Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Сега се изправи. И аз имам три неща за теб, защото само така е честно — рече.

Станах и тя ми подаде нещо, увито в парче плат. Беше дебела свещ, която миришеше на лавандула.

— Какво има вътре в нея? — попитах аз.

— Щастливи сънища — обясни тя. — Сложих ги вътре за теб.

Повъртях свещта в ръцете си и в ума ми се оформи едно подозрение.

— Сама ли я направи?

— Да — кимна тя и доволно се ухили. — Ужасно съм умна.

— Благодаря ти, Аури.

Прибрах внимателно свещта в един от джобовете на плаща си.

— Сега затвори очи и се наведи, за да ти дам втория подарък. — Аури стана сериозна.

Озадачен, аз затворих очи и се наведох, като се чудех дали тя не ми е направила и шапка.

Усетих ръцете й от двете страни на лицето си и след това тя леко и деликатно ме целуна по средата на челото.

Изненадано отворих очи. Но тя вече стоеше на няколко крачки от мен с ръце, нервно стиснати зад гърба. Не знаех какво да кажа.

Аури пристъпи напред.

— Ти си специален за мен — рече тя сериозно и с тържествено изражение. — Искам да знаеш, че винаги ще се грижа за теб. — Колебливо протегна ръка и избърса бузите ми. — Не. Тази нощ няма да е така. Това е третият ти подарък. Ако нещата не вървят, можеш да дойдеш и да останеш с мен в Онова долу. Там е хубаво и ще бъдеш в безопасност.

— Благодаря ти, Аури — казах аз, когато си възвърнах дар словото. — Ти също си специална за мен.

— Разбира се, че съм — убедено отвърна тя. — Аз съм прекрасна като луната.

Опитах се да дойда на себе си, докато Аури прескочи парче метална тръба, стърчаща от комин, и след това я използва, за да отвори капачката на бутилката с бира. После донесе обратно шишето, като го държеше внимателно с двете си ръце.

— Аури, не ти ли е студено на краката? — попитах я аз.

Тя сведе поглед надолу към нозете си.

— Катранът е хубав — обясни тя и размърда пръстите на краката си. — Още е топъл от слънцето.

— Искаш ли чифт обувки?

— Какво ще е вътре в тях? — поинтересува се тя.

— Твоите крака — отговорих аз. — Скоро ще дойде зимата.

Тя сви рамене.

— Ще ти стане студено на краката.

— През зимата не се качвам отгоре върху нещата — отвърна тя. — Не е много хубаво.

Преди да успея да отговоря, Елодин се появи иззад един голям тухлен комин толкова небрежно, сякаш бе излязъл на следобедна разходка.

Известно време тримата се гледахме един друг, като всеки от нас бе изненадан посвоему. Двамата с Елодин бяхме просто изненадани, но с крайчеца на окото си видях как Аури застина напълно неподвижно като сърна, готова да скочи и да се скрие на безопасно място.

— Магистър Елодин — поздравих го аз с най-любезния си и приятелски тон, като отчаяно се надявах той да не направи нищо, което да стресне Аури и да я накара да избяга.

Последния път, когато се бе изплашила и се бе скрила в подземията, измина цял цикъл, преди да се появи отново.

— Радвам се, че се виждаме отново — добавих аз.

— Здравейте — отвърна Елодин, възприемайки моя непринуден тон, сякаш нямаше нищо странно в това тримата да се срещнем на покрива посред нощ. Макар че, от друга страна, доколкото го познавах, може наистина да не му се е сторило странно.

— Магистър Елодин. — Аури сложи босите си крака един пред друг, хвана краищата на парцаливата си рокля и направи малък реверанс.

Елодин продължаваше да стои в сянката, която високият комин хвърляше на лунната светлина. Той отвърна с чудноват официален поклон. Не виждах лицето му, но предположих, че любопитните му очи изучават босоногото бездомно момиче, обградено от ореола на носещата й се във въздуха коса.

— И какво накара двама ви да излезете навън в тази хубава нощ? — полюбопитства магистърът.

Напрегнах се. Беше опасно да се задават въпроси на Аури.

За щастие този въпрос, изглежда, не я разтревожи.

— Квоте ми донесе прекрасни неща — обясни тя. — Донесе ми бира от пчели, ечемичен хляб и пушена риба с арфа, вместо сърце.

— А — каза Елодин и отстъпи встрани от комина.

Той потупа джобовете на мантията си, докато накрая не намери нещо в един от тях. Подаде й го.

— Аз пък съм ти донесъл само един плод синас.

Аури направи малка танцувална стъпка назад и не посегна да го вземе.

— Донесе ли нещо за Квоте?

Това смути Елодин. Той постоя известно време с неловко протегната напред ръка.

— Опасявам се, че не съм — отвърна той, — но не мисля, че и Квоте е донесъл нещо за мен.

Аури присви очи и леко се намръщи с ясно изразено неодобрение.

— Квоте донесе музика — строго отбеляза тя, — която е за всички.

Елодин отново замълча и трябва да призная, че ми достави удоволствие поне веднъж да го видя смутен от поведението на някой друг. Той се обърна към мен и леко се поклони.

— Моите извинения — каза.

— Не е важно — отвърнах му с любезен жест аз.

Елодин се обърна отново към Аури и протегна ръката си за втори път.

Тя направи две малки крачки напред, поколеба се и направи още две. Бавно протегна ръка, за момент застина с пръсти върху плода и след това бързо се отдалечи, притиснала го към гърдите си.

— Благодаря ти от сърце — рече тя и направи още един малък реверанс. — Сега можеш да се присъединиш към нас, ако желаеш. И ако се държиш прилично, след това можеш да останеш и да послушаш Квоте да свири. — Тя леко наклони глава, превръщайки думите си във въпрос.

Елодин се поколеба и след това кимна.

Аури изтича до другата страна на покрива и се спусна до двора по голите клони на ябълковото дърво.

Елодин я наблюдаваше как си отива. Когато наклони глава, лунната светлина го огря достатъчно, за да забележа замисленото изражение на лицето му. Усетих как стомахът ми се сви на възел от внезапно и остро безпокойство.

— Магистър Елодин?

— Хъмм? — Той обърна лице към мен.

От опит знаех, че ще са й нужни само три-четири минути, за да донесе каквото беше приготвила от Онова долу. Трябваше да говоря бързо.

— Знам, че изглежда странно — започнах аз, — но трябва да бъдете внимателен. Тя е много неспокойна. Не се опитвайте да я докоснете. Не правете никакви резки движения. Това ще я уплаши и ще я накара да избяга.

Изражението на Елодин отново бе скрито в сянката.

— Така ли? — попита той.

— Силните шумове също. Дори и силен смях. И не можете да й задавате никакви лични въпроси. Тя просто ще избяга, ако го сторите. — Поех си дълбоко дъх, докато умът ми работеше бързо.

Имам дар слово, стига да разполагам с достатъчно време.

Сигурен съм, че съм способен да убедя почти всеки в почти всичко. Но Елодин беше твърде непредсказуем, за да бъде манипулиран.

— Не можете да кажете на никого, че тя е тук — прозвучах по-рязко, отколкото бях възнамерявал, и тутакси съжалих за думите, които бях използвал.