Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Включително булдозерът, към който беше прикован Кротала.

Той изкрещя, когато машината се плъзна по пода на трюма, изскочи през отвора на рампата и полетя в пропаст­та заедно с него.

Трийсет тона стомана се разбиха на дъното на пропастта, последвани от над петстотин тона метал, когато ховъркрафтът се стовари отгоре. Той се взриви с разтърсваща земята сила и нагоре се издигна огромен облак с формата на гъба.

Който се устреми към ленд роувъра.

Джипът не беше успял да се засили достатъчно, за да успее да направи по-дълъг отскок от рампата, и беше спрял на ръба на пропастта със стърчащи от ръба задни колела. Предните му колела се завъртяха безпомощно и се повдиг­наха над земята, когато задницата му се наклони надолу…

Макар и леко зашеметена от твърдото приземяване, Нина осъзна опасността и се хвърли към таблото.

Промяната в баланса беше достатъчна, за да наклони джипа напред, гумите му успяха да зацепят и да се изкатери по скалата с оглушителен рев на двигателя. Зад гърба им се издигна огнена топка, която подпали едната му гума. Джи­път успя да измине около десетина метра, преди горящата гума да се взриви. Мейси рязко спря.

Прахът постепенно се уталожи. Те слязоха от колата, кашляйки. Разтрепераният Бъркли се обърна към Нина.

- Благодаря ти, че ме взе. И ти благодаря, че… се опит­ваш да ми помогнеш.

- Няма проблем - отвърна несигурно Нина.

Той изглеждаше облекчен и протегна ръка.

- Без лоши чувства?

За голяма изненада на Мейси и Еди тя я пое и я разтърси веднъж…

След което го удари в лицето. Той падна по задник и я погледна зашеметено.

- Всъщност със! Това беше, задето ме предаде, кучи сине! - Еди я хвана и я дръпна назад, преди да успее да замахне втори път.

- По дяволите! - извика Нина, досещайки се за нещо по-важно от Бъркли. - Гърнето е у него! Как ще го настигнем?

- Не можем - отвърна Еди. - Той ни изпревари доста. Освен това се обзалагам, че е извикал някой да го вземе с хеликоптер. В бъгито има сателитен телефон.

- Значи той печели? - попита ужасено Мейси. - И на­края ще му се размине?

- Не - отвърна Нина. - В никакъв случай. Няма да поз­воля това да се случи. - Тя се втренчи в отдалечаващия се египтянин замислена. - Трябва да се върнем в Абидос. - Еди и Мейси я погледнаха така, сякаш се канеха да направят сар­кастични коментари относно очебийността на плана ѝ. - Дори не си го помисляйте. Казах, че трябва да се свържем с властите. Това все още е необходимо.

- В такъв случай - Еди посочи пушещата задна гума на ленд роувъра - по-добре да я сменим. Тъй като пеша пътят е адски дълъг.

*

Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.

Нина, Еди и Мейси стояха до очукания ленд роувър, Бъркли седеше мълчаливо на задната седалка, закрил очите си с ръце заради пясъчната вихрушка. Люковете се отвориха и от хеликоптера слязоха шестима мъже. Петима от тях бяха вой­ници, но не със стандартните униформи на египетската армия: това бяха тъмните камуфлажни облекла на спецчастите.

Шестият мъж беше цивилен - доктор Исмаил Асад, ге­нерален секретар на Висшия съвет за антики.

- Доктор Уайлд - кимна той, щом стигна до ленд роувъра.

- Доктор Асад - отвърна Нина. Тя погледна към пусти­нята, откъдето се бе появил хеликоптерът. - Предполагам, че сте проверили координатите, които ви издиктувах по те­лефона, преди да дойдете тук.

- Така е. Беше… невероятно. - Той поклати изумено гла­ва. - А имах време само да разгледам входната зала. Колко още има вътре?

- Много - отвърна Мейси. - По целия път надолу до гробницата на Озирис.

- Невероятно - повтори Асад. - Оставих там отряд от специалните сили към Висшия съвет - кимна той към вой­ниците, - за да обезопасят терена. Ще изпратим пълна екс­педиция колкото се може по-скоро.

- Шабан няма да се върне там - предупреди го Еди. - Той взе онова, от което се нуждаеше.

- Да, канопа, за който ми споменахте - обърна се Асад към Нина. - Сериозно ли говорите? Вярвате, че Шабан ще го използва, за да създаде биологично оръжие?

- Той със сигурност го вярва - отвърна Нина. - Освен това разполага с ресурсите на Храма на Озирис - е, всъщ­ност най-вероятно вече е прекръстен на Храма на Сет. От онова, което видях в Швейцария, съдя, че е напълно спосо­бен да го направи.

Асад се намръщи.

- Може би, но оръжията за масово поразяване не влизат в моята сфера на дейност. А без доказателство не мога да убе­дя властите да предприемат някакви действия срещу него.

- Но има нещо, което е във вашата сфера - каза Нина. - Зодиакът от Сфинкса. Сигурна съм, че той е при Шабан - Озир го изпрати обратно в Швейцария. Дори му беше избрал място в залата, където държи озирисовата си колекция.

- Ако зодиакът е при Шабан - рече замислено Асад, - това определено ще е достатъчно за предприемане на дей­ствие. Все пак той е египетски гражданин, а нашето прави­телство има много отрицателно отношение към крадците на археологически ценности.

Еди погледна войниците.

- Ще изпратите няколко от тях да го върнат обратно?

- Боя се, че не мога да коментирам мисиите на спецчастите извън страната - отвърна египтянинът с лека, но мно­гозначителна усмивка.

- А ако междувременно успеете да намерите доказател­ство, че той произвежда биологични оръжия - обади се Нина, - тогава ще направите нещо по въпроса, нали?

- Със сигурност. Но първо ще ми трябва доказателство, че зодиакът е у него.

Нина погледна към Еди.

- Което означава, че трябва да се върнем обратно в щаба на Храма на Озирис.

- И как ще го направите? - попита Мейси. - Та ние го ви­дяхме - мястото прилича на крепост. Защото всъщност е било крепост! Този път няма да ви пуснат вътре просто ей така.

- Може би не - рече замислено Еди, - но има един чо­век, когото биха пуснали…

29.

ШВЕЙЦАРИЯ

Мека светлина обливаше високите стени на замъка - последните лъчи на слънцето се скриваха зад високите ал­пийски върхове. Пирамидата във вътрешния двор придоби съвсем различен вид, когато неоновите светлини по ръбове­те ѝ се включиха и наситеният лъч на върха на черната стъклена постройка се стрелна нагоре към Полярната звез­да: намек за древните египетски богове.

Покрай езерото се появиха други светлини, които свиха по краткия път към замъка и спряха пред портите. Лъскав черен Мерцедес със затъмнени стъкла, почти толкова тъмни, колкото боята му. Но в отговор на запитването по интеркома не се показа шофьорът; вместо това стъклото на задния про­зорец плавно се спусна, разкривайки единствения пътник на задната седалка.

- Здравейте - произнесе Грант Торн и блестящата му ус­мивка на филмова звезда проблесна към камерите. - Халид Озир ме покани да посетя Храма на Озирис. И ето че дойдох!