Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Нина потисна отвращението си.

- Това все пак означава, че е бил запечатан добре. Съдър­жанието се е запазило през всичките тези години.

Крали използва малко фенерче, за да изследва съдържа­нието на канопа. Вътре нещо проблесна. Той напълни три от шишетата и използва пипета, за да изтегли малка проба от тъмната каша. Вкара я в тестовата колба и добави съдър­жанието на последното шише.

- Това ще ни отнеме няколко минути - каза той на Озир и запечата колбата. - Ако вътре има някакви спори, тестът ще покаже.

- Да уплътним времето в такъв случай - отвърна Озир. Той махна с ръка на един от войниците. - Отвори саркофага.

- За Бога! - извика ужасено Нина. - Нещата стават все по-зле! Какво смяташ да правиш, да аутопсираш мумията ли?

- Това ли те притеснява най-силно? - попита Мейси, без да сваля очи от оръжията.

Също като канопите, ковчегът беше запечатан с дебел слой черна смес от гума и минерална смола. Един от хората на Озир носеше малък циркуляр, който използва, за да раз­реже защитния слой. След него вървеше друг мъж, понесъл инструмент с абразивна глава, който използва да изстърже пломбата край разреза.

Приключиха за няколко минути.

- Отворете го - заповяда Озир. До саркофага се прибли­жиха други двама мъже, монтираха по един крик от всяка страна и вкараха стоманените клинове в разкрилия се под капака отвор.

- Готови сме, господине - обяви единият мъж.

Озир погледна удовлетворено Нина и кимна.

- Действайте.

Четиримата мъже заработиха с криковете. Металът изскърца, печатът се пропука и се нацепи. Единият клин се изплъзна и нащърби метала, а Нина примижа при вида на повредата.

- Хайде де! - излая нетърпеливо Шабан. - По-силно!

Мъжете удвоиха усилията си, опитвайки се да повдиг­нат тежкия капак. От саркофага се разнесе по-дълбоко стържене и внезапно капакът се отвори. Те свалиха с пъшкане сребърната фигура на Озирис от криковете… разкривайки друга фигура във вътрешността.

Но това не беше скулптура. Беше самият Озирис.

Или поне онова, което беше останало от него. Тялото беше мумифицирано, обвито плътно в обезцветен саван, със сгънати върху гърдите ръце. Главата му беше покрита с по­гребална маска, среброто и златото бяха оформени според чертите на лицето му. За разлика от прочутите погребални маски на Тутанкамон и Псусенес, тази беше изненадващо скромна, липсваха богатите украшения за глава. Ако маска­та представляваше точен образ на мъртвия владетел, то Ози­рис беше притежавал изненадващо младежки вид за толко­ва могъщ и почитан човек.

Всички се наведоха да погледнат, дори Крали се откъсна от работата си, за да надникне. Вдлъбнатината, в която ле­жеше тялото, напълно отговаряше на формата му и беше само с около сантиметър по-широка. В солидния метал на капака също беше оформена идеална извивка.

Озир погледна към човека, от когото беше взел името си.

- Озирис - прошепна той. - Богьт-цар, дарителят на веч­ния живот…

- Прозвуча така, сякаш наистина го вярваш - подигра му се Нина.

- До преди месец не смятахте ли и вие, че Озирис е само един мит? - възрази той. - Може би тук има повече истина, отколкото и двамата сме предполагали.

- Не и вашата версия на истината. Имам предвид онази, която пробутвате на своите последователи.

- Кой може да каже дали моята версия на историята на Озирис не е по-вярна от всички останали? - рече подигра­вателно Озир. - Всъщност, това дори я потвърждава. - Той посочи мумията. - Аз открих гробницата на Озирис, защо­то това е съдбата ми. Доказва, че духът му наистина е в мен. Не сте ли съгласна?

- Не, а и вие не би трябвало да бъдете, ако сте поне малко откровени с глупаците, които ви дават парите си. - Озир се засмя, но тя забеляза, че лицето на Шабан се смръщи още повече.

