Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

Тут можно читать онлайн Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра - бесплатно полную версию книги (целиком) без сокращений. Жанр: Прочая старинная литература. Здесь Вы можете читать полную версию (весь текст) онлайн без регистрации и SMS на сайте лучшей интернет библиотеки ЛибКинг или прочесть краткое содержание (суть), предисловие и аннотацию. Так же сможете купить и скачать торрент в электронном формате fb2, найти и слушать аудиокнигу на русском языке или узнать сколько частей в серии и всего страниц в публикации. Читателям доступно смотреть обложку, картинки, описание и отзывы (комментарии) о произведении.

Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра краткое содержание

Патрик Ротфус Името на вятъра - описание и краткое содержание, автор Unknown, читайте бесплатно онлайн на сайте электронной библиотеки LibKing.Ru

Патрик Ротфус Името на вятъра - читать онлайн бесплатно полную версию (весь текст целиком)

Патрик Ротфус Името на вятъра - читать книгу онлайн бесплатно, автор Unknown
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Баст препоръча няколко крайно неприятни лека против махмурлук.

След като посетителите си тръгнаха, Баст се погрижи за странноприемницата, което не беше кой знае колко трудно, тъй като нямаше никакви клиенти. Той прекара по-голяма част от времето в опити да измисли с какво да се забавлява.

По някое време следобед Коте слезе по стълбите само за да открие ученика си, който се мъчеше да троши орехи върху тезгяха с помощта на тежка, подвързана в кожа книга.

— Добро утро, Реши.

— Добро утро, Баст — отвърна Коте. — Има ли някакви новини?

— Момчето на Орисон намина. Искаше да знае дали имаме нужда от овнешко месо.

Коте кимна, сякаш беше очаквал тази новина.

— Колко поръча?

Баст направи физиономия.

— Мразя овнешкото, Реши. Има вкус на влажни чорапи.

Коте сви рамене и се отправи към вратата.

— Имам да изпълнявам няколко поръчки. Нали ще наглеждаш нещата, докато ме няма?

— Винаги го правя.

Въздухът пред странноприемницата „Пътният камък“ висеше тежко и неподвижно над прашния черен път, който минаваше през центъра на града. Небето беше покрито с еднообразна сива пелена от облаци. Дъждът сякаш се мъчеше да завали, но не му достигаше сила за това.

Коте пресече пътя по посока на отворената ковачница. Ковачът беше късо подстриган мъж с гъста и буйна брада. Докато Коте го наблюдаваше, той внимателно заби два пирона в яката на една коса и здраво я закрепи върху извитата дървена дръжка.

— Здравей, Кейлъб.

Ковачът подпря косата върху стената.

— Какво мога да сторя за теб, господарю Коте?

— Момчето на Орисон и при теб ли се отби?

Кейлъб кимна.

— Още ли си губят овцете? — запита Коте.

— Всъщност някои от изгубените животни най-накрая са били открити. Разкъсани са ужасно — направо на парчета.

— Вълци ли?

Ковачът сви рамене.

— Не е сезонът на вълците, но какво друго би могло да бъде? Мечка? Предполагам, че разпродават част от стоката, защото не им достигат хора да се грижат за всички животни.

— Не им стигат хора?

— Ами, трябвало е да освободят хората, които са наели, заради данъците, а на най-големия им син му се падна да служи на краля това лято. Сега се бие с бунтовниците в Менат.

— Менерас — меко го поправи Коте. — Ако пак видиш момчето им, му кажи, че ще взема около три половини.

— Ще го направя. — Ковачът погледна многозначително гостилничаря. — Нещо друго има ли?

— Ами — отвърна Коте с внезапно неудобство, — чудех се дали ти се намира тъдява някой железен прът — рече той, без да поглежда ковача в очите. — Не ми трябва нещо кой знае какво. Някакво обикновено старо желязо ще свърши работа.

Кейлъб се ухили.

— Не знаех дали изобщо ще се отбиеш. Старият Коб и останалите идваха онзи ден. — Той отиде до работния тезгях и повдигна едно парче платно. — Направих няколко бройки повече, ей така, за всеки случай.

Коте взе железния прът, дълъг около шейсет сантиметра, и небрежно го размаха с едната ръка.

— Умен мъж си ти.

— Знам си работата — доволно рече ковачът. — Имаш ли нужда от нещо друго?

— Всъщност — каза Коте, като подпря удобно пръта върху рамото си — има още нещо. Имаш ли резервна престилка и чифт ковашки ръкавици?

