Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

— Почти същото е — признах аз, — само дето съм малко по-пиян.

След вечерята Пенте ме бе отвела в нейната къща, където ми устроиха нещо като малко

тържество. По-скоро беше някакво събиране, тъй като нямаше музика или танци. Въпреки

това бях поласкан, че Пенте си е направила труда да намери още петима адемци, които имат

желанието да отпразнуват приемането ми в училището.

Беше ми приятно да науча, че невъзмутимостта на адемците бързо се разтопява след

няколко напитки, и за нула време всички се хилехме като варвари. Това ме накара да се

отпусна най-вече защото сега вината за тромавия ми език можеше да бъде хвърлена върху

превързаната ми ръка.

— По-рано днес — предпазливо започнах аз — Шехин ми каза, че знае някаква история

за ринта.

Вашет се обърна и ме погледна с безизразно лице. Колебливост.

— Обикалях надлъж и нашир, за да науча нещо такова — продължих аз. — Не са много

нещата, които са толкова важни за мен. Абсолютна искреност. Безпокоя се, че не успях да го

покажа достатъчно ясно на Шехин. Въпрос. Настойчива молба.

Вашет ме гледа известно време, сякаш очакваше да продължа. След това направи жест за

неохота .

— Ще ѝ го спомена — каза тя. Уверение. Край.

Кимнах и не повдигнах повече въпроса.

Двамата седяхме и споделяхме тишината, докато слънцето бавно залязваше зад

хоризонта. Вашет си пое дълбоко дъх и шумно издиша. Осъзнах, че с изключение на

случаите, когато ме бе изчаквала да си поема дъх след някое падане, никога преди не бяхме

правили нещо подобно. До този момент цялото време, което прекарвахме заедно, бе

съсредоточено върху моето обучение.

— Тази вечер — най-сетне се обадих аз — Пенте ми каза, че имам хубав гняв и че би

искала да го сподели с мен.

Вашет се засмя.

— Не ѝ отне много време. — Тя ме погледна многозначително. — Какво се случи?

— А, тя… — Леко се изчервих. — Припомни ми, че адемците не смятат физическия

контакт за особено интимен.

— Докопа те, нали? — Усмивката ѝ стана направо похотлива.

— Почти — признах аз. — Вече съм по-бърз, отколкото бях преди месец.

— Съмнявам се, че си достатъчно бърз, за да се измъкнеш от Пенте — поклати глава

Вашет. — Тя иска само любовна игра. В това няма нищо лошо.

— Точно това искам да те питам — бавно казах аз, — за да разбера дали има нещо лошо

в това.

Тя повдигна вежди и едновременно с това направи жест за озадаченост .

— Пенте е доста привлекателна — предпазливо признах аз, — обаче ти и аз бяхме… —

потърсих подходящата дума — бяхме интимни.

На лицето ѝ се появи разбиране и тя се засмя отново.

— Искаш да кажеш, че сме се любили. Интимността между учителя и ученика далеч

надхвърля това.

— Аха — отпуснах се аз, — подозирах, че ще кажеш нещо такова, но е добре да го знам

със сигурност.

Вашет поклати глава.

— Бях забравила как е при вас, варварите — рече тя с глас, изпълнен с нежно

снизхождение. — Минаха толкова години, откакто ми се наложи да обясня тези неща на моя

крал поет.

— Значи няма да се почувстваш обидена, ако аз… — Направих неопределен жест с

бинтованата си ръка.

— Ти си млад и енергичен — отвърна тя. — Това е нещо здравословно за теб. Защо да се

обиждам? Да не би внезапно тялото ти да е станало моя собственост и да трябва да се

безпокоя, че го даваш на някой друг? — Внезапно спря, сякаш току-що ѝ е хрумнало нещо,

обърна се и ме погледна. — Да не би ти да се чувстваш обиден, че през цялото това време

съм се любила и с други? — Наблюдаваше внимателно лицето ми. — Виждам, че това те

стряска.

— Така е — признах аз.

След това обмислих онова, което ми бе казала, и с изненада установих, че не съм сигурен

как се чувствам.

— Усещам, че би трябвало да съм обиден — най-сетне рекох аз, — но не мисля, че съм.

— Това е добър знак — одобрително кимна Вашет. — Показва, че започваш да се

цивилизоваш. Другото усещане е онова, което ти е било втълпено. То е като стара риза,

която вече не ти става. И сега, когато я погледнеш отблизо, виждаш, че на всичкото отгоре е

била и грозна.

Поколебах се за момент.

— Питам само от любопитство — с колко други си била, откакто сме заедно?

Тя изглеждаше изненадана от въпроса ми. Стисна устни, вдигна очи към небето и дълго

мисли, преди да свие рамене и да каже:

— С колко души съм разговаряла оттогава? С колко съм тренирала? Колко пъти съм се

хранила или колко пъти съм практикувала кетан? Кой брои тези неща?

— И повечето адемци ли мислят по този начин? — попитах аз, доволен, че най-после

имам възможност да задам тези въпроси. — Че правенето на любов не е нещо интимно?

— Разбира се, че е интимно — отвърна тя. — Всичко, което прави двама души по-

близки, е интимно — разговор, целувка или шепот. Дори боят е нещо интимно. Но

правенето на любов не ни кара да се чувстваме неловко. Ние не се срамуваме от това. Не

смятаме, че е важно да пазим само за себе си правенето на любов с някого — като

скъперник, който бди над своето съкровище. — Поклати глава. — Тази странност в

мисленето ви е нещото, което най-вече прави вас, варварите, толкова различни от нас.

— Какво се случва тогава с романтиката във взаимоотношенията? — попитах леко

възмутено аз. — Ами любовта?

Тогава Вашет се разсмя весело, силно и продължително. Сигурно половината Хаерт е чул

смеха ѝ, който отекна от далечните хълмове и се върна обратно при нас.

— Ех, вие, варвари — каза тя и избърса сълзите от очите си. — Бях забравила колко сте

изостанали. И моят крал поет беше същият. Беше му нужно дълго време, преди да разбере

каква е истината — има голяма разлика между пениса и сърцето.

125.

Цезура

На следващия ден се събудих леко замаян. Не бях пил толкова много, но тялото ми беше

отвикнало от тези неща, затова на сутринта изпитото количество ми тежеше много повече.

Отправих се бавно към баните, потопих се в най-горещия басейн, който можех да изтърпя,

след това се опитах да изтрия от тялото си смътното усещане, че цялото е покрито с пясък.

Бях тръгнал към столовата, когато Вашет и Шехин ме откриха в коридора. Вашет ми

махна да я последвам и аз тръгнах след тях. Не бях особено подготвен за тренировка или за

официален разговор, но ми се стори, че не съществува реална възможност да откажа.

Сменихме няколко коридора и накрая се оказахме близо до центъра на училището.

Минахме през двор и след това се приближихме до малка квадратна сграда, която Шехин

отключи с малък железен ключ — първата затворена врата, която виждах в целия Хаерт.

Тримата влязохме в малък коридор без прозорци. Вашет затвори външната врата и стаята