Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди и Мейси бяха подминали средата. В подножието на пирамидата Еди забеляза Нина, която бягаше от взрива, видя мицубишито, забито на половина в стената…

- Скачай! - извика той.

Въпреки болката Мейси успя да запази равновесие вър­ху стъклото, Еди направи същото. Той се плъзна вляво, тя надясно, заобикаляйки мицубишито от двете страни…

И скочиха на двора.

Еди почувства как краката му пламнаха от болка, кога­то се стовари върху плочите, и се претърколи встрани. Чу вика на Мейси и се хвърли към нея, защитавайки я с тялото си от дъжда от стъкло.

Шумът постепенно утихна.

Контузен и кървящ, Еди надигна глава и примига от бол­ка. Върхът на пирамидата го нямаше, погълнат от пламъци­те. Смъртоносните спори бяха унищожени.

- Еди? - Той се надигна и го заля нова вълна от болка, но изпита облекчение, когато видя Нина да тича към него. - Господи! Добре ли си?

- Ще ти отговоря, когато разбера дали краката ми са все още на мястото си. Мейси, ти добре ли си?

- Не - отвърна тихо тя. Нина и Еди се спогледаха раз­тревожено. - Но мисля, че ще се оправя. Все някога.

Еди се опита да се засмее, но се закашля.

- Поредният взривен хеликоптер. Все едно съм в някой от филмите на Грант. Той добре ли е?

- Така изглежда - отвърна Нина, забелязвайки актьо­ра да се появява иззад пирамидата заедно с Асад и един от командосите. Тя му махна с ръка, след което погледна към горящия връх на сградата. - Това е добър начин да се отървем от инфекция с мая. Малко беше прекалено, но явно свърши работа.

- Оставаше и да не свърши! - изръмжа Еди. - Пакет С-4 и взривен хеликоптер? Вътре всичко се е опекло.

Нина повдигна вежди.

- О!

- Какво?

- Току-що се сетих. Ти унищожи спорите на Шабан… но изпече и хляба на Озирис. Източникът на вечен живот. - Тя се замисли за миг. - Но пък кой ли ще иска да живее вечно?

Еди се изправи със залитане и я прегърна.

- Зависи с кого живееш.

ЕПИЛОГ

НЮ ЙОРК: три седмици по-късно.

Излизайки от лимузината, Нина погледна към тъмната стъклена сграда на секретариата на ООН. За разлика от по­следното ѝ посещение тук, този път тя не изпитваше безпо­койство. Дори напротив. Този път тя и Еди идваха, за да бъдат почетени.

Церемонията щеше да се проведе по молба на египет­ското правителство. Откриването на пирамидата в Западна­та пустиня и разкритието, че в нея се намира гробницата на самия Озирис, преобърна с главата надолу всички изследва­ния на древната митология - което означаваше, че през след­ващите няколко години египтологията щеше да бъде най-го­рещото поле на археологията. Ако не друго, то щяха да ста­нат свидетели на истински разцвет на туризма.

Затова египтяните изпратиха петиция до ООН да награ­дят Нина и Еди за откриването на пирамидата на Озирис… и за ролята им в осуетяването плана на Шабан.

Имаше особена ирония в това, че контактите ѝ с АСН направиха пълен кръг, помисли си Нина. Агенцията беше създадена най-вече за да запази истината за един опит за масово убийство от обществото; сега същата организация, която осем месеца по-рано я беше уволнила, беше принуде­на унизително да я моли за съдействие в разследването на друга геноцидна схема.

Въпреки това тя се поколеба на входа.

- Добре ли си? - попита Еди.

- Да. Просто… последните два пъти, когато идвах в ООН, бях изгонена от Морийн Ротшилд.

- Единственото, което може да направи сега, е да ти це­лува задника - увери я той.

- Прав си - рече Нина и се ухили. - Дали ще е проява на лоши маниери, ако изтъкна, че съм била права, а тя е грешала?

- Сигурно. Но аз бих казал, да ги вземат мътните мани­ерите. - Нина го целуна и двамата влязоха вътре.

Оказа се, че тя няма да има възможност да каже каквото и да било на Ротшилд. Макар че Нина разпозна няколко от ръководителите на АСН сред представителите на ООН и властите, поканени на церемонията, отсъствието на дирек­тора на агенцията се набиваше в очи.

Но тя бързо забрави за това, когато посланикът на Еги­пет в ООН, придружаван от доктор Исмаил Асад, започна с похвалите.

- Благодарение на доктор Уайлд и нейния съпруг - за­върши той, - най-невероятното археологическо откритие в Египет за последните сто години не само стана факт, но беше и защитено. - Той кимна към няколкото увеличени снимки на вътрешността на гробницата; мумията беше върната на пола­гаемото ѝ се място в саркофага, а размазаното тяло на Озир беше изнесено. - За съжаление гробницата на Озирис понесе някои щети, но съдържанието ѝ остана непокътнато. Посте­пенно целият свят ще може да види тези невероятни нацио­нални съкровища. Затова, отново, доктор Уайлд, господин Чейс - от името на народа на Египет, аз ви благодаря.

В залата избухнаха аплодисменти, докато посланикът се ръкуваше с Нина и Еди.

- Благодаря ви - каза Нина, изправяйки се пред микро­фона. - Благодаря ви, господин посланик, доктор Асад - и на народа на Египет, разбира се! - Публиката се засмя учти­во. - Има още един човек, на когото трябва да благодарим, защото без нейната смелост и решителност никога нямаше да разберем, че пирамидата на Озирис съществува. Така че, Мейси - каза тя и я посочи, - Мейси Шариф, ще се изпра­виш ли, ако обичаш?

Мейси седеше на втората редица заедно с родителите си; обикновено нахаканата млада жена се изчерви от аплодис­ментите.

- Ако по времето, когато тя се дипломира, отделът по египтология в АСН има нужда от нови служители - про­дължи Нина, - тя със сигурност ще разполага с моята пре­поръка за работа! - След утихването на аплодисментите Мейси седна с облекчение. Нина отново се обърна към пуб­ликата. - Но цялата тази афера показва само колко внима­телни трябва да бъдем като археолози и историци. Когато правим тези невероятни открития, много лесно можем да бъдем повлияни от мисълта за слава и богатство - и да, при­знавам, че самата аз съм минала по този път. Но причина за онова, което се случи тук, беше жаждата за пари… не, не за пари, а за награда. Някой толкова силно желаеше нещо, че премина всички граници, за да го получи. И това едва не доведе до истинско бедствие. Затова се надявам, че ще го приемете като предупреждение за това какво се случва, ко­гато парите се поставят преди науката.

Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше на­мерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.

- Искаш ли да добавиш нещо, Еди?

- Не си падам много по речите - отвърна той, свивайки рамене. - Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! - Публиката се разсмя.

- Бих искал да добавя нещо - каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. - В знак на признателност­та ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.