— Може и да се намерят — колебливо отвърна Кейлъб. — Защо са ти?

— Има един стар къпинак зад странноприемницата. — Коте кимна по посока на „Пътният камък“. — Мисля си да го отсека, та да мога да направя там градина догодина. Ама нямам никакво желание да си издера кожата.

Ковачът кимна и направи жест към Коте да го последва в задната част на работилницата.

— Пазя си стария комплект — каза той, докато изрови чифт тежки ръкавици и корава кожена престилка. На места бяха потъмнели от обгаряния и покрити с лекета мазнина. — Не изглеждат много красиви, но мисля, че ще свършат добра работа за онова, за което ти трябват.

— Какво ти струват? — попита Коте и се бръкна за кесията си.

— Един йот ще е напълно достатъчен. И без това не вършат вече работа за мен или за момчето.

Съдържателят му подаде една монета и ковачът я пъхна в един стар чувал от зебло.

— Сигурен ли си, че сега искаш да свършиш тая работа? — попита ковачът. — От доста време не е валяло. Земята ще е по-мека след пролетното топене на снеговете.

Коте сви рамене.

— Дядо ми винаги казваше, че есента е времето, когато трябва да изкорениш онова, което не искаш да поникне отново и да ти дава ядове. — Коте изимитира треперливия глас на стареца. — Нещата са твърде изпълнени с живот през пролетните месеци. През лятото са твърде здрави и няма да ти се дадат лесно. Есента… — Той се огледа наоколо по посока на листата, които опадаха от дърветата. — … есента е правилното време. През есента всичко е уморено и готово да умре…

* * *

По-късно следобеда Коте изпрати Баст да се наспи.

След това апатично започна да обикаля насам-натам из странноприемницата, довършвайки разни дребни неща, останали от предишната нощ. Нямаше никакви клиенти. Когато вечерта накрая дойде, той запали лампите и започна да прелиства без особен интерес страниците на някаква книга.

Есента трябваше да е най-натовареното време на годината, но напоследък пътниците бяха рядкост. Коте знаеше с мрачна убеденост колко дълга ще се окаже тази зима.

Затвори странноприемницата рано, нещо, което никога преди не беше правил.

Дори не си направи труда да помете. Нямаше нужда, тъй като подът беше чист. Не изми масите или пък тезгяха, тъй като изобщо не бяха използвани. Полира една-две бутилки, заключи вратата и отиде да си ляга.

Наоколо нямаше никой, който да забележи разликата. Никой освен Баст, който наблюдаваше учителя си, тревожеше се и чакаше.

> 4.

> По пътя за Нюар

Летописеца продължаваше да върви. Предния ден беше накуцвал, но днес нямаше част от краката, която да не го болеше, така че накуцването вече не вършеше работа. Беше търсил коне в Абътс Форд и Раниш, където му бяха предложили възмутителни цени дори и за най-грохналите животни. В малки градове като тези хората нямаха коне в излишък, особено при бързо наближаващата жътва.

Въпреки целия ден изморително ходене спускането на нощта го свари все още на пътя, като превърна изораните в пръстта коловози в препятствия с неясни форми, в които човек лесно можеше да се препъне. След два часа вървене опипом през мрака Летописеца видя през дърветата да проблясва светлина и изостави всяка мисъл да се опита да стигне до Нюар тази нощ, като реши, че гостоприемството на някоя ферма ще му е добре дошло.

Той заряза пътя и несръчно се запровира между дърветата към светлината. Но огънят се оказа по-голям и по-далече, отколкото си бе мислил. Не беше светлината от лампата на някоя къща, нито пък проблясъци от лагерен огън. Беше голям огън, който буйно гореше в развалините на една стара къща, от която не беше останало нищо повече от две разпадащи се каменни стени. В ъгъла, образуван от тези две стени, се беше сгушил човек. Той носеше тежко наметало с качулка и така се беше увил, сякаш беше посред зима, а не мека есенна вечер.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать


Unknown читать все книги автора по порядку

Unknown - все книги автора в одном месте читать по порядку полные версии на сайте онлайн библиотеки LibKing.




Патрик Ротфус Името на вятъра отзывы


Отзывы читателей о книге Патрик Ротфус Името на вятъра, автор: Unknown. Читайте комментарии и мнения людей о произведении.


Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв или расскажите друзьям

Напишите свой комментарий
x