Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Дъждът от куршуми стана още по-интензивен, когато към него се присъедини и вторият стрелец. Нина знаеше, че няма да успее да им се изплъзва още дълго време…

Нови куршуми се забиха в каросерията на джипа. Пред­ното стъкло се напука, а прозорецът зад Нина се пръсна на парчета и един куршум прелетя през кабината. Ако беше ми­нал шест сантиметра по-ниско, щеше да я улучи в главата.

Тя завъртя рязко волана и ленд роувърът едва не се пре­обърна върху пясъка. На гърба на средната седалка, точно над куфарчето, зейнаха две дупки. Мейси изпищя.

Нина отново изправи волана и двете бъгита я последва­ха. Тя погледна напред. Приближаваха една дълга зигзагообразна дюна, покрай която се простираше ръбеста, обруле­на от ветровете скала. Идеална - стига да успееха да се до­берат до нея…

Поглед в огледалото. Едното от бъгитата се намираше на около двеста метра зад тях.

- Дръж волана! - извика Нина.

Мейси я погледна стреснато.

- Какво?

- Дръж волана! - Тя й махна с ръка да се премести от другата страна.

Мейси се плъзна към мястото ѝ.

- Какво правиш?

Нина натисна силно педала за газта и се надигна, за да прескочи Мейси. Видя в огледалото, че най-близкото бъги ускорява, скъсявайки дистанцията, за да получи възможност за точен изстрел. Другото бъги спря да стреля, за да не улу­чи другаря си.

- Просто натискай педала за газта и дръж волана - каза тя. Мейси се подчини, свивайки се неудобно върху седалка­та. - Имам една идея.

*

В оръжейното помещение на ховъркрафта Еди надни­чаше над рамото на стрелеца, за да наблюдава преследване­то върху екрана на монитора.

Преследване, което скоро щеше да приключи. На ком­пютрите в стаята се изписваха обхвата, местоположение­то и скоростта на трите автомобила и разстоянието в мет­ри между първото бъги и джипа на Нина, което бързо се скъсяваше.

Зад него Шабан удари с юмрук по конзолата, когато първият стрелец отново засипа джипа с куршуми.

- Шофьорът! - изкрещя той. - Кажете му да се цели в шофьора! Не трябва да рискуваме да улучи гърнето!

Седящият мъж повтори заповедта.

- Куфарчето бронирано ли е? - попита нервно Хамди.

- Срещу куршуми от пистолет, да - отвърна Халил. - От картечница… не знам.

- Ще трябва да го провериш, като си го върнем, Хамди - рече Шабан и погледна презрително към Бъркли. - Ръцете на доктор Бъркли треперят твърде силно.

Еди погледна към Бъркли, който стоеше пребледнял в ъгъла.

- Май вече започна да размисляш, а? - попита го студе­но той. - Не е толкова забавно да гледаш как стрелят по ня­кой, когото познаваш. Но пък поне ти плащат, нали!

- Затваряй си устата - каза Кротала и го блъсна към конзолата.

На екрана се виждаше как ленд роувърът се отправя към една дюна, бъгито се приближава към него, а стрелецът се прицелва…

*

Нина се прехвърли на задната седалка на джипа, стис­нала в ръка едната граната.

- Давай напред! - изкрещя тя на Мейси, докато се промъкваше към задната врата. - Кажи ми, когато прибли­жим върха!

- Какво правиш? - попита Мейси, поглеждайки назад. Видя как бъгито се приближава бързо, когато джипът за­бави скорост по склона. Тя натисна с двата си крака педа­ла за газта.

- Просто ми кажи! - Нина надникна навън през счупе­ния заден прозорец. Първото бъги продължаваше да се дви­жи по следите им на по-малко от сто метра зад тях…

Нина сграбчи дръжката на задната врата и пъхна палец в халката на гранатата.

- Хайде, приближи се, хайде - мърмореше тя, докато на­блюдаваше как бъгито скъсява разстоянието. - Хайде…

- На върха сме! - извика Мейси.

Нина дръпна халката с палец и гранатата се активира. Дано беше от типа, който се взривяваше след пет секунди…

Ленд роувърът стигна до върха на дюната, наклони се напред и стъпи на равното. Бъгито се изгуби от погледа ѝ.

Тя протегна ръка през счупения прозорец и пусна гра­натата върху следите, оставени от джипа.

Джипът се наклони рязко и започна да се спуска по хълма, а Нина се претърколи и се удари в облегалката на предната седалка. Не знаеше дали задната врата ще я защи­ти от взрива, но нямаше друг изход.

Бъгито изскочи над гребена на дюната с ревящ двига­тел и се стовари върху гранатата в мига, в който тя се взри­ви. Машината излетя във въздуха, преобърна се и се стова­ри на земята с обърнати нагоре колела, изкорубвайки кулата с картечницата и размазвайки в пясъка човека вътре.

Нина запуши ушите си с ръце и погледна. Бъгито пред­ставляваше горяща развалина - но другарят му все още беше в играта и тъкмо се появяваше на върха на дюната.

А номерът ѝ нямаше да мине втори път.

27.

Шабан погледна към стълба от дим, който се виждаше на монитора.

- Какво стана? Какво беше това?

- Това - ухили се Еди - беше жена ми.

Лицето на египтянина се напрегна и той удари Еди в корема.

- След тях! - изрева той на пилота, преди да се обърне към стрелеца. - Кажи им да се целят само в шофьора! Ако унищожат гърнето, лично ще ги убия! - Войникът, доволен, че работи за Халил, а не за Шабан, предаде нареждането.

Всички залитнаха, когато ховъркрафтът направи завой, за да подгони ленд роувъра.

- С пълна скорост! - изрева Шабан. - Настигнете ги!

*

Прехвърляйки се на предната седалка, Нина забеляза, че бъгито бързо ги настига, следвайки паралелен курс. Бяха в обхвата му, но нещо възпираше стрелеца.

- Не стрелят!

- Казваш го така, сякаш е нещо лошо - оплака се Мейси.

- След малко ще стане - осъзна Нина. - Опитват се да се приближат, което означава, че не искат да стрелят по джи­па, а по нас!

- О, страхотно! Обожавам физическия контакт!

Нина видя, че ховъркрафтът поема след тях, но не му обърна внимание. Другата заплаха беше много по-близка. Бъгито скъси разстоянието, картечницата се прицели в очак­ване на подходящия момент…

*

На контролния монитор джипът и бъгито бяха един до друг. Оръжейният оператор побутна един джойстик. Кур­сорът върху ленд роувъра почервеня, радарът автоматично прихвана джипа.

Еди се насили да погледне встрани, към останалите мъже в стаята. Шабан беше вперил очи в монитора, изпъл­нен с нетърпеливо очакване, а изражението на Кротала беше такова, сякаш гледа американски футбол и очаква куотърбекът на неговия отбор да пробие линията и да отбележи тъчдаун. Хамди изглеждаше замислен, а Бъркли беше извил глава, сякаш не искаше да вижда резултатите от предателст­вото си. Халил и оръжейният оператор наблюдаваха с про­фесионална безпристрастност.

Което означаваше, че никой не го гледа.

Тъй като беше с вързани зад гърба ръце, явно не гледа­ха на него като на заплаха - а понеже стаята се беше на­пълнила с хора, които зяпаха монитора, Кротала беше при­нуден да свали пистолета си.

Еди отново му хвърли един поглед, преди да се раздвижи…