Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Защо не го вземеш ти? - попита тя.

- Защото на портала все още може да има пазачи.

- Няма да ходя при портала, идвам с теб!

- Не, трябва да се погрижиш за Грант!

Грант го погледна обидено.

- Хей, мога и сам да се грижа за себе си, човече!

- Някога стрелял ли си с истински пистолет? - попита Еди.

- Да.

- По човек?

- Не. - Той повдигна вежди. - Чакай малко, тя да не би да е стреляла?

- Твърде често - отвърна Нина. - Еди, ти…

- Сега не му е времето да спорим - сряза я Еди и хукна след Шабан. - Просто свали моста! - Той стигна до изхода и се обърна назад. - О, да, и благодаря, че ме спаси. Сега изчезвай оттук!

- Пак заповядай - отвърна Нина с усмивка. После се обърна към Грант. - Хайде да вървим. - Те излязоха тичешком през вратата.

- Наистина ли си стреляла по хора?

- Боя се, че да. Веднъж пронизах с меч един мъж.

- Господи. - Те влязоха в малкото фоайе, чийто под беше покрит с начупени стъкла, резултат от нахлуването на ми­цубишито. През дупката на стената се виждаше моста, все още вдигнат. - Някой проявявал ли е интерес към историята ти? От нея ще се получи страхотен филм!

- Да, но мен кой ще ме играе? - Нина надникна навън. Не се виждаше никой. - Хайде да те изкараме оттук - после тръгвам след съпруга си!

*

Страничният изход водеше към коридор, който минава­ше по източната основа на пирамидата. Еди хукна към фо­айето, през което беше влязъл в сградата.

Нямаше следа от Шабан, Лоренц или Мейси. Нито от който и да било друг. Последователите на Шабан бяха в хра­ма, затворени в капан.

Той прекоси фоайето. Външните врати се отвориха, щом се приближи до тях, и до ушите му достигна боботенето на хеликоптер. Той достигаше скоростта, нужна за излитане. Щом се озовяха във въздуха, Мейси щеше да се превърне в излишен товар.

Един бърз поглед през вратата му разкри, че хеликоп­терът, лъскав Юрокоптер ЕС 130 за шестима пътници, се на­мира на хеликоптерната площадка в ъгъла на двора. Лоренц седеше на предната пътническа седалка зад пилота, Шабан и Мейси бяха зад тях. Леко проблясване на метал подсказа на Еди, че Лоренц има пистолет; вратата му беше широко отворена, за да може да застреля всеки, който се приближи.

Трябваше да заобиколи откъм страната на пилота, за да блокира прицела му. Ако бягаше достатъчно бързо, щеше да ги стигне преди хеликоптерът да е излетял - стига Лоренц да не беше изключително точен стрелец.

Той си пое дълбоко дъх… и се затича.

*

Нина и Грант стигнаха до кабината на оператора на мос­та. Контролното табло за управлението му със сигурност се намираше вътре.

Нина отвори вратата и чу изстрели от другия край на двора. Инстинктивно се обърна назад. Еди…

Някой се размърда в кабината. Нина се обърна и видя пазача, който вадеше пистолет. Тя отскочи назад и се сблъска с вървящия след нея Грант. Той се дръпна встрани, но тя се спъна и падна по гръб. Пистолетът излетя от ръката ѝ.

Пазачът хукна към нея. Тя се опита да се изправи, но той застана над нея и насочи пистолета си към главата ѝ…

С периферното си зрение забеляза бързо движение и автоматичният пистолет излетя във въздуха - Грант се за­въртя във въздуха и изрита ръката на пазача. Приземи се до Нина, сви ръка в лакътя и удари пазача в гърдите и в лице­то. Мъжът залитна назад.

Грант се ухили на Нина.

- Крав мага, момиче! Научих тези хватки за един филм. - Тя не изглеждаше впечатлена.

- Това не е филм! И той не е паднал!

- А? - Грант се обърна и видя, че пазачът стои наблизо, стиснал разбития си нос, с навъсено лице. - На снимачната площадка винаги се получава!

- Защото онова са статисти, идиот такъв. А-а-ах! - Нина се претърколи настрани, а пазачът събори Грант на земята и го стисна за гушата.

*

Чу се нов изстрел и един от стъклените панели на пира­мидата се пръста зад Еди, който тичаше с всичка сила към хеликоптера. Лоренц се беше показал навън, и тъй като хе­ликоптерът всеки момент щеше да излети, му оставаше възможност само за един изстрел.

Еди се хвърли на земята и се претърколи точно когато холандецът стреля. Куршумът рикошира в плочките на дво­ра. Без да спира, Еди скочи и продължи да тича, насочвайки се към мястото на пилота…

Хеликоптерът се издигна над земята.

Еди скочи.

Едната му ръка пропусна на милиметри, но другата се вкопчи в релсата. Тежестта му накара хеликоптера да се раз-люлее. Пасажерите му веднага разбраха, че имат нечакан пътник.

- Свали го на земята! - заповяда Шабан.

Еди се набра нагоре и се хвана с двете ръце. В този миг хеликоптерът рязко подскочи, опитвайки се да се отърси от него.

*

Пазачът удари главата на Грант в земята и стисна още по-силно гърлото му. Актьорът изкриви лице, очите му изпъкнаха.

- Филмите ти - изръмжа мъжът - са пълен боклук!

Грант се опита да каже нещо, докато замахваше към гла­вата на пазача, но не можа да го удари силно. Мъжът заби палци в гърлото му, притискайки каротидната артерия…

- Хей!

Пазачът се обърна - и Нина го ритна в лицето. Той се строполи до Грант, плюейки кръв. Но все още не беше изва­ден от играта. Забеляза пистолета на Нина и запълзя към него.

Неговото собствено оръжие се въргаляше на няколко крачки от тях. Нина се хвърли, грабна го и се обърна към противника си.

Който се прицелваше…

Нина стреля първа. В зеленото му сако, на корема, цъф­на кървава дупка. Той изкрещя и всякакви мисли за отвръ­щане на огъня се изгубиха в ужасната болка.

- Исусе! - изпъшка Грант. - Ти го застреля!

- Без майтап! Вземай пистолета! - Стреснатият Грант отиде при простреляния мъж и издърпа пистолета от трепе­рещата му ръка, а Нина изтича при кабината.

Къде бяха лостовете за управление на моста? Ето ги - на едно табло на стената. Тя дръпна ръчката и натисна зеле­ния бутон. Разнесе се жужене, последвано от вой на мотор. След това всичко беше заглушено от тракането на вериги и мостът започна да се спуска.

Тя изтича навън и видя хеликоптерът да се люлее във въздуха зад стъклената пирамида.

Някой висеше на единия от плазовете му.

Еди.

*

Пилотът отново премести рязко лоста встрани. Хели­коптерът се наклони и се понесе към една от кулите на замъ­ка, преди отново да се върне назад. Пътниците се раздруса­ха силно в седалките си, а нещо се блъсна в корпуса под мястото на пилота.

- Падна ли? - попита Шабан.

Пилотът се наведе навън, за да погледне по-добре към плаза…

Вратата се отвори рязко.

В кабината връхлетя силен вятър, а миг след това се по­яви и Еди. Изненаданият пилот отнесе силен удар в лицето и преди да успее да се съвземе, англичанинът протегна ръце и го стисна за гушата.

- Приземи това нещо!

- Застреляй го! - излая Шабан.

Лоренц вдигна пистолета си. Еди отново удари пилота и се прикри зад него. Холандецът изруга, опитвайки се да се прицели…