Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Англичанинът се отдръпна назад и отнесе злобен рит­ник в корема. Превит на две, той залитна и се блъсна в нещо.

Основата на турбината.

Олюля се, гигантската перка едва не засмука главата му. Той се отдръпна встрани, а Халил се хвърли с ножа напред към сърцето му…

Еди сграбчи ръката на египтянина, спирайки атаката се­кунди преди острието да се забие в гърдите му, и го блъсна назад към витлото. Завихреният въздух накара и двамата да примижат, без да свалят очи от ножа.

Халил го натисна към гърлото на противника си; рани­те на Еди отслабваха захвата му. Той се опита да отблъсне ръката на египтянина, но успя само леко да я отмести. Ост­рието закачи якето му и успя да проникне по-навътре, кога­то Халил натисна с всичка сила.

Еди извика, когато ножът опря до ключицата му. Халил се ухили и натисна отново, навеждайки се към него…

В този миг Еди нанесе удар с глава. Ъгълът не беше под­ходящ за хубав удар, затова той просто захапа носа на Халил.

Генералът изкрещя, изваждайки ножа, докато се опит­ваше да се отдръпне, но Еди не пускаше. Дори стисна още по-здраво; чу се ужасяващ звук от чупене на хрущял. Със запушени ноздри, единственото място, откъдето кръвта мо­жеше да изтича, беше гърлото на Халил. Той се задави и я изплю върху гърдите на Еди, напълно забравил за ножа в отчаяния си опит да избяга от болката.

Еди отказваше да го пусне, захапал като териер. Разне­се се нов противен джвакащ звук и Халил залитна назад; на мястото на носа му сега имаше окървавена дупка. Еди из­плю парчето хрущял в очите му и със силен рев дръпна ръка­та на египтянина през рамото си.

Право в перката.

Ножът изтрополя на пода, избит от ръката на войника. Последва изхрущяване и показалецът му беше отрязан до ставата, оставяйки само една оголена кост. Халид изкрещя. Еди нанесе два силни удара в корема му, последвани от ъперкът, който накара египтянина да се завърти.

Намираха се точно до страничния парапет. Най-бързият начин да приключи с всичко беше да блъсне египтянина…

Той хвана Халил - и без малко да остане без око, когато мъжът неочаквано нанесе удар, забивайки осакатения си пръст в окото на Еди. Той отметна глава назад и костта успя само да одраска веждата му.

Ново замахване - костта поряза бузата му, а другата ръка на Халил се вкопчи в гърлото му. Той отново изплю кръв и изруга на арабски. Еди се нуждаеше от две ръце, за да от­блъсне атаката, а раните му позволиха на египтянина да го блъсне отново назад към витлото.

- Ще те убия! - изръмжа Халил с изпъкнали от ярост очи. - Ще те убия и ще нахраня кучетата ми с топките ти, а после ще изчукам жена ти, преди да я…

Еди отпусна здравата си ръка и когато Халил замахна с острата кост към слепоочието му, той го стисна здраво за чатала. Очите на египтянина изскочиха от орбитите си, а Еди събра всичките си сили и го подхвърли нагоре.

Вихърът го пое и витлото го засмука. Черепът на Халил се озова между въртящите се перки и вътрешността на тур­бината почервеня от кръвта. Обезглавеното тяло се плъзна назад към Еди и се строполи на пода.

Англичанинът се наведе, прикривайки се от вятъра.

- Пази си главата приятел… о-па, твърде късно - изхриптя той, оглеждайки трупа. Египтянинът беше прибрал пистолета в кобура си; Еди го взе, извади резервния пълнител и зареди.

Избърса кръвта от лицето си и се огледа. Няколко души от екипажа се намираха на палубата, но никой не се заин­тересува от него или от мъртвия им командир; те се опитва­ха да слязат от подпаления ховъркрафт. Единият беше пре­скочил перилата и се опитваше да се плъзне по въздушната възглавница, но вместо да отскочи от нея, беше повлечен от пясъчните вихри и си счупи врата. Другарите му решиха, че се нуждаят от друг план и побягнаха към вътрешността на машината.

Еди взе пистолета и също влезе вътре.

*

Мейси почти бе настигнала ховъркрафта, но през мара­нята в далечината вече ясно се виждаше характерната ли­ния, която пресичаше терена.

Урва.

Ховъркрафтът се движеше към унищожението си.

Тя видя хора по палубата, но никой от тях не беше Еди или Нина.

- Хайде де! - каза тя, приближавайки още повече ленд роувъра до машината, - слизайте от това чудо!

*

Стиснала здраво канопа, Нина погледна в трюма и за свой огромен ужас установи, че пожарът се е разпространил и в него през вратата в дъното. В огромната зала имаше ня­колко мъже, които се опитваха да стоят далеч от пламъците, докато един от тях се занимаваше с панела за управление. Двете рампи се спуснаха, нахлулият вятър разнесе пушека от кърмата, но подхрани и пламъците.

Единият мъж изтича към задната част на трюма. Скокът от кърмата даваше по-големи шансове за оцеляване. Рампа­та беше по-тясна от трюма и бушуващите пламъци бяха за­почнали да се спускат по нея. Мъжът закри лицето си с ръце и побягна към късчето дневна светлина.

Моментът не беше подбран удачно. Пламъците нахлуха през люка и го подпалиха. Горящата фигура размаха ръце и изчезна в пясъчната буря.

Останалите мъже не бяха доволни от останалия им из­ход. Един смел - или глупав - войник хукна по рампата, опитвайки се да стигне до въздушната възглавница и да се спусне по нея. Реакцията на останалите показа, че опитът му не е бил успешен. Но изправени пред избора да скочат от ръба и да бъдат прегазени от голямата машина или да изго­рят живи, те решиха да рискуват и един по един наскачаха от рампата.

След като и последният изчезна, Нина влезе в трюма и отиде до бъгито, за да огледа ремъците, с които беше завър­зано. Може би то щеше да е достатъчно бързо, за да мине по рампата, без да се подпали.

Тя чу нечии стъпки по стълбата. Нямаше време да се връща при люка. Пропълзя под бъгито и надникна. В трюма влизаха Шабан и Бъркли.

- Намери гърнето - заповяда Шабан, махвайки с ръка към каютите на кърмата.

- Но там има пожар - възрази Бъркли.

- Тогава гледай да го избегнеш! Провери булдозерите, виж да не се крие в някой от тях. Или под тях.

- А ти? - попита Бъркли, когато Шабан тръгна към бъгито.

- Това е изходът ни оттук. Хайде, търси!

Нина се напрегна, но за нейно голямо облекчение Бъркли отиде първо до единия багер. Тя се изтегли към задната част на машината, под която се криеше. Недалеч се виждаше друг от­ворен люк - ако успееше да стигне до него, без да я видят…

Огънят се разрастваше, маслото и разлятото гориво по пода веднага пламваха. Бъркли приключи огледа на първия булдозер и се прехвърли на другия.

Вратата се намираше на четири-пет метра от него. Тя се изви, за да погледне назад, и видя краката на Шабан, който освобождаваше ремъците на бъгито.

Той гледаше на другата страна. Ако тръгнеше веднага, можеше и да успее да стигне до вратата, стига Бъркли да не я забележеше.