, когато преследващият ги скутер се вряза чисто в една при­иждаща вълна, без да губи скорост.

- Адски мразя фукльовци - изръмжа Еди, забелязвай­ки, че другият джет ги настига бързо, както и че водачът му е въоръжен.

Зад редицата закотвени яхти се мерна нещо цветно. Еди веднага се досети какво е и се насочи към него.

- Какво правиш? - попита нервно Нина, когато профучаха покрай входа на пристанището. Преследвачите им смениха курса, за да ги пресрещнат и скъсиха разстояние­то още повече.

- Когато ти кажа, искам да се наведеш. Ама много, мно­го ниско!