Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Реакцията на тълпата беше по-истерична и от преди. Дори пазачите на Еди ѝ се поддадоха за миг - но не до­статъчно, за да забравят за какво са тук, както бързо разбра Еди, когато се опита да провери здравината на въжетата си. Единият заби пистолет в гърба му, а Шабан отново призова за тишина.

Ученият, който беше дошъл по-рано с него, излезе на подиума, носейки в ръка контейнера. Той се поклони и го подаде на Шабан, след което се оттегли назад.

- Това - заяви Шабан с нисък глас, - е семето на нашата мощ. Така Храмът на Сет ще разнесе волята ми по света. Този контейнер - гласът му ставаше все по-силен, докато вдигаше контейнера над главата си, - съдържа смърт. Смърт, за онези, които ни се противопоставят. Смърт за не­верниците. Смърт за онези, които отказват да се преклонят пред могъществото на Сет!

Тълпата отново започна да припява и да тропа с крака - макар и по-слабо от преди, осъзна Еди. Може би не всички от тях подкрепяха идеята за глобален геноцид…

Шабан свали контейнера.

- И този контейнер е само началото. Щом напуснете това място, вие ще отнесете много други със себе си. Бавно и невидимо ще разпръснете съдържанието им по света. Ко­гато враговете ни осъзнаят какво сме направили, вече ще бъде твърде късно - те ще са погълнали смъртта. Има само един начин да оцелеят - като заявят тоталното си подчине­ние и преклонение пред Храма на Сет! Вие, моите последо­ватели, ще бъдете в безопасност - хлябът на Сет ще ви пази! - Гласът му отново се извиси почти до вик. - Но ще го полу­чат само онези, които сметна за достойни - останалите ще умрат! Настъпи царството на Сет!

От арената се разнесе нов одобрителен рев, но този път се забелязваха групички, които далеч не бяха толкова енту­сиазирани. Водачът на култа върна контейнера на учения, след което отново се обърна към тълпата… но Еди забеляза познатото изражение на лицето му, египтянинът едва сдър­жаше гнева си.

- Знам, че някои от вас са разколебани - каза той с ко­принен, успокояващ глас. Макар и да нямаше ораторските умения на брат си, Шабан определено се учеше бързо. - Ако таите някакви съмнения, сега е времето да ги изразите. - Той махна с ръка към стълбите, които водеха към сцената. - Хай­де. Пристъпете напред. Аз ще сложа край на страховете ви.

Той се усмихна, но очите му бяха студени като на змия.

- Не го правете! - изкрещя Еди, забелязвайки как некол­цина от култистите тръгват по пътеката, но пазачите го уда­риха с пистолетите си по коленете. Гласът му се изгуби в ропота на тълпата. Онези, които бяха приели предложение­то на Шабан, се приемаха с подозрение, дори враждебно от останалите.

На пътеката се събраха дванайсетина мъже.

- Това ли са всички? - попита Шабан меко и с усмивка, прикривайки истинските си чувства. Той огледа тълпата за други признаци на недоволство. След като не видя такива, изкриви устни злобно. - Доведете ми ги! - нареди.

Пазачите покрай пътеката бяха подготвени за този мо­мент. Внезапно се спуснаха напред, сблъсквайки се като две зелени вълни. С юмруци и крака те започнаха да налагат не­доволните. След това вдигнаха от пода окървавените мъже и ги повлякоха по стълбите. Тълпата нададе ужасяващ вой, който ставаше все по-силен и по-животински, когато стене­щите жертви бяха изправени на олтара.

Шабан изгледа презрително колебаещите се и се обърна към последователите си.

- Вие ме приехте за свой водач - за свой бог! Тук няма място за съмнение, няма място за страх - аз ще ви дам ве­чен живот, а в замяна искам вечно подчинение! Аз съм ва­шият бог, аз съм Сет!

- Сет! Сет! Сет! - закрещя тълпата.

Той мина зад олтара и взе дълъг, странно изглеждащ нож. Кимна към най-близката група охранители и пленникът им беше довлечен до стъкления блок. Писъците му за по­мощ останаха нечути от крясъците на тълпата.

Вдигнал ножа над главата си, Шабан започна да реди зло­вещата си молитва, а гласът му отекна през говорителите.

- Отдавам почитта си на теб, Ра, господарю на небеса­та. Аз съм твоят защитник, който налага волята ти на този свят. Светлината ти се сипе върху великата майка Нут, чии­то ръце държат небето над нас, и великия баща Теб, чието тяло обгръща земята под краката ни. Аз съм твой син, твой слуга… твой воин!

Той издигна острието още по-нагоре.

- С кръв доказвам цената си - обяви той. - В кръв пота­пям враговете ти. В кръв заемам полагаемото ми се място като владетел на този свят и следващия, до края на вечност­та! Онези, които не вярват, ще страдат! Онези, които ми се противопоставят, ще умрат! Аз съм Сет, господарят на пус­тинята, владетелят на мрака, богът на смъртта! Аз съм Сет!

Тълпата отново подхвана зловещите си напеви, юмру­ците им се стрелнаха в унисон нагоре. Еди забеляза Грант, който гледаше ужасено, постепенно осъзнавайки какъв ще бъде неизбежният край на този ритуал, но беше твърде уп­лашен да се бори или да избяга.

- Аз съм Сет! - повтори Шабан. - Аз посякох страхли­вия Озирис и сега в кръв ще властвам над всички! Аз съм Сет!

Той замахна с ножа.

От гърдите на безпомощния човек бликна кръв, а Ша­бан не спираше да забива острието. Пазачите държаха мъжа, който се гърчеше, риташе с крака… докато накрая притих­на. Еди гледаше ужасен.

Но Шабан не беше приключил. С окървавени дрехи и налудничав поглед, той се спусна към следващия пленник.

- Аз съм сеячът на смърт! - изкрещя той, прерязвайки с един удар гърлото на мъжа. Останалите мъже започнаха да се мятат и да викат, но пазачите ги държаха здраво, докато ножът пронизваше плътта им. - Такава е съдбата на онези, които се съмняват! А тези, които ме следват, ще живеят вечно!

*

- Исусе Христе! - ахна Нина, която слушаше речта на Шабан през телефона на Грант. Мейси притисна ръце към устата си, очите ѝ се разшириха.

- Той ги убива! - Тя се обърна към Асад. - Изпратете хората си!

По лицето на египтянина се стичаше пот.

- Аз… нямам такава власт - отвърна отчаяно той. - Трябва… трябва да се обадя на министъра.

- Няма време! Трябва да … о, по дяволите! - Тя се обърна и се заслуша в думите на Шабан.

*

- Грант Торн! - каза водачът на култа и името отекна в храма. - Грант Торн ще излезе ли напред? Господин Торн?

- Аз… тук съм - изграчи Грант с пресъхнала уста.

- Добре. - Шабан се усмихна злобно. - Сигурен съм, че всички вие познавате господин Торн. Но - усмивката му помръкна - той беше последовател на брат ми. Време е да разберем дали ще положи клетва пред новия бог.

- Ами… разбира се! - Грант се прокашля. - Естествено! Кълна се, че ще те боготворя, Сет! Абсолютно!

- Голите думи не са достатъчно доказателство - рече Шабан. - Елате при мен.

Грант се поколеба, но две горили го избутаха напред. Разтреперан, той се изкачи по стълбите. Щом се озова на подиума, той погледна към Еди, статуите, тавана - навсякъ­де, само за да избегне студените очи на Шабан и окървавените тела край олтара.