Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Водачът на култа взе микрофона на интеркома.

- Доктор Уайлд!

*

С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъ­оръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.

Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.

- Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!

Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.

- Здрасти, скъпа.

Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.

Колко дълго щяха да останат живи - той и тя - зависе­ше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…

- Забрави за мен - бързо продължи Еди. - Просто раз­мажи проклетото гърне и… - Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.

- Донесете ми гърнето, доктор Уайлд - каза Шабан. - Веднага. - Интеркомът изпука и млъкна.

Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един стра­ничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.

По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.

- О, по дяволите - каза той, докато се приближаваше към нея, - все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. - Той се ухи­ли злобно, след което махна с револвера си към стълбата. - Размърдай се.

Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведо­ха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палу­ба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.

Там чакаше Шабан - както и Еди; един войник го пазеше до задната стена, близо до люка към страничния коридор.

- Нина! Ти… О, по дяволите! - каза той. Радостта при вида ѝ беше заменена от ужас, когато видя, че тя носи със себе си куфарчето с канопа. - Нали ти казах да разбиеш това нещо!

- Опитвам се да ти спася живота, Еди - каза тя. - Точно както ти ме спаси на кораба на Джак Мичъл. - Той я поглед­на объркано. - Когато се появи в трюма? - продължи тя, опитвайки се да говори завоалирано, за да не могат врагове­те ѝ да се досетят какво има предвид.

Явно беше твърде завоалирано. Еди продължаваше да я гледа недоумяващо. Шабан обаче я гледаше алчно.

- Оставете куфарчето, доктор Уайлд. - Той посочи ме­талната маса. - Бъдете много внимателен, доктор Хамди.

Хамди пристъпи напред, изпълнен със самодоволство, и застана зад масата с лице към останалите, докато Нина сваляше куфарчето от гърба си.

- Не ми изглежда повредено - обяви той, когато тя го остави на масата.

- Дръпнете я назад - заповяда Шабан. Кротала я блъсна към стената. Тя забеляза Бъркли в оръжейната стая и впери поглед в него; той извърна глава смутен. - А сега отворете куфарчето.

Изключително внимателно Хамди отвори първо едната ключалка, после и другата. Публиката му се приближи към него. Нина погледна към Еди с надеждата да срещне погле­да му и да му даде знак, но войникът ѝ пречеше.

Хамди хвана капака с театрален жест и го повдигна.

Чу се металическо изщракване. От куфарчето изскочи парче дунапрен, последвано от заоблено парче метал, което се завъртя на масата и спря до ръба ѝ.

Всички се ококориха, щом разпознаха метала: предпа­зител на ръчна граната. Парчето дунапрен го беше задържа­ло на мястото му, когато Нина внимателно бе издърпала хал­ката, преди да затвори куфарчето - а сега, след освобожда­ване на налягането, пружината се беше освободила.

Активирайки петсекундното отброяване.

Четири секунди.

На мостика настъпи хаос. Шабан, който се намираше най-близо, се завъртя истерично, търсейки изхода. Кротала го блъсна в оръжейната стая и се хвърли върху него. Халил се пъхна под малката метална маса, запушвайки ушите си с ръце. Единият войник се втурна към стълбите, а другият, който пазеше Еди, го заряза и се хвърли на пода.

Три.

Нина и Еди се спогледаха за миг от двата края на стаята - и се хвърлиха през два различни люка към страничните коридори.

Две.

Шокираният мозък на Хамди най-после регистрира същността на тъмнозеления яйцевиден предмет, който видя на мястото на гърнето. Той изскимтя, обърна се да побегне, но откри, че пътя му е блокиран от паникьосаните пилоти, които се опитваха да станат от столовете си.

Едно…

Еди се блъсна в парапета на коридора, забелязвайки го­лемия кръгъл отвор и въртящите се перки на турбината, ко­ито се намираха точно под него. Мястото не беше подходя­що за скачане. Той се обърна и се претърколи към кърмата. Ръцете му все още бяха завързани за гърба, затова нямаше как да омекоти падането си по стълбите.

От другата страна на мостика Нина прескочи перилата…

Гранатата избухна.

28.

Подсиленото куфарче насочи взривната вълна нагоре и навън, на височината на гърдите. Двамата пилоти бяха уби­ти на място, разкъсани от острите парчета метал. Хамди беше отхвърлен назад, излетя през прозореца и се стовари върху главната палуба под мостика.

Войникът, който побягна към стълбата, стигна само до вратата, улучен в гърба от шрапнел. Останалите в стаята из­бегнаха прекия удар от взрива, но бяха оглушени и дезори­ентирани от детонацията.

Люкът към коридора беше откъснат от пантите и изхвър­лен навън. Силната струя въздух на витлото го засмука. Пер­ките му се натрошиха на парчета и се разлетяха на всички страни. Еди се претърколи по лице и се притисна към палу­бата, докато отломките се забиваха в командната кула. Разкъ­саният люк премина през вихрушката и попадна във верти­калната шахта - след което с ужасяващ трясък се стовари върху задвижващия вал на витлото, разкъса го и оборотите на машина за миг спаднаха от четирийсет хиляди до нула.

Въпреки това витлото не спря да се върти.

Разбитият вал беше директно свързан с една от газови­те турбини в машинното отделение. Отломките му полетяха надолу. Турбината се взриви, огненото кълбо изкърти люко­вете навън.

Ховъркрафтът се наклони на една страна, носът му бавно се завъртя наляво и машината промени курса си. И тъй като и двамата ѝ пилоти бяха мъртви, а уредите за управле­ние повредени, нищо не можеше да я спре.

Еди се опита да се изправи; цялото му тяло го болеше. Той вече не беше пленник, но ръцете му все още бяха завър­зани на гърба. Трябваше да се освободи…

Наблизо се въргаляше едно силно нажежено парче ме­тал, откъснато от изолацията. Той протегна към него лявата си ръка. Щом го хвана, усети как ръката му пламва. С из­кривено лице, борейки се с болката, той го натисна към по­лиетиленовата „свинска опашка”.