Преди да успее да каже още нещо, Крали се откъсна от микроскопа си.

- Господин Озир!

Озир се приближи до него.

- Какви са резултатите?

Крали внимателно извади стъкълцето от микроскопа.

- Резултатът е… положителен - рече въодушевено той. - Останали са спори от маята!

Озир не можа да сдържи ликуването си.

- Да! О, да! - Той стисна тържествуващо юмруци. - Прав бях! Историята за хляба на Озирис е истина - и тя ще ме направи много богат, Себак, повече, отколкото бих могъл да си представя! - Той хвана брат си за раменете и го раз­търси. – Богат!

Шабан изглеждаше отвратен.

- Пари. Само това ли има значение за теб?

- Разбира се, че не. - Озир се ухили и снижи глас. - Сексът също! - добави той и се изкикоти.

- Толкова си жалък - произнесе студено Шабан. - По­зор за нашето семейство, обида за боговете. И аз повече няма да търпя тази обида. - Той извади пистолет и го насо­чи към гърдите на брат си.

В първия момент Озир като че ли не го забеляза, умът му отказваше да приеме онова, което виждаха очите му.

- Какво правиш, Себак? - каза най-накрая той, опитвайки се да се усмихне, но се отказа, щом погледна лицето на Шабан и прочете по него само гняв и омраза. - Себак? Какво е това?

- Краят, братко мой - изсъска той. - Ти получи своите удо­волствия, получи всичко, за което не си помръдна пръста и не го заслужаваше! - Той блъсна Озир назад към саркофага.

По лицето на Озир се изписа страх, когато осъзна, че брат му не се шегува. Той погледна отчаяно към войниците си.

- Някой… Някой да му вземе пистолета! - Мъжете го гледаха с каменни лица. - Помогнете ми!

- Те не са твои последователи - изсъска Шабан със зло­веща усмивка. - А мои. Всички твои последователи сега ще боготворят мен - или ще умрат!

Бъркли отстъпи нервно назад.

- Какво… какво става тук?

- Става това - рече Шабан, - че заемам мястото, което ми се полага по право като глава на Храма. Това е мое рож­дено право! - Той погледна към мумията зад Озир - и се из­плю върху нея. - Озирис! Пфу! Сет е бил по-силният брат. Сет е бил по-големият брат, но е отстъпил пред Озирис от страх! - Египтянинът вече крещеше и устата му пръскаше слюнка. - Това време приключи! Дойде моето време! Ще взема онова, което ми принадлежи! - Гласът му се извиси в налудничав писък. - Аз съм Сет! Аз се преродих!

Озир го гледаше ужасено.

- Какво… какво ти става? - изпъшка той. - Ти не си Сет, нито аз съм Озирис! Ние… ние сме синове на пекар, Себак! Никой не е прероден - това не е реално! Всичко съм си измис­лил! Знаеш го много добре, беше с мен, когато го измислях!

- Когато призоваваш бог, ти го правиш истински - каза Шабан внезапно с ледено спокойствие. - Всичките ги правиш истински. Последователите ти те боготворят като Озирис, зна­чи си Озирис. Аз съм братът на Озирис, значи съм Сет. Аз съм богът на мрака, на хаоса, на смъртта - и моето време настъпи!

- Ти… ти си се побъркал! - заекна Озир. - Какво е ста­нало с теб?

Гневът се възроди.

- Какво е станало с мен? Само ти можеш да си толкова заслепен, Халид! Цял живот получаваш всичко; аз не полу­чих нищо. Ти беше любимият син, аз бях низвергнатият. Ти успя да се добереш до слава и богатство, а аз бях принуден да вляза в армията. Ти имаше пари и жени, а аз бях изгорен жив! - Той разкъса ризата си и разголи гърдите си. Те бяха също толкова грозно белязани, като лицето, белезите се спускаха надолу по тялото му. - Ако Халил не ме беше измъкнал, щях да умра! А ти дойде ли да ме видиш в болницата? Не!