Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Шабан пое дълбоко въздух, без да спира да трепери от гняв.

- Прав си - каза най-накрая той. - Благодаря ти, че ме спря, приятелю.

- Винаги мисля в твой интерес. И мой, разбира се - до­бави той с лека усмивка.

- Значи няма да го убиваме? - Кротала изглеждаше ра­зочарован.

- Разбира се, че ще го убием - изръмжа Шабан. - След като си върнем гърнето.

- Значи ще доживея до стогодишна възраст - обади се Еди, придържайки ранената си ръка. - Никога няма да я хва­нете. Тя ще се върне в Абидос, ще разкаже на египетското правителство какво се случи тук… и после, друже, ще бъдеш прецакан.

- Не ми се вярва. - По белязаното лице на Шабан се из­писа лека усмивка, когато веригата най-после се спря. Оста­налите войници се втурнаха да прекосяват моста. - Не зна­еш как сме дошли дотук, нали?

*

- Какво е това, по дяволите? - ахна Мейси, когато две­те с Нина се изкачиха по стъпалата към повърхността и хук­наха към ленд роувъра, присвили очи от яркия блясък на пустинното слънце.

- Лошо. - На около стотина метра от тях се намираше гигантският военен ховъркрафт. Предната му товарна рам­па беше спусната и зееше като гигантска зяпнала уста. Ха­лил бе осигурил не само морална подкрепа на Шабан. – Но ако успеем да стигнем до каньона, няма как да ни последват в него. - Нина седна зад волана и остави куфарчето на сред­ната седалка, пъхайки ножа в калъфката, която беше прикре­пена към ремъците.

Мейси седна на другата седалка.

- А Еди? - попита тя, когато Нина запали двигателя. - Те ще го убият, ако не са го направили вече!

Нина даде заден ход, излезе от руините и зави на изток.

- Докато си мислят, че могат да го използват, за да си върнат гърнето, той ще остане жив.

- А докога ще си го мислят?

- Надявам се по-дълго, отколкото ще ми е необходимо, за да измисля как да го спася!

Мейси не остана доволна от отговора ѝ. Тя огледа ку­фарчето за повреди и го закопча с предпазния колан.

- По дяволите! - изписка тя, щом забеляза какво друго има привързано към ремъците. - На това нещо има две ръчни гранати!

- Не ги пипай - предупреди я Нина.

- Но те се клатят насам-натам и се удрят една в друга! Ами ако се взривят?

- Няма страшно, докато не дръпнеш халката. - Тя се ус­михна леко, спомняйки си времето, когато Еди ѝ беше из­несъл подобен урок, след което се съсредоточи върху голата равнина пред тях.

*

Екипът на Шабан излезе от пирамидата и завари пило­та на ховъркрафта да ги чака. Мъжът забързано обясни на арабски ситуацията на Халил и посочи на изток. Еди забе­ляза облак прах в далечината.

- Нали ти казах, че няма да я хванете.

- Ховъркрафтът ми може да вдигне четирийсет възела на всякакъв терен - каза му самодоволно Халил и кимна към гигантската машина. - Твоят джип може ли?

- Може би не, но ховъркрафтът ти може ли да се напъха в шестметрова клисура?

- Няма да е необходимо - обади се с провлачен глас Кро­тала. - Имаме си и други играчки.

Шабан даде заповед и войниците хукнаха към ховър­крафта. Кротала смушка Еди е пистолета си и му даде знак да ги последва. Бяха изминали около три четвърти от рам­пата, когато се разнесе рев на двигатели. От вътрешността на машината излязоха две малки коли, стрелнаха се сред об­лак пясък по рампата и се впуснаха да преследват ленд роувъра. Еди разпозна скоростните леки бойни машини с ви­сока проходимост - армейски бъгита, които представляваха метална рамка върху четири колела, мощен двигател… и кар­течница, монтирана върху куличка, намираща се над шофь­ора. Те не бяха нито красиви, нито удобни, но той знаеше, че на пясъчен терен са много бързи.

Много по-бързи от ленд роувъра.

- Преследването започна - обяви Шабан. Той се усмих­на злобно на Еди. - Жалко, че няма да трае дълго.

Те продължиха да се изкачват по рампата. Трюмът на ховъркрафта беше чист и празен, обикновена метална кутия, достатъчна да побере три бойни танка или над триста тежко въоръжени бойци. Сега беше приютил няколко жълти багера и трактора, още едно бьги, сандъци с оръжие и оборудване за пустинни операции. Еди предположи, че от Храмът на Озирис са очаквали да копаят доста, преди да открият пирамидата.

Халил се приближи до таблото за управление и потьрси мостика по вътрешния телефон. Даде някаква команда. Ня­колко секунди по-късно отекна засилващ се вой на турбина - двигателите на ховъркрафта заработиха, последвани от по-силното бръмчене на четирите големи повдигащи перки. Въздушната възглавница започна да се пълни, повдигайки обемната машина над земята сред пясъчна вихрушка.

Халил натисна бутона за вдигане на рампата. Засвистя хидравлика и металният клин се затвори с отекващ трясък. Вихрушката постепенно утихна, но шумът отново се заси­ли, щом двигателите заработиха с пълна мощност. Кротала дръпна стълбата в средата на трюма и двамата с Еди се из­качиха на горния етаж, където американецът го притисна към стената и изви ръцете му зад гърба. Раната от куршума се обади и Еди изпъшка от болка.

- Трябваше да го направя още в пирамидата - рече про­влечено Кротала, докато го връзваше със „свинска опашка”. - Щеше да ти е много трудно да минеш по онази теснотия над пропастта, а аз щях да си умирам от кеф, докато те гледам.

Той го блъсна към вратата. Еди незабелязано провери здравината на връзките. Те бяха стегнати много здраво и ко­гато се опита да ги разхлаби, зъбците им се впиха в кожата му. Трябваше да намери друг начин да се освободи.

Ако въобще имаше такъв.

*

- О-хо! - каза Мейси, поглеждайки пред задния прозо­рец на лендроувъра. - Атакуват ни бъгита!

Нина погледна в огледалото за обратно виждане и видя две неясни фигури да препускат през пустинята след тях, скъсявай­ки бързо разстоянието. Огледа терена пред тях с надеждата да открие нещо, което би могло да им помогне. Пустинната рав­нина предлагаше единствено развълнувани пясъчни дюни, кли­сурата все още беше на километри пред тях.

Погледът ѝ се отклони към ножа и двете гранати. Еди сигурно щеше да измайстори някое гениално оръжие от тях, но тъй като Нина се съмняваше, че преследвачите ѝ щяха да я допуснат достатъчно близо, за да използва ножа, оставаха ѝ единствено двете гранати. А ако я забележеха, че се кани да ги използва, трябваше просто да завият настрани…

Идеята, която ѝ хрумна, беше толкова елементарна, че чак ѝ се стори смешна. Но беше единствената ѝ надежда.

Ако успееше да я реализира.

Тя отново огледа пустинята, този път по-внимателно. Трябваше ѝ просто една по-голяма дюна…

Мейси изпищя и се наведе - върху пясъка се изсипа дъжд от куршуми, който оформяше малки гейзерчета и бързо се приближаваше към ленд роувъра. Нина се плъзна надолу в седалката си и рязко завъртя волана, но беше твърде късно. Задното стъкло на джипа се пръсна, а по алуминие­вите му стени цъфнаха малки дупки.